Наум Миладинов

български фолклорист

Наум Христов Миладинов e български музиковед и фолклорист, брат на Димитър и Константин Миладинов.

Наум Миладинов
български фолклорист
Роден
1817 г.
Починал
24 април 1897 г. (80 г.)
Учил вХалкинска семинария
Семейство
Братя/сестриКонстантин Миладинов
Димитър Миладинов

Биография редактиране

Роден е в Струга, тогава в Османската империя, в семейството на грънчаря Христо Миладинов и неговата съпруга Султана Миладинова. Учи в родния си град, а когато брат му Димитър е поканен да учителства в Охрид го взима със себе си, там Наум е негов ученик.[1]

Придружава брат си и в Драч, където Димитър работи като секретар е една търговска къща; там Наум се научава да свири на цигулка. След това заедно с Димитър завършва Янинската гимназия и работи като негов помощник-учител. От 1841 до 1844 година учи в Семинарията на Халки, където се дипломира в специалност музика и граматика. В 1843 година пише учебник по музика и подготвя една гръцка граматика. След връщането си в Македония се включва в дейността на братята си като ги придружава и им помага при събирането на песните за сборника „Български народни песни“. Събраните от него народни песни са нотирани.

Съпровожда Димитър Миладинов в петмесечната обиколка из македонските села и градове, за да събират помощи за дострояването на българския храм „Свети Стефан“ в Цариград. В спомените си описва различни премеждия. „Най-много ни препятствуваха гръцките владици. Когато ходихме из Дебърското окръжие, намерихме много български книги и ги събрахме. Оттук заминахме за град Кичево“.[1]

След смъртта на трима от братята му – Тане, Матей и Апостол, на него е възложено да остане с майка им и да „управлява“ къщата, така че известно време е встрани от дейността на братята си Димитър и Константин. След арестуването на брат му Димитър Миладинов в Струга (16 февруари 1861) Наум също е застрашен от арест и бяга в Дебър при роднината им Никола Миладинов. След успокояване на обстановката се включва активно в борбата за спасяването на брат си. Заедно с български първенци ходи многократно в Битоля в опити да спомогнат за освобождението му, успява четири пъти да се види с него в тъмницата, но Димитър е закаран в Цариград, където и той, и брат му Константин умират. „От пет-шест души братя дето бехме, ето само аз съм, дето живея свободен живот, но с улавянето ми и аз ще изпия чашата с отрова, която е подготвена от неприятелите на Миладиновата фамилия“, пише той.[2]

След 1878 година се установява в новоосвободеното Княжество България, най-напред в Кюстендил, а после в София. „Само аз бях щастлив да видя една част от отечеството си свободно и да се наслаждавам на свободата му“, пише той в биографията на брататя си.[3] Получава малка народна пенсия.[4]

Наум Миладинов не успява да издаде написаната от него биография на братята си и умира на 24 април 1897 година в София.[4]

Наум Миладинов е женен за Зоица Писинова от Охрид, която се прочува в Струга като народна лечителка. Имат две деца: Еленка и Климент (1865 – 1947).[5] Дъщеря му е женена за хайдутина Ангел войвода.[4] Внуци на Наум Миладинов от сина му са Йорданка Миладинова и Наум, носещ неговото име.[6]

Родословно дърво редактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо от Кавая
 
 
 
 
Стойка
 
Христо Миладинов
(1783 – 1830)
 
Султана Миладинова
(ок. 1785 – 1860)
 
Георги Миладинов
 
Никола Миладинов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
поп Иван Миладинов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Каваеви
 
Митра Матова (около 1824 – 1894)
 
Димитър Миладинов
(1810 – 1862)
 
Константин Миладинов
(1830 – 1862)
 
Атанас Миладинов
 
Матей Миладинов
 
Наум Миладинов
(1817 – 1897)
 
 
 
 
 
 
 
Кръста Миладинова
 
Поп Янче
 
 
 
Апостол (Нелко) Миладинов
 
Анастас Миладинов
(? – 1891)
 
Ана Попова
(? – 1903)
 
Георги Янчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Пантелей Миладинов
(1849/50 – ?)
 
Кузман Шапкарев (1834 – 1909)
 
Елисавета Шапкарева (1846 – 1870)
 
Царевна Миладинова (1856 – 1934)
 
Никола Алексиев
(1851 – 1941)
 
Милица Икономова
(1846/47 – 1894)
 
Георги Икономов
(1836/37 – ?)
 
Еленка Миладинова
 
Ангел войвода
 
Климент Миладинов
(1865 – ?)
 
Мария Илчева
 
Дионисий Попянчев
(1870 – 1940)
 
Митра Наумова
 
Христо Миладинов
(? – 1873)
 
Иван Миладинов
(1867 – 1942)
 
Зафир Миладинов
(1864 – 1918)
 
Ана Миладинова (? – 1928)
 
Лев Попов (1865 – 1935)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Наум Миладинов (? – 1946)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владислав Алексиев (1884 – 1962)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йорданка Миладинова (1900 – ?)
 
Наум Миладинов (1897 – 1982)
 
Александра Хаджова
 
Вангел Миладинов (1871 – 1905)
 
Боянка Миладинова
(1873 – 1974)
 
Георги Миладинов
(1869 – 1903)
 
Милица Миладинова
(1875 – ?)
 
Васил Миладинов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Миладинов
(1899 – 1944)
 
 
 
Костадинка Миладинова
(р. 1940)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Янко Миладинов
(р. 1943)
 
Георги Миладинов
(р. 1934)
 
Милка Миладинова
(1930 – 2021)
 
Елисавета Миладинова
(1932 – 2019)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанас Миладинов
 
 
 


Бележки редактиране

  1. а б Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 95.
  2. Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 95 – 96.
  3. Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 97.
  4. а б в Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 34-35.
  5. Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 116.
  6. Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 117 – 218.