Италиански поход на Суворов

Италианският поход е серия от бойни действия на комбинираната руско-австрийска армия, оглавена от генерал-фелдмаршал Александър Василиевич Суворов, в северната част на Италия през април-август 1799 г. Походът е част от войната на Втората антифренска коалиция.

Италиански поход
Война на Втората коалиция
„Битката на река Ада“, худ. Спиавонети
Информация
Период	1799 г.
Място	Северна Италия
Резултат	Руска победа
Страни в конфликта
Франция Русия Австрийска империя
Командири и лидери
Бартелеми Шерер Жак Макдоналд Бартелеми Жубер Александър Суворов Михаел фон Мелас

Предистория

През 1798 г. Русия влиза във Втората антифренска коалиция (Великобритания, Австрия, Турция, Кралство на двете Сицилии). Създадена е обединена руско-австрийска армия, която да извърши поход в Северна Италия, окупирана от войските на Френската Директория. Първоначално армията трябвало да бъде оглавявана от ерцхерцог Йосиф. По настояване на Англия обаче Австрия се обръща с молба към Павел I да назначи за командващ Суворов. Извиканият от заточение пълководец пристига във Виена на 25 март и получава от император Франц I званието австрийски фелдмаршал. На 15 април пълководецът пристига при руските войски във Верона, а на следващия ден заедно с войските си е във Валеджио.

Ход на военните действия

Още на 19 април под командването на Суворов започва придвижването на съюзните войски (около 80 хиляди души) от Валеджо към река Ада. Преди похода той излиза с обръщение към италианския народ.

Първото стълкновение на суворовските войски с французите на италианска територия е на 22 април при превземането на града-крепост Бреша. Превземането на Бреша дава възможност да се започне блокадата на вражеските крепости Мантуа и Пескиера (за което Суворов отделя 20 хил. души), а основната част от войските да настъпи към Милано. На 26 април е превзет град Леко и на 27 април започва основното сражение при река Ада: руските войски преминават през реката и разгромяват френските сили, командвани от известния пълководец Жан Моро. Французите губят около 3 хил. убити и около 2 хиляди пленени. Заключителен етап от сраженията при река Ада става сражението при Вердерио, при което дивизията на генерал Серюрие се предава.

Френската армия отстъпва и на 28 април съюзните войски навлизат в Милано. На 1 май настъпват към река По. При този поход са превзети крепостите Пескиера, Тортона, Пицигетоне, и във всяка от тях Суворов оставя гарнизон от австрийци, поради което армията му постепенно намалява.

В началото на май Суворов започва да се придвижва към Торино. На 16 май френският отряд на генерал Моро напада австрийските дивизии близо до Маренго, но с помощта на отряда на Багратион е отхвърлен. Френските войски са принудени да отстъпят, оставяйки без бой крепостите Казале и Валенца и откривайки пътя към Торино. Самият град Торино е превзет на 26 май без бой благодарение на подкрепата на местните жители и на Пиемонтската национална гвардия. Така на практика цяла Северна Италия е в ръцете на антифренската коалиция.

Битката при Нови (1799 г.) Художник Александър Коцебу

Междувременно в средата на май във Флоренция пристига армията на генерал Жак Макдоналд и започва поход към Генуа, за да се съединени с Моро. На 17 юни при река Требия започва сражение между руско-австрийските войски на Суворов и френската армия на Макдоналд. Сражението продължава три денонощия и завършва с поражение за французите, които губят половината си армия (пленени или убити).

През юли 1799 г. падат крепостите Алесандрия и Мантуа. За превземането им Суворов е въздигнат в княжеско достойнство и става княз на Италия, а сардинският крал Фердинанд IV Неаполитански го издига в ранг гранд на Кралство на двете Сицилии с потомствена титла на принц и братовчед на краля. Междувременно новият главнокомандващ френските войски в Италия генерал Жубер обединява всички френски отряди и настъпва към Пиемонт. На 14 август французите заемат Нови Лигуре. Към Нови се приближава и съюзническата армия и на 15 август започва битката при Нови. По време на 18-часовото сражение френската италианска армия е напълно разгромена, а загубите ѝ възлизат на 7 хил. души (включително командващия Жубер), 4.5 хил. пленени, 5 хил. ранени и 4 хил. дезертирали. Сражение при Нови се оказва последното голямо сражение в хода на Италианския поход. След него император Павел I заповядва на Суворов да се оказват такива почести, каквито дотогава са били оказвани само на императора.