Теснолинейка Кочериново – Рилски манастир

Железопътната линия Кочериново – Рилски манастир е теснолинейна линия с междурелсие 600 mm, днес закрита, съществувала в югозападна България, Кюстендилска област.

Железопътна линия 53
Информация
Тип теснопътно междурелсие (600 mm)
Статус закрита, демонтирана
Крайни гари Кочериново, Рилски манастир
Започва от Кочериново
Свързани линии Железопътна линия 5
Станции 14
Номер линия 53
Пусната 1916 г.
Закрита 1960
Дължина 36,5 km
Брой линии единична
Междурелсие 600 mm
Електрификация не
Работна скорост 15 km/h

ИсторияРедактиране

След като спечелва търга и изгражда през 1897 г. нормалната железопътна линия ПерникРадомир (15,3 km) предприемачът Тодор Балабанов закупува терен в района на село Бараково, на който построява и обзавежда голяма дъскорезница, известна по-късно под името „Българска горска индустрия“ (БГИ). През 1904 г. той иска от Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията на България разрешение за строителство на теснолинейка от Илийна река по течението на Рилска река покрай фабриката в Бараково към Дупница до най-близката жп гара (Радомир) за транспортиране на дървения материал и готовата продукция. През септември 1904 г. и на следващата година започват проучвания за това, но предвид дължината (около 100 km) и законовите ограничения за строеж и експлоатация от частни лица на железопътни линии същите са прекратени.

През Първата световна война строителството на линията от Радомир на юг започва заради необходимостта от снабдяване на армията на т. нар. Солунски фронт. Завършена е и влиза в експлоатация на 27 май 1916 г. до Горна Джумая, а строителството и продължава към Петрич. За да се улесни доставката на траверси, греди и друг дървен материал, необходим за строежа Управлението за железопътни съобщения (УЖПС) към армията построява клон от гара „Струма“ до фабриката на Тодор Балабанов при село Бараково. Строежът започва на 4 август, а на 13 септември е открит за експлоатация. На 19 февруари 1918 г. е наредено строежът на теснолинейката да продължи до метоха „Орлица“, което е изпълнено до 20 юни. След това строителството е спряно, а участъкът в експлоатация (г. „Струма“ – Бараково – Рила – метох „Орлица“) е с дължина 13,3 km.

Кочериново – Рилски манастир(600 mm)
  0+000 Кочериново
  3+000 Струма
  5+000 Бараково
  7+400 Пороминово
  9+400 Стоб
  13+700 Рила
  15+200 Орлица
  20+700 г. „Неофит Рилски“
  23+800 Пастра
  26+300 сп. „В. Демиревски“
  27+600 сп. „Елешница“
  30+100 „Водна спирка“
  30+300 сп. „Ягнилото“
  33+000 г. „Бричебор“
  36+500 Рилски манастир

През 1920 г. съгласно „Закона за уреждане положението на строените за военни нужди през време на Европейската война железопътни линии“ УЖПС предава на БДЖ всички военни жп линии, включително и участъка „Струма“ – „Орлица“. Тогава БГИ взема концесия и започва да строи продължение на линията нагоре по долината на Рилска река и наема от БДЖ участъка Рила – метох „Орлица“ (1,5 km). През 1922 г. линията достига до гара „Кула“ (по-късно гара „Бричебор“), а през 1924 г. – до Рилския манастир. Крайната точка на линията достига на около 3,5 km над манастира по връх „Черней“. През 1933 г. изтича срока на концесията и участъка от спирка „Балабанов“ (по-късно спирка „Жельо Демиревски“) нагоре по реката става собственост на Рилския манастир. „Българска книжна и дървена индустрия“ АД (приемник на БГИ от 1928 г.), започва да плаща наем на манастира.

За да се избегнат трудностите от тройната собственост на участъка БДЖ решават да откупят частта на БКДИ, а с Рилския манастир да се договорят да поемат експлоатацията на неговата част. В началото на 1942 г. линията е откупена от БКДИ, а Манастирският събор на Рилския манастир решава още на 3 февруари 1941 г. да отстъпят на държавата в лицето на БДЖ своята част от линията. След 1942 г. са демонтирани релсите нагоре от манастира от БКДИ и се използват за строеж на други клонове в района.

В БДЖРедактиране

След 1920 г. експлоатацията на линията преминава в БДЖ, които организират редовно пътническо и товарно движение. Маршрутът на смесените влакове е Дупница – г. „Струма“ – Рила и обратно. Тук пътниците правят връзка за и от Горна Джумая. Обслужващо локомотивно депо е Дупница. За линията Рила – Рилски манастир между БГИ и БДЖ има споразумение за експлоатация, актуализирано и продължавано всяка година до 1941 г.

След 1937 г. се открива участъка с нормално междурелсие (1435 mm) Дупница – Г. Джумая от Главна линия 5. Така участъка Кочериново – Рила – Рилски манастир остава самостоятелен клон. За поддържане на локомотивите, обслужващи влаковете по отклонението БДЖ открива локомотивно депо на гара Рила. В него са зачислени средно 10 локомотива от серии 0160 и 40060.

През 50-те години между Кочериново и Рила се движат средно 8 – 9 чифта влакове в денонощие. От тях 4 – 5 са смесени, а остналите – товарни. Между Рила и Рилския манастир се движат 5 – 7 чифта, от които 2 – 4 са смесени. Вече към 1955 г. част от смесените влакове са заместени от пътнически.

След 1955 г. релсите тип „РДП“ 98,5 kg/m са заменени с тип „ЧБР“ 19,9 kg/m.

Закриване на теснолинейкатаРедактиране

След средата на 50-те години добивът на дървен материал от този район намалява, както и поклонниците към манастира. Превозените пътници през 1959 г. е около 130 000 души. През 1959 г. се взема решение да се преустанови експлоатацията на линията като икономически неизгодна от 1 април 1960 г. Около две години след това железният път по цялата линия от Бараково нагоре е демонтиран. Остава само участъкът Кочериново – Бараково, който се обособява като индиустриален клон на КМЗ „Никола Вапцаров“ (наследник на БКДИ). Този клон се използва до 1981 г., когато движението по него е спряно, заради невъзможност за снабдяване с релси и износеност на подвижния състав. През 1983 г. релсовият път е демонтиран и там.

ЛитератураРедактиране

  • Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
  • Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.

ИнформацияРедактиране

[1]

Вижте същоРедактиране