Камен (област Велико Търново)

село в община Стражица, обл. Велико Търново
Вижте пояснителната страница за други значения на Камен.

Ка̀мен е село в Северна България, община Стражица, област Велико Търново.

Камен
България
43.3127° с. ш. 25.927° и. д.
Камен
Област Велико Търново
43.3127° с. ш. 25.927° и. д.
Камен
Общи данни
Население1672 души[1] (15 март 2024 г.)
48,9 души/km²
Землище34,209 km²
Надм. височина276 m
Пощ. код5160
Тел. код06163
МПС кодВТ
ЕКАТТЕ35657
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВелико Търново
Община
   кмет
Стражица
Йордан Цонев
(Партия Нова България; 2021)
Кметство
   кмет
Камен
Димчо Димов
(ГЕРБ)

География

редактиране

Село Камен се намира в източната част на Дунавската равнина, около 9 km на север-северозапад от общинския център град Стражица, 35 km на североизток от областния център град Велико Търново и 24 km на запад-югозапад от град Попово. През селото минава третокласният Републикански път III-514 – в границите му негова главна улица, по който на запад се стига до Велико Търново, а на изток – до връзка с второкласния Републикански път II-51 и по него – до град Попово.

Надморската височина в центъра на Камен пред сградата на кметството е около 235 m, нараства на север, изток и юг до към 280 m, а намалява на запад към течащата на около 1,5 km река Баниски Лом – част от речната система на река Русенски Лом.

В землището на село Камен към 2019 г. има три малки местни язовира (микроязовира): два южно от селото на около 2 km и 3,5 km, с приблизителни площи съответно 6 ha и 20 ha, и един източно до селото с приблизителна площ 3 ha.[2]

Климатът е умереноконтинентален, почвите са излужени черноземни.[3]

Населението на село Камен[4], наброявало 2645 души към 1934 г. и 2555 – към 1956 г., намалява до 1474 към 2018 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 1499 лица, за 893 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 119 – към „турска“, за 193 – към ромска, за 4 – към други, за 260 – не се самоопределят и за 30 не е даден отговор.[5]

През 1934 г. дотогавашното турскоезично име на селото Чаѝр (ливада)[6] е променено на Теодо̀сиево (на името на Теодосий Търновски)[7], а през 1951 г. – на Камен[8]. Преименувано е на Камен, псевдонима на Марко Ангелов (Камен) – роден през 1921 г. в с. Горски Сеновец, учил „Право“ в София, интерниран[9] в лагера Ени Кьой, впоследствие партизанин, убит след престрелка с полицията/жандармерията на 28 юни 1944 г. В центъра на селото има негов паметник. При промяната на имената на населени места и улици в началото на 1990-те и замяната на комунистическите символи, името на селото не е променено. По неофициални данни, след девети септември е разстрелян не истинският убиец, а друг, който поискал да се „впише“ вместо него.

Смята се, че селото води началото си от периода преди падането на България под османска власт.

В землището на селото има останки от селища и от средновековна крепост. Камен се споменава в турски документ от XV век с името Бахтовани, в документи от 1573 г. и 1876 г. – като Чаир.[3]

През 1859 г. в селото е изграден християнски храм – църквата „Свети Георги Победоносец“.[3]

От 1854 г. има килийно училище (с учител поп Д. Кочев), училищна сграда от 1856 г.; народна прогимназия – от 1897 г., допълнително земеделско училище – от 1934 г., гимна­зия – през периода 1944 – 1958 г.[3]

През септември 1877 г., по време на Руско-турската война (1877 – 1878), край селото се води сражение между източния руски отряд и турски войски от укрепения че­тириъгълник Русе – Силистра – Варна – Шумен. В боевете русите загубват около 500 души (88 души са убити и 412 – ранени).[3]

През 1896 г. е учредено читалище „Възпитател“.[3]

На 30 май 1948 г. е учредено Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Сталинец“[10] – село Камен, което през 1958 г. влиза като бригада – село Камен в състава на Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „Комуна“ – Село Камен (1958 – 1975). През 1975 г. ОТКЗС „Комуна“ се влива в АПК „Път към комунизма“ – Стражица.[11]

 
Старите имена на селата в региона, руска генералщабна карта отпреди освобождението; Лозен – Карахасан; Камен – Чаиркьой; Юруклери – Николаево; Калъчлери – Асеново; Бей Върбовка – Нова върбовка

Население

редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[12]

Численост Дял (в %)
Общо 1499 100,00
Българи 893 59,57
Турци 119 7,93
Цигани 193 12,87
Други 4 0,26
Не се самоопределят 260 17,34
Неотговорили 30 2,00

Християнска религия

Обществени институции

редактиране

Село Камен към 2019 г. е център на кметство Камен.[13][14]

В село Камен към 2019 г. има:

Забележителности

редактиране

В селото има 8 братски могили[21] на загинали руски воини по време на Руско-турската война (1877 – 1878 г.).

Топоними

редактиране

Гората над селото в посока Николаево е известна като Аджиамат, в стари карти именувана „Гората на хаджи Ахмет“ или „Хаджийската гора“.[22]

Редовни събития

редактиране

В памет на загиналите руски воини ежегодно се провежда Петровски панаир в най-близките събота и неделя до 12 и 13 юли. На панаира т.е. т.нар. „Сбор“ на село Камен по известен като Каменски панаир, разположен в северната част на селото на поляната до болницата по пътя към Нова върбовка. Сборът е свързан с освобождението на селото от турска власт.

Личности

редактиране

Икономика

редактиране

Лозарството е силно развито. Край селото е имало големи лозови насаждения, унищожени през комунистическото управление, сега частично възстановени. На пазара от 2002 г. може да се намери вино „Камен“ от изба „Камен“[24].

През 2007 г. чрез частни инвестиции е изграден модерен кравекомплекс за петстотин крави и цех за преработка на млечни продукти.[25][26][27]

  1. www.grao.bg
  2. Агенция по геодезия, картография и кадастър, Карта, област Велико Търново, община Стражица, с. Камен, архив на оригинала от 8 септември 2018, https://web.archive.org/web/20180908161738/https://kais.cadastre.bg/bg/Map, посетен на 18 януари 2020 
  3. а б в г д е Енциклопедия „България“, том 3, стр. 299, Издателство на БАН, София, 1982 г.
  4. Справка за населението на с. Камен, общ. Стражица, обл. Велико Търново
  5. Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Камен, община Стражица
  6. Справка за с. Камен, общ. Стражица, обл. Велико Търново към 03.03.1878 г.
  7. Справка за с. Камен, общ. Стражица, обл. Велико Търново към 14.08.1934 г.
  8. Справка за с. Камен, общ. Стражица, обл. Велико Търново към 13.02.1951 г.
  9. ИНТЕРНЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Заставям някого да напусне местожителството си и да се засели в посоченото му място, като изпълнение на наказателна мярка. Речник на българския език, интернирам
  10. „Сталинец“ е съветски трактор с дизелов двигател от 1930-те и началото на 1940-те години със селскостопанско и военно-транспортно приложение, произвеждан в Челябинския тракторен завод „Й. В. Сталин“.
  11. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Велико Търново, Списък на фондове от масив „С“, фонд 425, ТКЗС – с. Камен, Великотърновско, Промени в наименованието на фондообразувателя
  12. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
  13. Справка за събитията за кметство Камен, общ. Стражица
  14. Кметство Камен, община Стражица
  15. Детайлна информация за читалище „Възпитател – Камен 1896“
  16. Информационна карта за 2016 г., читалище „Възпитател – Камен 1896“
  17. Национален регистър на храмовете в Република България, село Камен, област Велико Търново
  18. Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, Средно училище „Св. Климент Охридски“, област Велико Търново, община Стражица[неработеща препратка]
  19. Регистър на общинските детски градини и центровете за подкрепа на личностно развитие на територията на община Стражица
  20. Български пощи, Пощенски станции, област Велико Търново, 5160 Камен // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2020-01-17.
  21. Gengen4ev. Братска могила // Собствена снимка.
  22. https://kade.si/#BG5K=15/2889571.4/5357320.51/0
  23. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Велико Търново, Пътеводител на архивните фондове (1492 – 1944), стр. 285; Стателов – Манолев, Никола Тодоров
  24. Изба Камен, архив на оригинала от 31 май 2012, https://web.archive.org/web/20120531074616/http://www.kpd.bg/bg/offers/offer-869.html, посетен на 25 август 2010 
  25. Първата лагуна за тор в стражишкото село Камен ще бъде завършена до дни // Фермер БГ, 2009. Посетен на 5 октомври 2010.
  26. Изграждат първата в страната лагуна за тор в стражишкото село Камен
  27. Торохранилища (торови лагуни)

Външни препратки

редактиране