Долни чифлик
До̀лни чифлѝк е град в Североизточна България. Той се намира в област Варна, в близост до река Камчия. Градът е административен център на община Долни чифлик.
| Долни чифлик | |
|---|---|
  Долни чифлик  Долни чифлик  Долни чифлик |
|
| Общи данни | |
| Население |
7077 души[1] (15 юни 2020 г.) 217 души/km² |
| Землище | 34,842 km² |
| Надм. височина | 45±1 m |
| Пощ. код | 9120 |
| Тел. код | 05142 |
| МПС код | В |
| ЕКАТТЕ | 21912 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Варна |
|
Община – кмет |
Долни чифлик Красимира Анастасова (ГЕРБ) |
| Адрес на общината | |
|
пл. „Тича“, № 1 п.к. 91206 |
|
| Долни чифлик в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Община Долни Чифлик е разположена в югоизточната част на Варненска област. Обхваща близо 487 кв. км, която включва Камчийска долина, Лонгоза, северните склонове на Камчийския Балкан и черноморската брегова линия с прилежащия ѝ шелф. Закътана далеч от големи източници на замърсяване, община Долни чифлик е екологичен оазис: чист въздух, чиста почва, чисти води и уют, опазен от машинни и технологични шумове.
Община Долни чифлик разполага с изключително богати неусвоени ресурси за развитие на туризма – от традиционния морски ваканционен туризъм до все по-търсените напоследък алтернативни форми на селски, познавателен, ловен и екотуризъм. Пясъчно-плажовата ивица при устието на река Камчия и река Фъндъклийска е най-дългата по Българското Черноморие. На територията на общината тя е дълга 9,7 км. На крайморската територия са формирани 4 курортни комплекса: Камчия – Лонгоза, Шкорпиловци – север, Шкорпиловци – юг и Шкорпиловци – село. Предлага се богат избор на бази за настаняване, както в зависимост от капацитета, така и в зависимост от категорията им. Към настоящия момент легловата база възлиза на 3500 легла.
Общината разполага с 20 броя защитени природни територии, от които 3 броя резервата – Камчия, Киров дол и Вълчи преход. Биосферния резерват Камчия е част от световната мрежа биосферни резервати и е международно обявен обект на ЮНЕСКО.
ИсторияРедактиране
Античност и средновековиеРедактиране
Археологическите паметници на територията на общината свидетелстват за обитаване и обществен живот от най-стари времена. Най-трайни са следите, останали от римляните. Това са части от изградената през Юстинианово време / 527 – 565 г. / защитна система в източната част на Стара планина. Тя се е състояла от защитна стена „Герме“, четириъгълни кули равномерно разположени по нея т.н. Хемска порта. Тя е минавала край сегашните населени места Обзор, Голица и Булаир. През нея е преминавал римският път Анхиало – Марцианопол. Към съществуващата система са принадлежали редица римски военни крепости. От тях се намират останки край селата Голица – м. Борун Градище, Бърдарево – м. Градище и гр. Долни чифлик – м. Голямото кале.
Раннохристиянските гробища и базилика, както и старобългарския укрепителен вал „Табия“ са свидетели на по-късни епохи. Най-старите исторически и културни паметници в общината са от времето на траките / крепостта Ерак и м. Шерба /, която все още е слабо проучена. От времето на римската империя са се запазили редица руини – Ерите / римска пътна крепост в устието на р. Камчия /, Ранно-християнска базилика край с. Шкорпиловци, Римска пещ по пътя за резервата Шерба и Гемето/ крепостна стена край с. Голица /.
ВъзражданеРедактиране
Началото на днешния град Долни чифлик е сложено в края на XV век от Джемал бей. След походите на Владислав Варненчик 1443 – 1444 година, турският султан Мурад II дошъл до извода, че за по-лесна отбрана на империята, трябва да започне заселването в Северна и Североизточна България. За тази цел той издава заповед за заселване в тези земи. Джемай Бей тръгва на север, преминава през Айваджишкия проход на Стара планина /днес село Дюлино/ и спира пред река, която нарича Камчия. Тук той намира малко имение на българин кожухар, решава да спре и да се установи в това стопанство, което турците наричат Корк Чифлик. Те изсичат дърветата от Лъга /Лонгоза/ и построяват къщи и джамия която по-късно е изгорена.
По сведения от турски документи в Североизточна България идват турци от Кюрдистан. Джемал бей тръгнал със свитата си и се разположил на земите на днешните селища Детелина, Долни чифлик, Пчелник и Горен чифлик. Разполага събраните по пътя си стада дребен и едър добитък по селищата, съобразно благоприятните там природни условия.
Жителите на село Бостан заживяват мирно със своите нови съседи. Но по това време става и изселване на татари, черкези и други племена на юг, които по пътя си ограбват мирното население. Това не отминава и жителите на с. Бостан.
Така в района на селата Детелина /Дервиш/ и Долни чифлик настанява хергелетата си от коне и дребен добитък с оглед задоволяване на ежедневните си нужди от животински продукти – месо и мляко за изхранване на семейството си, прислугите и пастирите.
Това било „долният чифлик“ на бея.
В землището на село Пчелник /Кованлък/ Джемал бей разположил пчелните си семейства, което дава името и на селото, което е било и административен център.
В землището на село Горен чифлик оставил биволите, основен впрегателен добитък за обработка на земята и превозване на земеделската продукция, дърва за отопление и други.
Това разположение по естествен път създава два чифлика на Джамал бей, което след време дава имената на тези три селища – Долни чифлик, Пчелник и Горен чифлик.
Преди Освобождението населението е предимно турско. След Освобождението тук започват да се преселват хора от Габровско, Македония и др. По-късно поради различни икономически и демографски причини тук започват да се преселват и хора от село Голица. Фолклорът на града е смесица от традициите и нравите на своите приселници.
Нова историяРедактиране
През 1919 г. село Долен Чифлик става общински център, откъснал се от община Арнаутлар /днешното село Рудник/.
През 1974 г. Държавният съвет на Народна република България признава село Долни чифлик за град и с Указ от 04.09.1974 г. го именува на Камчия.
В началото на 1975 г. след смъртта на държавния деец – Георги Трайков, който е работил дълго време в този край, градът е преименуван на Георги Трайков.
След 10 ноември 1989 г. с Указ на Президента Желю Желев на града е възстановено старото име Долни чифлик.
НаселениеРедактиране
Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]
|  |
Етнически съставРедактиране
Преброяване на населението през 2011 г.Редактиране
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 6644 | 100.00 |
| Българи | 4213 | 63.41 |
| Турци | 592 | 8.91 |
| Цигани | 56 | 0.84 |
| Други | 140 | 2.10 |
| Не се самоопределят | 209 | 3.14 |
| Не отговорили | 1434 | 21.58 |
РелигииРедактиране
Православие и ислям. В града има и общност на Евангелската методистка епископална църква.[5]
ПолитикаРедактиране
Обществени институцииРедактиране
МузеиРедактиране
На днешния Етнографски музей слага началото Йорданка Бекярова – учител по математика, през учебната 1984 – 5 г., когато се чества 100-годишнината от създаването на СОУ „В. Левски“, със създаването на събирателна сбирка. Много скоро през 1986 г. в 2 помещения на читалището се разполагат повече от 1500 броя експонати.
Музеят представя народния бит от 19 и началото на 20 век – поминък, занаяти, селско стопанство, обзавеждане, облекла, накити, пафти, обеци, колани от Долни чифлик и общината. Паметта на града е съхранена чрез много предмети, документи, свидетелства, снимков материал от бригадирското движение, училищата, военното дело и много други.
ЧиталищаРедактиране
- Читалище „Изгрев-1919“ Архив на оригинала от 2015-12-27 в Wayback Machine. /През август 1919 г. група ентусиасти основават читалище ”Изгрев”. С пиесата ”Кървава македонска сватба” през 1930-те години се поставя началото на театралната дейност в града, която има богата история и продължава традицията до наши дни. Награди, отличия и признание извън границите на общината, на национална и международна сцена печелят хорът и оркестърът на читалището, танцовият състав./
- Читалище „Баръш-2004“ /Народно читалище „Баръш“ е основано от група млади ентусиасти, поставили си за цел да покажат и развият фолклора и традициите на жителите на града ни. Освен културно-масови, читалището развива и образователни функции./
СпортРедактиране
ФК „Тича 1948“ е футболен клуб от Долни чифлик.[6] Участва в Североизточна „В“ Аматьорска футболна група.
Важни личностиРедактиране
- Иван Сокачев
- Георги Трайков (1898 – 1975), български политик и държавник
- Валери Симеонов (р.1955), български предприемач
- Ламбо Мургов роден в Велгощи, Охридско, четник в четата на ВМОК на Никола Лефтеров, участвал в Илинденско-Преображенското въстание и в Балканските войни като четник в партизански отряд. Живял в Долни Чифлик.[7]
ПобратимяванияРедактиране
Долни чифлик е побратимен град с:[8]
ИзточнициРедактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ „Справка за населението на град Долни чифлик, община Долни чифлик, област Варна, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 18 декември 2016.
- ↑ „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 18 декември 2016. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 18 декември 2016. (на английски)
- ↑ methodist.bg
- ↑ Тича 1948 (Долни чифлик)
- ↑ „Илюстрация Илинден“, бр. 82, 1937 година, стр.5
- ↑ „www.namrb.org“, архив на оригинала от 13 април 2016, https://web.archive.org/web/20160413180955/http://www.namrb.org/filesystem.php?id=12.xls, посетен 13 април 2016