Добри дол (област Кюстендил)

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Област Кюстендил. За другите български села с това име вижте Добри дол.

Добри дол е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.

Добри дол
Общи данни
Население 65 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 24,547 km²
Надм. височина 814 m
Пощ. код 2559
Тел. код 07927
МПС код КН
ЕКАТТЕ 21422
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   кмет
Трекляно
Радко Петрунов
(БСП)

ГеографияРедактиране

Село Добри дол се намира в планински район, в Кюстендилското Краище, по северозападните склонове на Земенската планина – в подножието на връх Тичък с надморска височина 1295 м.

Селото е от разпръснат тип, образувано от 20 махали: Мутева, Макарина, Начова, Петрова, Бели камик, Пращейна (Пращенци), Герасина (Гересинци), Златкова, Георгина, Ашкова (Ашковци), Ненова, Чомакова, Дръндева, Горчева, Чорбаджийска, Джуровци, Ташарска, Юрукова, Гълабова, Сръбинова и Добри дол.

НаселениеРедактиране

Година 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2008
Население 566 688 852 933 891 649 416 282 188 49

ИсторияРедактиране

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от тракийско, антично и късноантично селище свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

Село Добри дол е старо средновековно селище, регистрирано в турски документи от средата на XV век под името Добридол като тимар с 29 домакинства и 3 вдовици. В данъчен регистър от 1570-1572 г. е посочено под името Добри дол като тимар към нахия Сирищник на Кюстендилския санджак с 40 домакинства, 23 ергени и 5 бащини. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано селище Добри дол към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 4 данъкоплатци. Съществуването на селището и през XVII век е засвидетелствано в регистър на бащините от 1606 г. под името Добре дол с 9 бащини, както и в турски документ от 1626-1627 г. за събиране на данъка джизие от войнуците, където фигурира с името Обри дол и 9 данъкоплатци.

След Освобождението селото за кратко е център на община включваща Добри дол, Злогош и Сушица.

В края на XIX век селото има 10528 декара землище, от които 4857 дка гори, 1500 дка пасища, 612 дка естествени ливади. Основен поминък на селяните са земеделието (основно ръж, овес и ечемик) и животновъдството (овце). Развити са домашните занаяти. Част от мъжете са сезонни строителни работници и миньори.

През 1885 г. е построена църквата „Свети Никола“.

В селото има училище от 1878 г., като през 1919 г. е построена нова училищна сграда. През 1925 г. е основано читалище „Искра“, а след 1944 г. – Кредитна кооперация „Подем“.

През 1956 г. е учредено ТКЗС „Димитър Благоев“, което от 1961 г. преминава в ДЗС – Трекляно, от 1979 г. в АПК „Краище“, което от 1983 г. е в състава на ЦКС. Селото е електрифицирано (1947) и водоснабдено (1964).

Активни миграционни процеси.

РелигииРедактиране

Село Добри дол принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Исторически, културни и природни забележителностиРедактиране

  • Църква „Свети Никола“. Построена през 1885 г.
  • Оброк „Свети Петър“. Намира се на около 2,4 км източно от църквата в местността „Свети Петър“. Мястото е заобиколено от стари дъбове.
  • Оброк. Намира се на около 400 метра югоизточно от църквата, в местността „Света вода“.
  • Оброк „Свети Илия“. Намира се на около 700 метра югозападно от църквата, в местността „Дабйе“, при махала Накова, в близост до вековни дъбове.
  • Чешма с паметна плоча на участниците от с. Добри дол в Балканската, Първата и Втората световна война.

ЛичностиРедактиране

  • Иван Кръстев Аначков – Шаната (1916 -1993). Герой, орденоносец, участник в антифашистките сражения край река „Драва“. Герой на соц.труд (1953), заслужил миньор (1954). Махала „Мутевци“
  • Стойне Алексов – Ужасо (12.03.1914 – ) миньор, герой на соц.труд (1953), заслужил миньор (1954)
  • Иван Митев Аначков -Герой, орденоносец, учасник в антифашиските сражения край гр. Велес-Македония. Майстор (Грънчар) махала „Мутевци“
  • Георги Митев Аначков-Известен майстор и учтел на Грънчарското изкуство. Неговите съдове са се продавали в цяла България и в чужбина.
  • Панталей Георгиев Митев – журналист

Изпратено от Ивайло Димитров Иванов от махала Мутевци.

Панталей Георгиев е роден в село Добри дол. Учи в родното си село и в с. Трекляно. През 1949 г. завършва Института по съобщенията, а десет години по-късно завършва и журналистика. Трудовата си дейност Панталей Георгиев започва в системата на съобщенията. По-късно става главен редактор на списание „Филателен преглед“ и списание „Съобщения“. Като журналист е автор на много публикации с тематика главно из областта на съобщенията.

Има издадени книги сред които са: „Слава и възпоменания“, „Краище“, „Васил Левски“, „Участие на Втори пеши струмски полк и кюстендилската македонска доброволческа дружина в сръбско-българската война през 1885 г.“ и др.

ЛитератураРедактиране

  • Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд. БАН., с.507-509;
  • Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.442;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.16;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.684-685;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с.193;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г., с.22-23;

Външни препраткиРедактиране