Железопътна линия 5 (България)

Железопътна линия 5
Информация
Тип	нормалнa
Крайни гари	София – Кулата
Започва от	София
Свързани линии	Линия 1 Линия 2; Линия 6 Линия 51; Линия 52 Линия 53;
Пусната	1944
Разширение	1965
Собственик	Държавно предприятие НКЖИ
Оператори	БДЖ
Брой линии	единична – двойна
Междурелсие	1435 mm
Електрификация	25 кV, 50 Hz
Работна скорост	от 60 до 110 км/ч
Максимален наклон	25 ‰
Минимален радиус	200 m

Главна железопътна линия № 5 София – Кулата от Националната железопътна мрежа на България е единична железопътна линия (с изключение на участъците София – Захарна фабрика, Перник – Перник разпределителна и Радомир – Батановци), електрифицирана и с нормално междурелсие (1435 mm). Дължината ѝ е малко над 200 km.

Строена е дълго време. Първият участък от нея (София – Перник) е открит през 1893 г., а последният – връзката с Гърция от Кулата е въведен в редовна експлоатация през 1965 г.

В гара София линията прави връзка с Главна жп линия 1 за Калотина и Свиленград и Главна жп линия 2 за Варна през Горна Оряховица, в гара „Захарна фабрика“ – с линия № 14 за гара „Стан“, в гарите Перник, „Перник-разпределителна“ и Батановци – с Главна жп линия № 6 за Волуяк, а в гара Радомир – със същата линия, но в посока Гюешево. От гара Дупница започва жп линия 51 за Бобов дол, а от гара Генерал Тодоров – с жп линия 52 за Петрич. От гара Кочериново е започвала теснолинейната (600 mm) жп линия 53 за Рилски манастир, от 1959 г. закрита и демонтирана.

История редактиране

София – Перник – Радомир редактиране

Проучванията за железопътната линия София – Перник – Кюстендил започват през 1889 г. За отсечката София — Перник се проучват два варианта. Първият е с наклон 15 ‰. Трасето се отделя източно от гара София, като минава в близост до селата Драгалевци, Бояна, Княжево и при с. Владая преминава вододела между реките Искър и Струма с тунел. Проектът е изработен от френския инженер Гийу. Вторият вариант, значително по-къс и възприет впоследствие, излиза западно от гара София, минава покрай селата Горна баня и Владая, като вододелът се пресича с голям изкоп. Трасето е проучено още преди Освобождението от чешкия инженер Пресел, известно като „старото турско трасе“.

През 1891 г. строителството на отсечката София – Владая – Перник с дължина 34,3 km се възлага чрез търг, но Народното събрание го намира за неизгоден и не го утвърждава. Строителството се извършва по стопански начин от малки предприятия за около 2 години. Линията свързва София с единствената разработена по това време каменовъгена мина с железопътната мрежа на 9 декември 1893 г. Минималният радиус на кривите е 300 m, а максималният наклон – 25 ‰. Поради деформация на терена по-късно трасето между гарите Владая и Драгичево се измества, при което са допуснати две криви с радиуси от около 200 m. За да се удължи площадката, съответно коловозите на гара Владая, е извършено понижение на изкопа в гаровия район, като за предпазване на откосите от деформации се изграждат големи каменни подпорни стени.

След завършването на участъка София – Владая – Перник се възлага чрез търг строителството на отсечката Перник – Радомир с дължина 14,4 km. Завършена и открита за експлоатация на 6 февруари 1897 г.

	Линия 2 (Варна)
	Линия 1 (Волуяк)
	0+000 София
	Линия 1 (Свиленград)
	2+521 Захарна фабрика
	Линия 14 г. „Стан“
	8+210 сп. „Зеленика“
	9+960 Горна баня
	18+108 Владая
	23+784 Драгичево
	25+600 сп. „Даскалово“
	26+600 сп. „Метал“
	29+771 Перник разпределителна
	'Линия 6 (Волуяк)
	32+467 Перник
	34+844 г. „Кракра“
	37+218 сп. „Бела вода“
	40+060 Батановци
	'Линия 6 (Волуяк)
	43+600 Копаница
	47+722 Радомир
	Линия 6 (Гюешево)
	53+300 Кошарите
	57+638 Долни Раковец
	59+900 Кондофрей
	63+400 Чуковец
	67+827 РП Гълъбник
	72+781 Делян
	77+500 сп. „Марек“
	80+353 Дяково
	85+900 Яхиново
	87+100 сп. „Дупница“
	90+512 Дупница
	Линия 51 (Бобов дол)
	94+800 Джерман
	96+600 сп. „Коста Петров“
	98+700 Усойка
	103+433 Бобошево
	108+200 Мурсалево
	112+330 Кочериново
	Линия 53 (Рилски манастир)
	119+300 Бело поле
	122+859 Благоевград
	125+100 сп. „Благоевград“
	134+500 Железница
	139+813 Симитли
	143+153 Черниче
	151+200 Стара Кресна
	158+153 г. „Пейо Яворов“
	161+600 сп. „Кресна“
	164+569 Кресна
	168+300 Градешница
	173+323 Струмяни
	178+900 Плоски
	185+800 Сандански
	190+733 Дамяница
	Линия 52 Петрич
	197+093 Ген. Тодоров
	201+445 Марикостиново
	206+700 Марино поле
	209+110 Кулата
	210+490 Граница Гърция
	OSE

Радомир – Дупница редактиране

Проучването на частта Радомир – Дупница започва през 1892 г. По-късно (през 1913 г.) след гласуване на Закона за постройката на линията Радомир — Горна Джумая (дн. Благоевград) — Левуново през 1914 г. се прави ново проучване и се предлага друго трасе.

През 1915 г. българското правителство сключва заем с Берлинската банка „Дисконто-Гезелшафт“ за 500 млн. лв. и обявява търг за постройката на железопътната линия Радомир — Дупница — Горна Джумая, но поради намесата на България в Първата световна война обявените търгове не се провеждат.

Вече по време на войната щабът на действащата армия замисля да построи теснопътна (600 mm) линия от Радомир до Дупница, която да продължи след това по долината на река Струма до Петрич, с обща дължина 167 km.

За този период е характерно, че почти всички теснолинейни (600 mm) линии са построени от Военното управление за железопътни съобщения (железопътни войски) за военни нужди. Построени са линиите Радомир – Демир Хисар, Ген. Тодоров — Петрич, Дупница — Бобов дол, Каспичан — Крайна, обслужваната с конска тяга Ямбол — Елхово и др.

Релсовият път с междурелсие 600 mm за парна тяга се състои от готови звена с дължина 5 m. Звената са от релси с тегло 9,5 kg/m, прикрепени върху 10 железни траверси с дължина 1,20 m. За кривите се използват готови звена с радиус 30 и 60 m. Релсовият път за конска тяга се състои от готови железни звена с траверси, дълги по 1 m, а звената за кривите са с радиус 10, 20,30 и 60 m.

След войната границата между България и Гърция се премества на север до Кулата и река Бистрица. Построената част от теснопътната линия в участъка през Рупелското дефиле е демонтирана и на нейно място е построен шосеен път.

До 1919 г. теснопътната линия се експлоатира от Министерството на войната. Със закон от 1919 г. тя е причислена към държавната железопътна мрежа.

Увеличаването обема на превозите налага линията да се замени с нормално междурелсие. След гласуването на Закона за разширение на железопътната мрежа от 1925 г. започва строителството на нормална железопътна линия в частта ѝ Радомир – Дупница.

Средствата за строежа са взети от сключения през 1928 г. Стабилизационен заем. От нега за преустройството на теснопътните линии Радомир — Дупница и Ямбол — Елхово в нормални е отделена сумата 72,3 млн. лв. Строежът на линията започва през май 1928 г. Като се изключи строителството на голяма част от сградите, възложени на предприемач, всички работи се извършват по стопански начин, като се използват натуралната и временната трудова повинност.

Участъкът Радомир – Дупница е открит за експлоатация на 21 декември 1930 г. Той е с дължина почти 43 km, максимален наклон 20 ‰ и минимален радиус на кривите 300 m. Положени са релси тип „ЮЛ“. Построени са два тунела с обща дължина 590 m и 8 моста.

Дупница – Горна Джумая (Благоевград) – Крупник редактиране

Строителството на отсечката Дупница – Горна Джумая с дължина 32,377 km започва през май 1928 г. Завършена и открита за експлоатация е на 30 октомври 1937 г., построена е с максимален наклон 15 ‰, минимален радиус на кривите 300 m. Изградени са три тунела с обща дължина 511 m и 111 моста и водостоци. Строителните работи се извършват по стопански начин с наемни работници и с редовни и временни трудови войски.

Непосредствено след завършване на отсечката Дупница—Горна Джумая започва строежът на частта Горна Джумая—Симитли— Крупник. Тя минава през труден терен, като пресича р. Струма три пъти и няколко от нейните притоци с различни по вид и отвор мостове. Дължината ѝ е 20,295 km. Построена е с минимален радиус на кривите 300 m и максимален наклон 15 ‰. Завършена е през 1941 г. до Симитли и през 1942 г. – до Крупник.

След влизането на България във Втората световна война през 1941 г. за военни нужди се възстановява експлоатацията на теснопътната линия между Кресна и Кулата. Започва строителството на ново трасе за теснопътна 600 mm линия и в частта Кулата — Демир Хисар.

Изграждането на последния участък от линията Крупник – Кулата с междурелсие 1435 mm започва през 1942 г., за да се свърже нашата железопътна мрежа с железниците в Беломорска Тракия. Участъкът е един от най-трудните. Прокаран е по Кресненското и Рупелското дефиле с много съоръжения, тунели, подпорни стени и големи по обем скални работи. Тунелите са 16 и имат обща дължина 3554 m, а дължината на участъка Крупник – Генерал Тодоров – Кулата е 67,150 km.

Линията е завършена през 1944 г., но поради развилите се военно-политически събития не само че не се открива за редовна експлоатация, но известна част от границата с Гърция до Марикостиново през 1945 г. релсовият път се демонтира, с което железопътната връзка между България и Гърция се прекъсва до 1965 г.

Общата дължина на железопътната линия София – Владая – Перник – Радомир – Кулата е около 210 km.

Реконструкции и модернизации редактиране

За повишаване пропускателната способност и поемане на увеличения обем на пътническите и товарни превози по линията София — Волуяк — Радомир — Кюстендил и Радомир – Кулата през 1965—1966 г. междугарието Батановци – Радомир е удвоено от Войските на Министерството на транспорта. То влиза в редовна експлоатация през 1967 г.;
През май 1964 г. в Атина между България и Гърция са подписани редица важни правителствени документи и спогодби. За подобряване на железопътния транспорт между двете съседни страни е решено да се възстанови нормалната железопътна връзка през Кулата – Сидерокастрон.

Работите по възстановяване на земното платно започват през ноември 1964 г. Минималният радиус на кривите в тази отсечка е 500 m, а допустимата максимална скорост е 90 km/h. Открита е за редовна експлоатация на 30 май 1965 г.

Електрификацията на линията завършва през 2001 г., извършена е от ДП „ТСВ“.
Първата разпределителна гара в България е „Куциян“ (Перник-разпределителна).

Технически съоръжения по железопътната линия редактиране

Гари и разделни постове редактиране

име на гарата	приемно-отправни коловози (ПОК)			осигурителна инсталация
име на гарата	брой ПОК	максимална полезна дължина	минимална полезна дължина	осигурителна инсталация
София	14	1108	360	МРЦ
Захарна фабрика	5	540	296	МРЦ
Горна баня	3	487	402	ЕМЦ
Владая	3	645	358	ЕМЦ
Драгичево	3	445	310	ЕМЦ
Перник разпред.	4	1080	610	ЕМЦ
Перник	5	591	443	МРЦ
Кракра	2	602	562	РУКЗ
Батановци	3	600	510	РУКЗ
Радомир	4	751	516	ЕЦ-2М
Долни Раковец	3	722	665	РУКЗ
РП Гълъбник	3	793	679	РУКЗ
Делян	3	830	685	РУКЗ
Дяково	2	821	776	РУКЗ
Дупница	9	598	462	РУКЗ
Бобошево	2	548	505	РУКЗ
Кочериново	3	596	479	РУКЗ
Благоевград	3	577	512	ЕЦ-М
Симитли	3	561	473	РУКЗ
Черниче	2	567	484	РУКЗ
Пейо Яворов	2	710	600	РУКЗ
Кресна	2	610	493	РУКЗ
Струмяни	2	640	556	РУКЗ
Сандански	2	735	651	РУКЗ
Дамяница	2	680	630	ЕЦ-М
Генерал Тодоров	6	535	390	ЕЦ-М
Кулата	5	670	625	ЕЦ-М

Мостове редактиране

междугарие	намира се на път №	намира се на km	обща дължина, m	изграден от	препятствие
Горна баня – Владая		10+424	21,10	кам. зидария	път
Горна баня – Владая		16+916	8,80	стоманобетон	път
Горна баня – Владая		16+926	18,80	стоманобетон	път
Драгичево – Перник разпред.		25+333	46,70	стоманобетон	улица
Драгичево – Перник разпред.		26+162	26,60	стомана	р. Струма
Перник разпред. – Перник	4 кол.	31+100	27,75	стоманбетон	ул. „Хумни дол“
Перник разпред. – Перник		31+715	34,10	стомана	жп коловоз
Перник – Кракра		33+215	43,30	стоманобетон	улица
Перник – Кракра		33+628	43,00	стомана	р. Струма
Кракра – Батановци		39+140	38,00	стомана	р. Струма
Батановци – Радомир	път 1	41+836	45,20	стоманобетон	р. Струма
Батановци – Радомир	път 2	41+836	43,00	стомана	р. Струма
Батановци – Радомир	път 1	42+456	16,70	стоманобетон	дере
Батановци – Радомир	път 2	42+456	17,00	стомана	дере
Батановци – Радомир	път 1	45+850	42,50	стоманобетон	р. Струма
Батановци – Радомир	път 2	45+850	40,00	стомана	р. Струма
Радомир – Долни Раковец		58+880	19,45	стомана	река
Радомир – Долни Раковец		62+903	29,00	стомана	р. Струма
РП Гълъбник – Делян		71+565	9,00	стоманобетон	черен път
Делян – Дяково		73+076	16,15	стоманобетон	дере
Делян – Дяково		73+715	16,00	стоманобетон	път
Делян – Дяково		74+914	22,35	кам. зидария	дере
Делян – Дяково		77+670	45,00	кам. зидария	път и река
Дяково – Дупница		85+459	15,00	стоманобетон	път и река
Дяково – Дупница		86+468	28,00	стомана	река
Дяково – Дупница		88+924	44,10	стомана	р. Джерман
Дяково – Дупница		89+288	28,70	стомана	р. Д. Бистрица
Дупница – Бобошево		92+481	16,00	стоманобетон	река
Дупница – Бобошево		93+284	13,60	стоманобетон	дере
Дупница – Бобошево		95+345	20,05	стомана	дере
Дупница – Бобошево		96+752	22,90	стоманобетон	дере
Дупница – Бобошево		102+636	22,00	стомана	дере
г. Бобошево		103+687	17,35	стомана	дере
Бобошево – Кочериново		107+797	13,40	стомана	дере
Бобошево – Кочериново		110+275	16,25	стоманобетон	дере
Кочериново – Благоевград		114+606	22,85	стоманобетон	дере
Кочериново – Благоевград		114+740	62,90	стоманобетон	р. Рилска
Кочериново – Благоевград		119+571	27,25	стоманобетон	дере
Благоевград – Симитли		123+494	44,60	стоманобетон	р. Бл. Бистрица
Благоевград – Симитли		124+704	15,65	стоманобетон	река
Благоевград – Симитли		127+828	25,35	стоманобетон	дере
Благоевград – Симитли		128+588	12,00	стоманобетон	дере
Благоевград – Симитли		131+995	98,80	стоманобетон	р. Струма и път
Благоевград – Симитли		132+813	91,75	стоманобетон	р. Струма
Благоевград – Симитли		133+644	91,70	стоманобетон	р. Струма
Благоевград – Симитли		134+818	42,00	стоманобетон	река
Благоевград – Симитли		136+625	14,55	стоманобетон	дере
Благоевград – Симитли		138+765	16,50	стоманобетон	дере
Симитли – Черниче		139+891	43,00	стоманобетон	дере
Симитли – Черниче		140+396	16,00	стоманобетон	дере
Симитли – Черниче		141+169	17,50	стоманобетон	дере
Симитли – Черниче		141+272	22,00	стоманобетон	дере
Симитли – Черниче		141+584	32,00	стоманобетон	дере
Черниче – Пейо Яворов		143+687	38,00	стоманобетон	река
Черниче – Пейо Яворов		145+778	169,00	стоманобетон	р. Струма
Черниче – Пейо Яворов		147+481	53,00	стоманобетон	река
Черниче – Пейо Яворов		150+854	40,50	стоманобетон	река
Черниче – Пейо Яворов		152+914	15,90	стоманобетон	река
Черниче – Пейо Яворов		156+932	62,25	стоманобетон	река
Пейо Яворов – Кресна		161+290	61,10	стоманобетон	дере
Пейо Яворов – Кресна		162+800	5,00	стомана	път
Кресна – Струмяни		166+067	23,10	стоманобетон	дере
Кресна – Струмяни		166+250	120,00	стоманобетон	път Е79
Кресна – Струмяни		166+549	16,90	стоманобетон	дере
Кресна – Струмяни		168+554	17,60	стоманобетон	дере
Кресна – Струмяни		168+725	18,00	стоманобетон	дере
Кресна – Струмяни		169+380	17,30	стомана	дере
Кресна – Струмяни		170+750	30,70	стоманобетон	дере
Кресна – Струмяни		171+252	32,00	стоманобетон	път
Струмяни – Сандански		173+939	19,00	стоманобетон	река
Струмяни – Сандански		175+497	21,05	стоманобетон	дере
Струмяни – Сандански		176+546	13,00	стоманобетон	дере
Струмяни – Сандански		178+676	26,90	стоманобетон	дере
Струмяни – Сандански		180+489	18,00	стоманобетон	дере
Струмяни – Сандански		182+980	31,40	стоманобетон	път
Струмяни – Сандански		183+128	70,00	стоманобетон	път и река
Сандански – Дамяница		186+773	115,00	стоманобетон	р. Санд. Бистрица
Сандански – Дамяница		188+980	80,20	стоманобетон	път и река
Дамяница – Ген. Тодоров		191+432	70,10	стоманобетон	река
Дамяница – Ген. Тодоров		191+842	20,60	стоманобетон	път за Петрич
Дамяница – Ген. Тодоров		193+336	127,00	стоманобетон	река
Дамяница – Ген. Тодоров		195+047	11,40	стоманобетон	дере
Ген. Тодоров – Кулата		200+090	127,00	стоманобетон	река
Ген. Тодоров – Кулата		202+440	29,00	стоманобетон	река
Ген. Тодоров – Кулата		207+725	35,00	стоманобетон	река
Кулата – граница Гърция		210+475	30,00	стоманобетон	р. Пир. Бистрица

Тунели редактиране

№	междугарие	тунел №	от km	до km	дължина, m	построен
1	Делян – Дяково	1	74+203	74+549	345,30	1928
2	Делян – Дяково	2	88+016	88+274	258,35	1929
3	Кочериново – Благоевград	3	114+203	114+401	197,80	1935
4	Кочериново – Благоевград	4	116+627	116+796	169,00	1935
5	Кочериново – Благоевград	5	118+005	118+139	133,90	1935
6	Черниче – Пейо Яворов	6	146+517	146+777	260,50	1943
7	Черниче – Пейо Яворов	7	147+147	147+436	288,90	1943
8	Черниче – Пейо Яворов	8	147+726	147+788	62,00	1943
9	Черниче – Пейо Яворов	9	148+075	148+423	348,00	1943
10	Черниче – Пейо Яворов	10	149+130	149+225	95,00	1943
11	Черниче – Пейо Яворов	11	149+635	149+826	191,50	1943
12	Черниче – Пейо Яворов	12	151+675	151+735	60,00	1943
13	Черниче – Пейо Яворов	13	152+070	152+215	144,10	1943
14	Черниче – Пейо Яворов	14	152+273	152+802	528,85	1943
15	Черниче – Пейо Яворов	15	153+178	153+380	202,00	1943
16	Черниче – Пейо Яворов	16	153+575	154+018	443,20	1943
17	Черниче – Пейо Яворов	17	155+883	156+114	231,70	1943
18	Черниче – Пейо Яворов	18	156+985	157+309	323,60	1943
19	Пейо Яворов – Кресна	19	159+269	159+389	120,00	1943
20	Дамяница – Ген. Тодоров	20	192+361	192+387	26,00	1943
21	Дамяница – Ген. Тодоров	21	195+333	195+893	560,00	1943
22	Ген. Тодоров – Кулата	22	204+205	204+544	339,55	1943

Максимално допустими скорости (към 29.05.2022 г.) редактиране

от гара	до гара	път 1	път 2
София	Захарна фабрика	60	60
Захарна фабрика	Горна баня	95	-
Горна баня	Владая	60	-
Владая	Драгичево	90	-
Драгичево	Перник разпр.	90	-
Перник разпр.	Перник	75	30
Перник	Кракра	80	-
Кракра	Батановци	90	-
Батановци	Радомир	80	80
Радомир	РП Гълъбник	100	-
РП Гълъбник	Делян	80	-
Делян	Дяково	70	-
Дяково	Дупница	70	-
Дупница	Кочериново	85	-
Кочериново	Благоевград	70	-
Благоевград	Симитли	75	-
Симитли	Черниче	65	-
Черниче	Кресна	70	-
Кресна	Ген. Тодоров	90	-
Ген. Тодоров	Кулата	95	-
Кулата	граница	25	-

Вижте също редактиране

Литература редактиране

Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.