Добри дол (област Кюстендил)

Тази статия е за селото в Област Кюстендил. За другите български села с това име вижте Добри дол.

---

Добри дол е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.

Добри дол
Добри дол 42.495623, 22.664904 Добри дол
Общи данни
Население	59 души (15 март 2024 г.) 2,41 души/km²
Землище	24,547 km²
Надм. височина	814 m
Пощ. код	2559
Тел. код	07927
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	21422
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община    – кмет	Трекляно Радко Петрунов (БСП за България; 2011)

География

Село Добри дол се намира в планински район, в Кюстендилското Краище, по северозападните склонове на Земенската планина – в подножието на връх Тичък с надморска височина 1295 м.

Селото е от разпръснат тип, образувано от 20 махали: Мутева, Макарина, Начова, Петрова, Бели камик, Пращейна (Пращенци), Герасина (Гересинци), Златкова, Георгина, Ашкова (Ашковци), Ненова, Чомакова, Дръндева, Горчева, Чорбаджийска, Джуровци, Ташарска, Юрукова, Гълабова, Сръбинова и Добри дол.

Население

Година	1880	1900	1926	1934	1946	1956	1965	1975	1984	2008
Население	566	688	852	933	891	649	416	282	188	49

История

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от тракийско, антично и късноантично селище свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

Село Добри дол е старо средновековно селище, регистрирано в турски документи от средата на XV век под името Добридол като тимар с 29 домакинства и 3 вдовици. В данъчен регистър от 1570 – 1572 г. е посочено под името Добри дол като тимар към нахия Сирищник на Кюстендилския санджак с 40 домакинства, 23 ергени и 5 бащини. В списъка на джелепкешаните от 1576 – 77 г. е записано селище Добри дол към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 4 данъкоплатци. Съществуването на селището и през XVII век е засвидетелствано в регистър на бащините от 1606 г. под името Добре дол с 9 бащини, както и в турски документ от 1626 – 1627 г. за събиране на данъка джизие от войнуците, където фигурира с името Обри дол и 9 данъкоплатци.

След Освобождението селото за кратко е център на община включваща Добри дол, Злогош и Сушица.

В края на XIX век селото има 10528 декара землище, от които 4857 дка гори, 1500 дка пасища, 612 дка естествени ливади. Основен поминък на селяните са земеделието (основно ръж, овес и ечемик) и животновъдството (овце). Развити са домашните занаяти. Част от мъжете са сезонни строителни работници и миньори.

През 1885 г. е построена църквата „Свети Никола“.

В селото има училище от 1878 г., като през 1919 г. е построена нова училищна сграда. През 1925 г. е основано читалище „Искра“, а след 1944 г. – Кредитна кооперация „Подем“.

През 1956 г. е учредено ТКЗС „Димитър Благоев“, което от 1961 г. преминава в ДЗС – Трекляно, от 1979 г. в АПК „Краище“, което от 1983 г. е в състава на ЦКС. Селото е електрифицирано (1947) и водоснабдено (1964).

Активни миграционни процеси.

Религии

Село Добри дол принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Исторически, културни и природни забележителности

• Църква „Свети Никола“. Построена през 1885 г.
• Оброк „Свети Петър“. Намира се на около 2,4 км източно от църквата в местността „Свети Петър“. Мястото е заобиколено от стари дъбове.
• Оброк. Намира се на около 400 метра югоизточно от църквата, в местността „Света вода“.
• Оброк „Свети Илия“. Намира се на около 700 метра югозападно от църквата, в местността „Дабйе“, при махала Накова, в близост до вековни дъбове.
• Чешма с паметна плоча на участниците от с. Добри дол в Балканската, Първата и Втората световна война.

Личности

• Иван Кръстев Аначков – Шаната (1916 -1993). Герой, орденоносец, участник в антифашистките сражения край река „Драва“. Герой на соц.труд (1953), заслужил миньор (1954). Махала „Мутевци“
• Стойне Алексов – Ужасо (р. 12 март 1914 г.) миньор, герой на соц. труд (1953), заслужил миньор (1954)
• Иван Митев Аначков – Герой, орденоносец, участник в антифашиските сражения край гр. Велес, Македония. Майстор (Грънчар) махала „Мутевци“
• Георги Митев Аначков – Известен майстор и учтел на Грънчарското изкуство. Неговите съдове са се продавали в цяла България и в чужбина.
• Панталей Георгиев Митев – журналист

Литература

• Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд. БАН., с.507 – 509;
• Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576 – 77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.442;
• Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.16;
• Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.684 – 685;
• Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.
• Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г., с.22 – 23;