Отваря главното меню

Институтът за космически изследвания и технологии (съкратено ИКИТ или ИКИТ-БАН) е водещ научноизследователски институт на Българската академия на науките.

Институт за космически изследвания и технологии
Информация
Акроними ИКИТ, ИКИТ-БАН
Тип научноиследователски институт
Основана 1969 г., 2010 г.
Седалище София, България
Ръководител Румен Недков
Сайт www.space.bas.bg

Главната сграда на ИКИТ се намира на адрес София, п.к. 1113, ул. „Акад. Георги Бончев“, бл. 1.

ИсторияРедактиране

Той е наследник на създадената през 1969 г. Група по физика на космоса при Президиума на БАН, прераснала през 1974 г. в Централна лаборатория за космически изследвания; неин директор е професор (по-късно академик) Кирил Серафимов. С постановление на Министерския съвет лабораторията е преобразувана в Институт за космически изследвания през 1987 г.

При реформа на БАН институтът е слят заедно с Института по слънчево-земни въздействия в Институт за космически и слънчево-земни изследвания. Дейността му понастоящем е наследена от Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ) на БАН, създаден през 2010 г.[1]

СтруктураРедактиране

Понастоящем ръководството на ИКИТ включва: директор – проф. д-р инж. Румен Недков, заместник-директор – доц. д-р инж. Георги Желев, научен секретар – доц. д-р инж. Деница Борисова, председател на Общото събрание на учените – проф. д-р Катя Георгиева.

Структурата на ИКИТ включва научни направления (със секции) и филиал:

Научни направления
  • „Физика на Космоса“
    • „Космическа астрофизика“
    • „Космическа физика“
    • „Слънчево-земна физика“
  • „Дистанционни изследвания на Земята и планетите“
    • „Дистанционни изследвания и ГИС“
    • „Системи за дистанционни изследвания“
    • „Аерокосмическа информация“
  • „Аерокосмически системи и технологии“
    • „Аерокосмическа техника и технологии“
    • „Аерокосмически системи за управление“
    • „Космическо материалознание“
Филиал, Стара Загора

Секция „Атмосферни оптични изследвания“, обсерватория, „Космос“ ООД

Научни областиРедактиране

Областите, в които институтът развива дейността си, са:

  • космическа физика – изследване на космически източници на лъчение и тяхното взаимодействие с космическата плазма – изучава се също директното и индиректното въздействие на космическото лъчение върху структурата и динамиката на атмосферата;
  • дистанционно изследване на Земята от космоса – за целите на екологията, комуникациите, навигацията;
  • аерокосмически технологии – разработване на системи за управление на авиационни и космически апарати; безпилотна летателна техника; изследване и получаване на нови фрикционни и свръхтвърди материали в областта на космическото материалознание.

Научни проектиРедактиране

Институтът е участвал в изготвянето на апаратура и експерименти за следните спътници и проекти:

Помощна дейност е извършвана при работата по орбиталните станции Мир и Салют-6, както и при проектирането и експлоатацията на спътниците „Активен“[2][3], Гранат, Интербол, Апекс и Фобос и космическата станция Вега.

ИКИ е изготвял и осъществявал научните програми при полетите на българските космонавти Георги Иванов и Александър Александров. Разработил е научния инструмент RADOM-7, който е интегриран в апарата Чандраян за изследване на Луната и в някои китайски спътници.

Институтът тясно си сътрудничи със сродни български и международни институти и организации: COSPAR, IAF, Международен астрономически съюз, ИКИ-РАН, ИМБП-РАН и ИЗМИРАН, Москва, Русия, Европейска космическа агенция, НАСА, САЩ, DARA, Германия, Национален център за космически изследвания на Франция, COPUOS-UN, JAXA, Япония, ISRO, Индия и др. Работи съвместно със специалисти от Чехия, Унгария, Индия, Украйна и др.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране