Христо Миладинов (баща)
Христо Миладинов, също и Ристо Миладин (изписване до 1945 година: Христо Миладиновъ) е български занаятчия и търговец от Струга, баща на бележитите български възрожденци Димитър, Константин и Наум Миладинови.
| Христо Миладинов | |
| български занaятчия и търговец | |
| Роден |
1783 г.
|
|---|---|
| Починал | 1830 г.
|
Биография редактиране
Христо Миладинов е роден в 1783 година. Не е известно какви са били родителите му и в каква среда е израстнал. Кузман Шапкарев пише за него, че е „родом българин, православен християнин, по занятие грънчар“.[1] Смята се, че той и братята му са наследили грънчарския занаят, рано си поделили наследството („Баща ми отдавна се беше разделил братски с другите трима братя“, пише Наум Миладинов) и че Никола и Георги са отишли да упражняват занаята в Дебър.[2]
Домът на Христо Миладинов се намирал от лявата страна на река Черни Дрин, на една от тесните, успоредни на реката улички. Бил сиромашки, строен от преплетени пръти, измазани с кал.[3] Христо прави дарения, макар и бедни, на стружката църква „Св. Георги“ всяка година – споменат е като Ристо Миладин в църковната кондика, в списъка на дарителите от 20 май 1818 година: „ката година масло др. (ама) 200“.[4]
Кузман Шапкарев го характеризира като „ученолюбив, христолюбив и набожен“. Не разбирал църковните служби на гръцки: „Слушам – казвал той – в църков евангелието да се пеит, ама що марифет, що файде от него, кога не разбирам нищо?“ Стреми се да даде добро образование на децата си, да се изучат на „глобока книга“.[5]
Христо Миладинов става известен стружки грънчар, чиито глинени съдове намират добър прием в Охрид, Битоля, Корча, Шкодра. Посещава населените със славяни земи в Австро-Унгария, влиза в досег с хърватската култура. Обича да събира у дома си хората и да им разказва за видяното.[3]
Изпраща най-големия си син, Димитър, да се учи в манастира „Свети Наум“ при Охрид,[5] подкрепя го и по-нататък в учението. Вторият син Наум разказва: „И един обед, когато всички родители, роднини и други гости се бяхме събрали, разговорът, който водехме, беше постоянно за Димитровото учене... баща ми извади кесията и връчи Димитру всичко, що имаше в нея, освен това каза му колкото и да прави непредвидени разходи, да бъде свободен – парите скоро ще му пристигнат. Горкий старец, като си помислюваше, че ще има честта да му тълкува гръцкото евангелие на български, спотайваше скръбта при раздялата с рожбата си“.[3] Наум Миладинов си спомня и други думи на баща им: „Казваше му още: „Синко, ти си даровит от всевишний и тебе е предречено да видиш пътя към светлината. Моето сърце тупти от радост, а още повече от твоя напредък. Обърни се и виж колко хиляди народ те очаква и моли да ги избавиш от дълбокий мрак, бъди жив и здрав“.[6]
По-късно Христо Миладинов решава да разшири търговията, като отвори работилница и в Дебър. Веднъж се завръща болен: „... уличните порти внезапно се отвориха и ето че баща ми влиза съвсем изнемощял силом и духом. Той беше свален и почти на ръце внесен в къщи. Болестта, силния бодеж, които го тъй неочаквано обладаха, го положиха на легло“.[6]
Христо Миладинов умира в Струга в 1830 година, четири месеца преди да се роди последното му дете – Константин Миладинов.[6]
Родословие редактиране
| Христо от Кавая | Стойка | Христо Миладинов (1783 – 1830) | Султана Миладинова (ок. 1785 – 1860) | Георги Миладинов | Никола Миладинов | поп Иван Миладинов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Каваеви | Митра Матова (около 1824 – 1894) | Димитър Миладинов (1810 – 1862) | Константин Миладинов (1830 – 1862) | Атанас Миладинов | Матей Миладинов | Наум Миладинов (1817 – 1897) | Кръста Миладинова | Поп Янче | Апостол (Нелко) Миладинов | Анастас Миладинов (? – 1891) | Ана Попова (? – 1903) | Георги Янчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Пантелей Миладинов (1849/50 – ?) | Кузман Шапкарев (1834 – 1909) | Елисавета Шапкарева (1846 – 1870) | Царевна Миладинова (1856 – 1934) | Никола Алексиев (1851 – 1941) | Милица Икономова (1846/47 – 1894) | Георги Икономов (1836/37 – ?) | Еленка Миладинова | Ангел войвода | Климент Миладинов (1865 – ?) | Мария Илчева | Дионисий Попянчев (1870 – 1940) | Митра Наумова | Христо Миладинов (? – 1873) | Иван Миладинов (1867 – 1942) | Зафир Миладинов (1864 – 1918) | Ана Миладинова (? – 1928) | Лев Попов (1865 – 1935) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Наум Миладинов (? – 1946) | Владислав Алексиев (1884 – 1962) | Йорданка Миладинова (1900 – ?) | Наум Миладинов (1897 – 1982) | Александра Хаджова | Вангел Миладинов (1871 – 1905) | Боянка Миладинова (1873 – 1974) | Георги Миладинов (1869 – 1903) | Милица Миладинова (1875 – ?) | Васил Миладинов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Миладинов (1899 – 1944) | Костадинка Миладинова (р. 1940) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Янко Миладинов (р. 1943) | Георги Миладинов (р. 1934) | Милка Миладинова (1930 – 2021) | Елисавета Миладинова (1932 – 2019) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Атанас Миладинов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки редактиране
- ↑ Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 84, 120 – 121.
- ↑ Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 120 – 121.
- ↑ а б в Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 84.
- ↑ Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 121.
- ↑ а б Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 382 – 383.
- ↑ а б в Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 85.