Железопътна линия Генерал Тодоров – Петрич

Железопътната линия Генерал Тодоров – Петрич е железопътна линия с нормално междурелсие (1435 mm), намираща се в югозападна България, област Благоевград.

Железопътна линия 52
Информация
Тип нормална (1435 mm)
Статус в експлоатация
Крайни гари Ген. Тодоров, Петрич
Започва от Ген. Тодоров
Свързани линии Железопътна линия 5
Станции 4
Номер линия 52
Пусната 1 юли 1917 г.
Закрита 1969 г. като теснолинейна
Дължина 9,575 km
Брой линии единична
Междурелсие 1435 mm
Електрификация да
Работна скорост 75 km/h
Максимален наклон 15 ‰
Минимален радиус 300 m

ИсторияРедактиране

Нуждата от снабдяване на българската армия през Първата световна война, разположена по билото на Беласица налага строежа на железопътна линия с междурелсие 600 mm от Генерал Тодоров до Струмица. Проучванията за това започват на 16 декември 1916 г., а на 1 януари 1917 г. и строителството. Линията е трасирана до крайната си точка още до 2 март 1917 г. Към 30 юли е готово земното платно до km 37, а на 17 август са завършени всички съоръжения до Ново село - 40,9 km (днес в Северна Македония), но поради липса на релсов материал пътят е положен до Елешница (дн. Беласица). Открита е за експлоатация до Петрич на 1 юли 1917 г., и до Елешница – на 31 юли 1917 г. За да се продължи строителството са събрани всички релсови звена, подготвени за продължението на участъка Бараково – Рила и Рупел – Демир хисар. С тях линията е продължена до Златарево и открита за експлоатация на 24 септември 1917 г.

Съгласно приетият от Народното събрание „Закон за уреждане положението на строените за военни нужди през време на Европейската война железопътни линии“ от 1920 г. линията е предадена на БДЖ за общо ползване само до Петрич, а участъка Петрич – Златарево (21,7 km) да се демонтира.

В наши дниРедактиране

В този вид експлоатацията на теснопътната линия продължава до 6 септември 1969 г., след което е закрита, демонтирана и заменена с нормална ширина на пътя (1435 mm). Нормалната линия Генерал Тодоров – Петрич е дълга 8,917 km. Построена е с минимален радиус на кривите 300 m и максимален наклон 15 ‰.

В края на 2001 г. завършва електрификацията на линията, а през 2007 г. в двете крайни гари влизат в експлоатация нови осигурителни централизации.

Генерал Тодоров – Петрич
  Линия 5 (Кулата)
  209+110 (0+000) Ген. Тодоров
   Линия 5 (София)
  1+500 Рупите
  3+600 Мулетарово
  8+917 Петрич
  (демонтирана 1920 г.)
  14+800 Елешница
  (демонтирана 1920 г.)
  15+400 Златарево
  (трасирана 1917 г.)
  40+900 Ново село (Република Македония)
  (проект)
  60+300 Струмица (Република Македония)

Технически съоръженияРедактиране

ГариРедактиране

име на гарата приемно-отправни коловози (ПОК) осигурителна инсталация
брой ПОК максимална полезна дължина минимална полезна дължина
Ген. Тодоров 6 535 390 ЕЦ-М
Петрич 3 436 416 ЕЦ-М

МостовеРедактиране

намира се на km обща дължина, m изграден от препятствие
0+804 192,75 стомана р. Струма
1+406 45,10 стоманобетон канал
3+806 68,00 стоманобетон р. Струмешница
4+895 16,60 стоманобетон р. Езерница

Вижте същоРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
  • Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.