Зони (дем Горуша)

селище в Гърция
Вижте пояснителната страница за други значения на Зони.

Зо̀ни или Занско (на гръцки: Ζώνη; през 1927-1928 година: Γερακοχώρι, Геракохори;[1] до 1927 година: Ζάντσικον, Занцикон[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.

Зони
Ζώνη
— село —
Входът на църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ с ктиторския надпис
Входът на църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ с ктиторския надпис
Гърция
40.3083° с. ш. 21.1294° и. д.
Зони
Западна Македония
40.3083° с. ш. 21.1294° и. д.
Зони
Кожанско
40.3083° с. ш. 21.1294° и. д.
Зони
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областКостенария
Надм. височина1050 m
Население58 души (2021 г.)

География

редактиране

Селото е разположено на 1050 m надморска височина,[3] в източното подножие на планината Горуша (Войо), на 30-ина km западно от град Неаполи (Ляпчища) и около 25 km северозападно от село Цотили.[4]

В Османската империя

редактиране

Селището се оформя към началото на XVIII век главно от преселници от Епир. Манастирската църква „Рождество Богородично“ югозападно от селото е от 1632 година, „Въведение Богородично“ североизточно от селото е от 1799 година,[5] а енорийската църква „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е построена в началото на XIX век.[6] Гробищната църква „Успение Богородично“ е обновена в XX век.[5]

Според Васил Кънчов в 1900 година в Занско живеят 200 гърци християни.[7]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Занско е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 84 къщи.[8]

В началото на XX век селото е под върховенството на Вселенската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в селото има 420 гърци патриаршисти.[9]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Занцико (Ζάντσικον) е част от Костенарията и в 1910 година има 100 „гъркогласни“ семейства.[10] В селото работи основно гръцко училище с 1 учител и 40 ученици и 10 ученички.[11]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Занско е обозначено като гръцко селище.[12]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Занско остава в Гърция. През 1927 година то е преименувано на Геракохори, а през следващата 1928 година – на Зони.[3]

Населението традиционно произвежда жито, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[3]

Край селото има църква „Свети Атанасий“.[13]

Прекръстени с официален указ местности в община Зони на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Пезмо[4] или Песмо Πέσμο Агиос Илияс Άγιος Ήλίας[14] връх в Одре на И от Зони (1116 m)[4]
Гремичово[4] Γκρεμίτσοβο Рахес Ράχες[14] връх в Одре на ЮЗ от Зони (1130 m)[4]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 562[3] 439[3] 451[3] 410[3] 426[3] 137[3] 264[3] 241[3] 196[3] 205 63 58
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 338. (на македонска литературна норма)
  4. а б в г д По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  5. а б 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. с. 573. Архивиран от оригинала на 2018-05-10.
  6. Ιερά Πανήγυρη Ιερού Ναού Αγίων Θεδώρων Ζώνης Βοΐου 19 Μαρτίου 2016 // Το Βόιον, 2 март 2016. Посетен на 18 декември 2016.[неработеща препратка]
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
  8. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
  10. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 133. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
  11. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
  12. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  13. Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-04. Посетен на 4 януари 2015.
  14. а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)