Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Еленово.

Елѐново е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, област Търговище.

Еленово
Панорамен изглед от Еленово
Панорамен изглед от Еленово
Общи данни
Население 415 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 20,51 km²
Надм. височина 242 m
Пощ. код 7837
Тел. код 060385
МПС код Т
ЕКАТТЕ 27259
Администрация
Държава България
Област Търговище
Община
   - кмет
Попово
д-р Людмил Веселинов
(ОБТ, ОСД)
Кметство
   - кмет
Еленово
Джамал Бозев
(ГЕРБ)
Еленово (Област Търговище) в Общомедия

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото е разположено сред хълмиста местност, като по-голямата му част е на южния склон. Намира се на 18 km североизточно от град Попово и на 19 km югозападно от град Разград, на около 205 m надморска височина. През селото тече приток на Малки (Садински) Лом. Землището на селото граничи със землищата на селата Тръстика, Миладиновци, Маково, Кръшно, Дриново и Ломци. Свързано с асфалтирани шосета с Попово, Дриново, Разград, Тръстика, Ломци, а до Маково и Миладиновци водят черни пътища. Образувано е от две махали: Старата и Новата, разделени от един баир.

Кратка историческа справкаРедактиране

 
Кметството на селото

За пръв път старото име на селото е зарегистрирано в османо-турски данъчен документ от 1524 г. като Филибеллер. В близост до него е съществувало още едно по-малко село със същото име – Филибеллер-и кючюк. Старото село се е намирало в местността Кюлюка, където до 1883 г. личали останките на джамия. Според предание основателят на селото е бил турчин от Пловдив (Филибе) и на него е било „кръстено“ новопоявилото се село. Западно от днешното село също се откриват останки от поселение от времето на османското владичество.

Около 1573 г. селото е било част от кааза Провадия, а около 1863 г. то е наброявало около 50 турски къщи с джамия и е поддържало няколко стаи, служещи за обществено ползване и за властта. През 1865 г. в селото са заселени 5 къщи татари и 10 къщи черкези. В селото имало турско училище (мектеб), в което децата се учили на четене, изучавайки корана.

Непосредствено преди Освобождението в Еленово е имало 120 турски къщи и само една българска – на селският ковач Стоян Иванов. Сражения около селото през 1877 г. не са се водили.

 
Църковният храм

Изселването на турците и появата на български заселници става в периода 18831885 г. Всички заселници били от селата и колибите на Еленския Балкан – от Багалевци, Буйновци, Велковци, Ганевци, Градевци, Гущери, Добревци, Дрента, Киревци, Новачкини, Пашовци, Султани, Тодювци, Хъневци, Шейтани, Шоевци и др. Един род дошъл село Копчелиите, Габровско. В края на 1900 г. в селото живеели вече 553 българи и само 45 турци. Основното занятие на новите заселници било градинарството, което до 1920 г. те сезонно практикували в Русия, Австрия, Румъния и тогавашна Югославия.

 
Загиналите за Родината

По време на войните за национално обединение (1912 – 1918) г. от селото загиват 12 войници по фронтовете с тогавашните врагове на Царство България.

Първото българско училище в селото, получило по-късно името „Св. св. Кирил и Методий“, е открито през 1886 г. и е функционирало като начално училище до 2006 г. Първоначално в него се е помещавал и селският параклис „Въведение Пресветая Богородици“ до построяването на църковния храм през 1906 – 1907 г.

На 14 август 1934 г. селото е преименувано от Фюлбелер на Еленово, в памет на новите му заселници след Освобождението, дошли от района на град Елена.

По-големите български родове в селото били: Багальовчани, Байрамите, Бълчерите, Градевите, Николчовци, Новачкиновци, Пашовци, Пармъклиите, Цигуларите и др.

Днес в селото съвместно живеят българи, турци, помаци и роми, като за един кратък период в селото се заселват и бесарабски българи, които обаче вече са го напуснали, поради липсата на препитание.

И до днес основният поминък на жителите на селото остава земеделието и животновъдството.

РелигииРедактиране

Обществени институцииРедактиране

  • Кметство;
  • Народно читалище „Постоянство“;
  • Църковно настоятелство;
  • Джамийско настоятелство;
  • Целодневна детска градина;

Културни и природни забележителностиРедактиране

  • В землището на селото се намират частично запазени останки от най-древни времена – надгробни могили, праисторическа селищна могила в местността Соуджак и др.
  • В землището на селото в близкото минало се е намирал един от най-големите резервати в района за едри диви бозайници с хубава хижа, наричан още от местното население „резиденцията на Пенчо Кубадински“, сега стопанисван от ДДС „Черни Лом“. Чудесно място за ловен туризъм.
  • Църковен храм „Св. Въведение Богородично“, построен от камъни и тухли;
  • Дивечовъден участък от ДДС „Черни Лом“ град Попово за отстрелване на едър дивеч – елени и диви свине.

Редовни събитияРедактиране

  • Събор на селото – провежда се всяка година на 24 май.

ЛитератураРедактиране

  • Попов, А., Н. Кънев. Попово – градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
  • Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
  • Сборници „Попово в миналото“ (1 – 4)

Външни препраткиРедактиране