Доротея Българска
Доротея Срацимир или Дорослава (1355 – 1390) е българска принцеса, баниса и кралица на Босна, съпруга на първия общосръбски крал и бан на Босна – Стефан Твърдко I Котроманич.
| Доротея Българска | |
|---|---|
| кралица на Босна | |
| Родена |
1355 г.
|
| Починала | 1390 г.
|
| Погребана | Миле |
| Религия | православие |
| Управление | |
| Период | 1377 – 1390 |
| Титла | кралица на Босна |
| Други титли | баниса |
| Семейство | |
| Род | Шишмановци |
| Баща | Иван-Срацимир |
| Майка | Анна Басараб |
| Братя/сестри | Константин II Асен |
| Съпруг | Твръдко I |
| Деца | Твъртко II |
| Доротея Българска в Общомедия | |
Доротея е дъщеря на цар Иван Срацимир[1] и Анна Басараб, дъщерята на влашкия войвода Никола Басараб. Сестра на Константин II Асен, последен владетел на Видинското царство. Израснала във Видин, в двора на Иван Срацимир. През 1365 – 1369 Видинското царство е окупирано от Кралство Унгария. По нареждане на унгарския крал Лайош I Доротея, нейните родители и сестра ѝ са отведени в плен.[1] Царското семейство е държано в замъка Хумник в Хърватия.[1] Мавро Орбини съобщава, че Доротея не се завръща във Видин, а остава като заложница в унгарския двор, където става придворна дама на унгарската кралица Елизабета Котроманич.[1] По-късно кралицата урежда брака на Доротея с босненския бан Твърдко I Котроманич, който е неин родственик. Сватбата се състои на 8 декември 1374 г. в Унгария. Така Доротея получава титлата баниса на Босна. През 1377 година съпругът ѝ е коронован в Милешево над гроба на Свети Сава за общосръбски и босненски крал и Доротея става първата кралица на Босна и сръбските земи. Доротея, като съпруга на босненския владетел, през графската фамилия Цили и династията на Хабсбургите става известна личност във висшата западноевропейска аристокрация. Умира около 1390 г. Счита се, че Доротея Българска е майка на крал Твърдко II Котроманич. Според Мавро Орбини обаче той е извънбрачно дете от връзката на Твърдко с босненска благородничка на име Вукосава.
Потомство Редактиране
През XIX век хърватският историк и писател професор Векослав Клаич аргументира своята теза, че Доротея е майка на Твърдко II, цитирайки една харта на Твърдко I, издадена през 1382 г. до Дубровнишката република, в която босненският крал споменава Доротея и свой син, който не е назован по име. Ако действително този син е Твърдко II, то неговото раждане трябва да е било между 1375 г. (имайки предвид, че Твърдко I и княгиня Доротея се женят през декември 1374 г.) и датата на написване на хартата през 1382 г.[2]