Наум Миладинов (р. 1897)
Наум Климентов Миладинов, известен и като Инци[1], а в рода си като чичо На̀умче[2], е български общественик, деец на туристическото, алпийското и хоровото движение в България, потомък на видния род Миладинови от Струга.
Наум Миладинов | |
Роден |
1897 г.
|
---|---|
Починал | 1982 г.
|
Семейство | |
Баща | Климент Миладинов |
Биография
редактиранеРоден е в 1897 година в семейството на Климент Миладинов и Мария Илчева. Кръстен е на дядо си Наум Миладинов, български книжовник, брат на Димитър и Константин Миладинови.[2]
Наум Миладинов е сред основоположниците на туристическото движение в България, на първия алпийски клуб в София,[2] а също и пещерняк. Иван Буреш, който през 1924 година открива в пещерата „Темната дупка“ няколко вида пещерни организми, пише в своята обширна статия „Изследвания върху пещерната фауна в България“: „Няколко туристи, Наум Миладинов, Иван Шосев, Алфред Хаимов, Пепи Енглиш и Ради Иванов, също така силно се ентусиазираха от увлекателните и чудновати картини, що дават нашите пещери и почнаха усърдно да ги посещават. На тях дължа възможността да изследвам извънредно опасните за достъп горни и долни етажи на пещерата „Темната дупка“ при гара Лакатник“.[3]
Наум Миладинов е сред основателите на хор „Планинарска песен“ на 4 април 1959 година.[1][2] Член е на строителния комитет, заел се с построяването на хижа „Планинарска песен“ на Витоша, и е награден със значката „Хижестроител“ за самоотвержения труд. Работи над 20 години в хор „Планинарска песен“.[1]
Умира в 1982 година.[2]
Родословие
редактиранеХристо от Кавая | Стойка | Христо Миладинов (1783 – 1830) | Султана Миладинова (ок. 1785 – 1860) | Георги Миладинов | Никола Миладинов | поп Иван Миладинов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Каваеви | Митра Матова (около 1824 – 1894) | Димитър Миладинов (1810 – 1862) | Константин Миладинов (1830 – 1862) | Атанас Миладинов | Матей Миладинов | Наум Миладинов (1817 – 1897) | Кръста Миладинова | Поп Янче | Апостол (Нелко) Миладинов | Анастас Миладинов (? – 1891) | Ана Попова (? – 1903) | Георги Янчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Пантелей Миладинов (1849/50 – ?) | Кузман Шапкарев (1834 – 1909) | Елисавета Шапкарева (1846 – 1870) | Царевна Миладинова (1856 – 1934) | Никола Алексиев (1851 – 1941) | Милица Икономова (1846/47 – 1894) | Георги Икономов (1836/37 – ?) | Еленка Миладинова | Ангел войвода | Климент Миладинов (1865 – ?) | Мария Илчева | Дионисий Попянчев (1870 – 1940) | Митра Наумова | Христо Миладинов (? – 1873) | Иван Миладинов (1867 – 1942) | Зафир Миладинов (1864 – 1918) | Ана Миладинова (? – 1928) | Лев Попов (1865 – 1935) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Наум Миладинов (? – 1946) | Владислав Алексиев (1884 – 1962) | Йорданка Миладинова (1900 – ?) | Наум Миладинов (1897 – 1982) | Александра Хаджова | Вангел Миладинов (1871 – 1905) | Боянка Миладинова (1873 – 1974) | Георги Миладинов (1869 – 1903) | Милица Миладинова (1875 – ?) | Васил Миладинов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Христо Миладинов (1899 – 1944) | Костадинка Миладинова (р. 1940) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Янко Миладинов (р. 1943) | Георги Миладинов (р. 1934) | Милка Миладинова (1930 – 2021) | Елисавета Миладинова (1932 – 2019) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Атанас Миладинов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ а б в Хор „Планинарска песен“ – София // kolekciabp.free.bg. Посетен на 16 декември 2023.
- ↑ а б в г д Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 117.
- ↑ Трантеев, Петър. С три свещи под земята // bivtranteevi.blogspot.com. 1966. Посетен на 16 декември 2023.