Одески национален университет

Одеският национален университет „Иля Мечников днес е бившият Императорски новорусийски университет, известен от съветско време като Одески държавен университет. Това е най-старият университет на територията на Новорусия.

Одеския национален университет „Иля Мечников“
Одеський національний університет імені І. І. Мечникова
Ректорат на Одеския национален университет
Ректорат на Одеския национален университет
Основан1865 г.;
преди 158 години
 (1865)
Виддържавен университет
РекторИгор Ковал
МестоположениеОдеса, Украйна
Сайтonu.edu.ua
46.4876° с. ш. 30.731° и. д.
Местоположение в Одеса
Одеския национален университет „Иля Мечников“ в Общомедия

От създаването си на 13 май 1865 г. заема водещо академично място в образователната система и в развитието на научните и културни изследвания в Украйна. Императорският новорусийски университет е един от най-старите университети в Украйна, и заедно с Киевския, Харковския и Лвовския е определящ висшето академично образование и развитието на университетската наука и култура в образователната мрежа на Украйна. Към 2007 г. заема 9-о място по рейтинг сред ВУЗ-овете в Украйна.[1]

Университетска история

редактиране
 
Губернаторът на Новорусия херцог Ришельо, инициатор за основаване на лицея

През 1817 г. Одеската гимназия и Благородническия институт са преобразувани в Ришельовски лицей. Лицеят е открит с доброволни пожертвования на средства от барон Щиглиц. Херцог Арман-Еманюел дю Плеси дьо Ришельо дарява пенсията си за лицея. Аристокрацията, руски и друга, реагира въодушевено на създаването на новия лицей и посреща новината с голям ентусиазъм – за образование в лицея в Одеса започват да изпращат децата си дори благородници от Москва и Санкт Петербург. Възпитаници на лицея са Болконски, граф Сен-При, Рошфор, княз Четвертински, граф Щакелберг и др.

През 1837 г. лицеят се сдобива с нов устав, по силата на който е отделна и независима институция, чийто академичен състав и вътрешни правила са близки до университетските. Постепенно лицеят придобива университетски облик – формират се факултети, поканени са за редовни преподаватели известни професори, значително е разширена библиотеката. Престижът на лицея е изключително висок в Русия, а и навън.

През 1862 г. лицеят е преобразуван в Императорски новорусийски университет.[2]

Преди и след Освобождението до началото на 20 век редица български възрожденци завършват Императорския новорусийски университет и може да се каже, че по отношение историята на българското висше образование това е университетът, който изиграва най-голяма роля в изграждането на висши управленски кадри (особено в областта на хуманитарните науки) за младата Трета българска държава, преди Алма матер да поеме щафетата.

Като правило възпитаниците на Болградската гимназия постъпвали в най-близкия Императорския новорусийски университет.

Българи, възпитаници на университета

редактиране

Други личности, свързани с университета

редактиране

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране