Кайзерин унд кьонигин Мария Терезия (броненосен крайцер)

Кайзерин унд кьонигин Мария Терезия (на немски: SMS Kaiserin und Königin Maria Theresia[~ 1]) e броненосен крайцер на Австро-Унгарския[~ 2] флот от края на XIX век. Построен в единствен екземпляр. Първият броненосен крайцер на флота. Проектът претърпява развитие в крайцера „Кайзер Карл VI“. Крайцерът е разчетен за плаване в Адриатическо и Средиземно море.

„Кайзерин унд кьонигин Мария Терезия“
SMS Kaiserin und Königin Maria Theresia
Броненосният крайцер „Кайзерин унд кьонигин Мария Терезия“
Флаг Австро-Унгария
Клас и типБроненосен крайцер
Следващ типКайзер Карл VI
Предшестващ типБронепалубни крайцери тип „Кайзер Франц Йосиф I“
ПроизводителStabilimento Tecnico Triestino, Триест, днес в Италия
Служба
Заложен6 октомври 1891 г.
Спуснат на вода29 април 1893 г.
Влиза в стройянуари 1895 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран през 1920 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост5420 t (нормална);
6123 t (пълна)
Дължина113,7 m
Дължина по водолинията111,7 m
Ширина16,25 m
Газене6,8 m
Броняна борда: 100 mm
на палубата: 39 mm
(по скосовете 57 mm);
барбети: 100 mm
каземати: 80 mm
на бойната рубка: 50 mm
Задвижване2 парни машини с тройно разширение;
6 огнетръбни котли
Мощност9755 к.с. (7,2 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост19,3 възела
(35,7 km/h)
Далечина на
плаване
3500 морски мили при 10 възела ход;
Запас гориво: 746 t въглища
Екипаж475 – 504 души
Кръстен в чест на:ерцхерцогинята, кралицата и императрицата на Свещената Римска империя Мария Терезия
Въоръжение
Артилерия2×1 240 mm;
8×1 150 mm;
2×1 66 mm
(десанттни);
18×1 47 mm
Торпедно
въоръжение
4×1 450 mm ТА
Други2×1 картечници
„Кайзерин унд кьонигин Мария Терезия“ в Общомедия

Конструкция редактиране

 
Броненосният крайцер „Кайзерин унд кьонигин Мария Терезия“. Схема на артилерията и бронирането.

Проектът представлява увеличен вариант на крайцерите от типа „Кайзерин Елизабет“ с брониран пояс по водолиния. Първоначалното въоръжение е от две 240 mm и осем 150 mm Круповски оръдия. В периода 1909 – 1910 г. главният калибър е сменен с две 190 mm скорострелни оръдия „Шкода“.

История на службата редактиране

През 1895 г. участва в честванията по повод откриването на канала в Кил. 1898 г., след избухването на Испано-американската война, евакуира австрийските и немските граждани от Сантяго де Куба. През 1900 г. крайцерът взема участие в потушаването на боксерското въстание, по време на Балканските войни защитава интересите на Австро-Унгария.

В началото на Първата световна война крайцерът влиза в състава на 1-ва крайцерска дивизия. В периода 1914 – 1916 г. е базиран в Себенико (днес Шибеник в Хърватия) като охрана на пристанището. На 31.1.1917 е разоръжен и превърнат в плаваща казарма на екипажите на немски подводници в Пула. Артилерията на кораба е свалена и предадена на сухопътните части. След края на Първата световна война е предаден на Великобритания като репарации, а тя през 1920 г. продава кораба на италианска компания за скрап.

Известни личности редактиране

  • Антон Хаус – австро-унгарски военноморски деец, командващ на Императорския и Кралския Военноморски Флот на Австро-Унгария, гросадмирал. Той е капитан на кораба в периода 1900 – 1901 г.

Коментари редактиране

  1. Префиксът „SMS“ е от на немски: Seiner Majestat Schiff (Кораб на Негово Величество).
  2. (на немски: Kaiserliche und Königliche Kriegsmarine (Императорски и Кралски военноморски сили) или съкратено – на немски: K.u.K. Kriegsmarine)

Литература редактиране

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата SMS Kaiserin und Königin Maria Theresia (1893) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​