Костадинка Миладинова

Костадинка Василева Миладинова е известна българска художничка, график.

Костадинка Миладинова
българска художничка
Родена

Националност  България

БиографияРедактиране

Родена е на 18 март 1940 г. в София. Наследничка е по бащина линия на големия стружки род Миладинови[1][2][3], а по майчина – на мияшкия род Фръчкови.

През 1959 г. Миладинова завършва Художествената гимназия, и на следващата година е приета във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“. През 1962 г. заминава за Братислава да следва в Академията за изящни изкуства, където учи графика и илюстрация на книгата при професор Винцент Хложник и асистента му – Албин Бруновски. Дипломира се през 1967 г.

Тя е съпруга на художника Пеньо Вълчанов, племенник на академик Дечко Узунов.

ТворчествоРедактиране

Костадинка Миладинова работи в областта на графиката, илюстрацията, екслибриса, литографията, гравюрата и акварелната живопис, а също и с корк. Илюстрирала е над 100 книги за деца и възрастни за издателствата „Български художник“ и „Български писател“. Нейни рисунки са публикивани във вестниците „Пулс“, „Литературен фронт“, „Отечествен фронт“, „Народна култура“, „Работническо дело“ и „Поглед“; в списанията „Септември“ и „Съвременник“. Над 20 години работи в списание „Пламъче“.[4] Носителка е на множество награди[5][6], сред които национални награди на СБХ от общи художествени изложби на графика през 1970, 1976, 1978 г., почетна грамота и диплом „Салон 87“ – Гранд Пале, Париж, награда от белградската асоциация за екслибрис за 2002 година.

Творби на Костадинка Миладинова са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, градските галерии в Бургас, Варна, Габрово, Монтана, Плевен и др.[7]

БележкиРедактиране

  1. Художниците Диди Миладинова и Пеню Вълчанов: Оженихме се с уговорка да изкараме три месеца, а минаха 45 години!
  2. Костадинка Миладинова (1940)
  3. Костадинка Миладинова - Дида, художничката, чийто родословен корен тръгва от... братята Димитър и Константин Миладинови
  4. „Сини лодки, люляково вино, как искам да ги нарисувам…“, Дума, 26 януари 2008[неработеща препратка]
  5. „Костадинка Миладинова – художничка, Events.bg“, архив на оригинала от 22 март 2011, https://web.archive.org/web/20110322220954/http://www.events.bg/bg/holidays/1810/%D0%9A%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B0-%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0---%D1%85%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B0, посетен 22 март 2011 
  6. Творчество от страсти и съмнения. Изкуството на Костадинка Миладинова, Европа 2001, бр.3, стр.42, година VII 2000 г. (галерия репродукции)
  7. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1986