Император Николай I (линеен кораб, 1916)

Император Николай I (на руски: Император Николай I) е четвъртият и последен руски черноморски линкор-дредноут. Развитие на типа „Императрица Мария“ с по-съвършено и мощно брониране.

„Император Николай I“ „Иоанн Грозный“ от 2 юли 1915 г. „Император Николай I“ от 16 април 1917 г. „Демократия“
Линейният кораб „Император Николай I“, схема
Флаг	Руска империя
Клас и тип	Линеен кораб от типа „Императрица Мария“
Производител	Наваль в Николаев, Руска империя
Служба
Заложен	9 юни 1914 г.
Спуснат на вода	5 октомври 1916 г.
Влиза в строй	5 юни 1915 г. (формално)
Изведен от експлоатация	24 октомври 1917 г. 1927 г. (формално), утилизиран
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	27 830 t (стандартна) 31 877 t (пълна)
Дължина	184,2 m (максимална)
Ширина	28,9 m
Газене	9,0 m
Броня	главен пояс: 270 mm; горен пояс: 75 – 100 mm; каземати: 75 mm; палуби: 12,5 – 63 mm; (75 mm скосове) барбети: 250 – 300 mm; кули ГК: 200 – 300 mm; бойна рубка: 250 – 400 mm
Задвижване	4 парни турбини Parsons; 20 парни водотръбни котли Yarrow; 4 гребни винта; 29 700 к.с. (проектна)
Скорост	21 възела (38,9 km/h)
Далечина на плаване	3000 морски мили при 12 възела ход
Екипаж	1380 души
Въоръжение
Артилерия	4x3 305 mm; 20x1 130 mm Зенитна артилерия: 4x1 102 mm (изначално 63,5 mm); 5x1 75 mm; 4x1 7,62 mm картечници
Торпедно въоръжение	4x1 450 mm ТА
„Император Николай I“ в Общомедия

История на кораба

В основата на проекта е заложен проектът на линейния кораб „Императрица Екатерина II“.

След спускането на вода на „Императрица Екатерина II“ от ОНЗиВ (на руски: Общество Николаевских заводов и верфей), на 9 юни 1914 г., строителя залага на стапела последния, четвърти кораб от този тип под названието „Иоанн Грозный“. На 13 август 1914 г. е подписан и официалния договор. Срокът за предаване на кораба за ходови изпитания е установен за 1 март 1917 г.

На 2 юли 1915 г. линкорът е формално зачислен в състава на Черноморския Флот под названието „Император Николай I“. Следва да се отбележи, че към императора, за утвърждаване, са изпратени два варианта за названието на линкора – „Свети равноапостол княз Владимир“ и „Император Николай I“, от които Николай II избира второто. На 5 октомври 1916 г., в 13 часа, линкорът е благополучно спуснат от стапела във водата и е швартован при достроечната стена на завода.

След спуска на кораба на вода достроечните работи са отложени, поради липсата на готови механизми и оборудване. По състояние към 1 януари 1917 г. готовността на линкора по корпус съставлява 77,5%, бронята е произведена на 26,5% (поставена е 16,5%), но вече към 1 март обема на произведената на последната нараства до 64%. Обаче все повече влошаващата се икономическа, а след Февруарската революция от 1917 г. и политическа обстановка в Русия явно не способства за успешното продължаване на работите. Претоварените с военни поръчки предприятия сриват договорните доставки, а част от чуждестранните договори се налага, по различни причини, да се анулират и да се дават към местни заводи, с доста отдалечени срокове за тяхното изпълнение.

2 месеца след Февруарската революция, на 16 април 1917 г., линкорът е преименуван на „Демокрация“ (на руски: „Демократия“). На 24 октомври 1917 г. линкорът, във връзка с ниската степен на готовност, е свален от строителство и поставен в престой.

През март 1918 г., николаевските корабостроителни заводи са превзети от германските войски. На 1 февруари 1919 г. града е зает от френски войски, а след още няколко месеца – от болшевиките.

След завземането на Николаев от Червената армия линкорът остава в престой. В средата на 1920 години командването на флота се опитва да го включи за дострояване в разработващата се тогава първа съветска корабостроителна програма. Обаче той така и не е достроен. На 11 април 1927 г. той е продаден на Севморзавод за скрап, и на 28 юни 1927 г., на буксир от ледореза „Фьодор Литке“ (откъм кърмата го държи парахода „Вежилов“) поема от Николаев за Севастопол за разкомплектоване за метал.

Характеристики на кораба

Външно проектът се различава от корабите на типа „Императрица Мария“ с променените носови обводи, за намаляване при плаване на носовата вълна, изпълнени по предложение на началника на Корабостроителния отдел на ГУК генерал-лейтенант П. Ф. Вешкурцев. Новият теоретичен чертеж, в разработката на който участва един от бъдещите създатели на знаменития лайнер „Normandie“ корабния инженер В. И. Юркевич, за разлика от по-рано предложения от генерал-майор И. Г. Буб­нов, не само намалява носовата вълна (примерно един и половина пъти), но и позволява да се намали мощността на енергетичната установка почти с 2000 к.с. със съхраняване на проектната скорост на хода. В резултат на редица мероприятия по усъвършенстването на проекта „Император Николай I“ става малко по-тежък и по-голям, отколкото линкорите от типа „Императрица Мария“. Пълната водоизместимост нараства до 27 830 т; максималната дължина съставя 182,4 м, ширината – 28,9 м, газенето – 9 м.

Непотопимостта на кораба се осигурява от: двойно дъно, трето дъно в района на подкуполните отделения и двадесет главни водонепроницаеми напречни прегради.

Брониране

За палубите, освен скосовете на долната палуба и срезовете на средната палуба при казематите, е използвана круповска нецементирана броня, за всичко останало – круповска цементирана.

Корабът е уникален от гледна точка бронирането, конструирано в резултат на проведени в руския флот опитни стрелби по натурен отсек на линеен кораб. Такъв отсек, включващ бордовата броня, броневите палуби, каземата, вътрешната конструктивна защита с бронираната преграда и бойната рубка, е съоръжен по чертежите на балтийския линкор „Севастопол“ и вграден по единия борд в корпуса на закотвения в порта броненосец „Чесма“. Особено лошо се оказва разпределението на дебелините на палубната броня (дебелата палуба е отгоре), което вече в съветско време председателя на Научно-техническия комитет, Н. И. Игнатиев, нарича изпълнение „нагоре с краката“.

Още първите изпитателни стрелби по отписания броненосец показват съществената недостатъчност в бронирането на всички кораби от проекта. Здравия опорен контур, на който се настилат броневите плочи, не пречи на тяхното огъване, в резултат на което тънката обшивка зад бронята се къса, образувайки течове.

Решаването на този проблем е възможно само ако се направи пояса монолитен, т.е. свързвайки плочите между тях така, че да не се позволява на снаряда да набута плочата вътре в корпуса. За това е направено кардинално изменение в конструкцията – появява се монолитен брониран пояс от плочи, съединени с шпонки от типа „двойна лястовича опашка“ (преди това шпонъчното закрепване на броневите плочи е реализирано при „Измаилите“).

Като цяло тя е осъществена по вече използваната при предшестващите дредноути „кутийна система“, създадена на основата на извода на Морския генерален щаб за това, че бронята няма как да противостои на най-новия 14" – 15" (356 – 381 мм) бронебоен снаряд, и системата на брониране, преди всичко, трябва да отговаря на целите: да не дава на снаряда да проникне вътре в цял вид. Възможността да се пробие бронираната плоча по време на бой се счита за допустима, но обемът повреди от попадналите вътре осколки трябва да бъде пределно ограничен. За това е направен извод за необходимостта от разслоение на тежката вертикална броня на външна и вътрешна, допълвано от развита система всевъзможни вътрешни дебели прегради и траверси.

Създаденият след завръщането към 305-мм оръдия запас водоизместимост (около 4000 тона) е използван за усилване на бронирането – дебелината на броневия скос на долната и вътрешния пояс между долната и средната палуби в пределите на 27— 128 шпангоут е увеличена до 75 мм (с външния се получава сумарна дебелина от 345 мм), а бронирането на средната палуба – до 63 мм.

Долната палуба, в района на цитаделата, има дебелина от 12,5 мм, но след вътрешния пояс тя прелива в 75-мм броневи скосове, лежащи на 12-мм стоманена риза. В кърмовия край долната палуба е хоризонтална по цялата ширина на корпуса и има дебелина от 35 мм.

За сметка на отказа от кърмовата бойна рубка е усилено бронирането на носовата бойна рубка (стени 400 мм, покрив 250 мм), на кулите на артилерията на ГК (чело и задна стена 300 мм, покрив и странични стени 200 мм: покривът е по-дебел само при „Ямато“, даже американските „Айови“ имат само 184 мм) и на елеваторите (300 – 225 мм).

Бронята на барбетите е с дебелина над горната палуба и под нея на 0,75 м 300 мм, а нататък – 250 мм.

Противоторпедната защита се осигурява от две главни трюмни усилени (10 мм) надлъжни прегради (на протежение 27 – 128 шп.), с отстояние от борда 3,8 м, и две зад тях в турбинните отделения (при 95 – 107 шп.).

Въоръжение

Линкорът е планирано да се въоръжи с 356-мм артилерия на ГК, но проектът е преразгледан под предлог трудности в снабдяването при разнокалибрена артилерия и реквизирането от Великобритания на турския линкор „Решадие“ (HMS Erin) с 13,5-дюймов (343-мм) ГК, така че на „Николай I“ са поставени обикновените 305-мм оръдия. Дванадесетте 305-мм оръдия в четири триоръдейни куполни установки са с линейно разположение.

Спомагателно въоръжение: 20 130-мм противоминни оръдия в бордови каземати.

Енергетична установка

Четиривалната енергетична установка се състои от 20 котела „Яроу“ тип на Английското адмиралтейство и турбини система „Парсънс“.

Оценка на проекта

С гледна точка защита „Император Николай I“ превъзхожда даже първите „стандартни линкори“.

Съвършената система за закрепване на броневите плочи, тяхното свързване с шпонките „двойна лястовича опашка“, усилената броня с подобрено качество, 345 мм сумарна дебелина на главния брониран пояса и по-рационалното разпределение на неговите плочи, мощната хоризонтална защита, резултат от голяма научна работа и опитни стрелби – всичко това се оказва направено нахалост.

Галерия

• 
  На стапела.
• 
  Преди спуска, 5 октомври 1916 г.
• 
  Спускането на вода, 5 октомври 1916 г.

Литература

• Л. А. Кузнецов. Последний дредноут империи. Гангут. 2002. с. 54 – 73.

Външни препратки

• DEMOKRATIYA battleship ((en))
• www.wunderwaffe.narod.ru ((ru))
• Линейният кораб „Император Николай I“ ((ru))
• Описание, ТТД, фото, схеми – Цусима. SU ((ru))
• Р. М. Мельников. Линейните кораби тип „Императрица Мария“ ((ru))
• Линейният кораб „ИМПЕРАТОР НИКОЛАЙ I“, Русия (проект) ((ru))
• Фотоалбум ((ru))
• В Общомедия има медийни файлове относно Император Николай I (линеен кораб, 1916)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Император Николай I (линкор)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​