Камен (област Велико Търново)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Камен.
Ка̀мен е село в Северна България, община Стражица, област Велико Търново.
Камен | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 1672 души[1] (15 март 2024 г.) 48,9 души/km² |
Землище | 34,209 km² |
Надм. височина | 276 m |
Пощ. код | 5160 |
Тел. код | 06163 |
МПС код | ВТ |
ЕКАТТЕ | 35657 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Велико Търново |
Община – кмет | Стражица Йордан Цонев (Партия Нова България; 2021) |
Кметство – кмет | Камен Димчо Димов (ГЕРБ) |
География
редактиранеСело Камен се намира в източната част на Дунавската равнина, около 9 km на север-северозапад от общинския център град Стражица, 35 km на североизток от областния център град Велико Търново и 24 km на запад-югозапад от град Попово. През селото минава третокласният Републикански път III-514 – в границите му негова главна улица, по който на запад се стига до Велико Търново, а на изток – до връзка с второкласния Републикански път II-51 и по него – до град Попово.
Надморската височина в центъра на Камен пред сградата на кметството е около 235 m, нараства на север, изток и юг до към 280 m, а намалява на запад към течащата на около 1,5 km река Баниски Лом – част от речната система на река Русенски Лом.
В землището на село Камен към 2019 г. има три малки местни язовира (микроязовира): два южно от селото на около 2 km и 3,5 km, с приблизителни площи съответно 6 ha и 20 ha, и един източно до селото с приблизителна площ 3 ha.[2]
Климатът е умереноконтинентален, почвите са излужени черноземни.[3]
Населението на село Камен[4], наброявало 2645 души към 1934 г. и 2555 – към 1956 г., намалява до 1474 към 2018 г.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 1499 лица, за 893 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 119 – към „турска“, за 193 – към ромска, за 4 – към други, за 260 – не се самоопределят и за 30 не е даден отговор.[5]
История
редактиранеПрез 1934 г. дотогавашното турскоезично име на селото Чаѝр (ливада)[6] е променено на Теодо̀сиево (на името на Теодосий Търновски)[7], а през 1951 г. – на Камен[8]. Преименувано е на Камен, псевдонима на Марко Ангелов (Камен) – роден през 1921 г. в с. Горски Сеновец, учил „Право“ в София, интерниран[9] в лагера Ени Кьой, впоследствие партизанин, убит след престрелка с полицията/жандармерията на 28 юни 1944 г. В центъра на селото има негов паметник. При промяната на имената на населени места и улици в началото на 1990-те и замяната на комунистическите символи, името на селото не е променено. По неофициални данни, след девети септември е разстрелян не истинският убиец, а друг, който поискал да се „впише“ вместо него.
Смята се, че селото води началото си от периода преди падането на България под османска власт.
В землището на селото има останки от селища и от средновековна крепост. Камен се споменава в турски документ от XV век с името Бахтовани, в документи от 1573 г. и 1876 г. – като Чаир.[3]
През 1859 г. в селото е изграден християнски храм – църквата „Свети Георги Победоносец“.[3]
От 1854 г. има килийно училище (с учител поп Д. Кочев), училищна сграда от 1856 г.; народна прогимназия – от 1897 г., допълнително земеделско училище – от 1934 г., гимназия – през периода 1944 – 1958 г.[3]
През септември 1877 г., по време на Руско-турската война (1877 – 1878), край селото се води сражение между източния руски отряд и турски войски от укрепения четириъгълник Русе – Силистра – Варна – Шумен. В боевете русите загубват около 500 души (88 души са убити и 412 – ранени).[3]
През 1896 г. е учредено читалище „Възпитател“.[3]
На 30 май 1948 г. е учредено Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Сталинец“[10] – село Камен, което през 1958 г. влиза като бригада – село Камен в състава на Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „Комуна“ – Село Камен (1958 – 1975). През 1975 г. ОТКЗС „Комуна“ се влива в АПК „Път към комунизма“ – Стражица.[11]
Население
редактиранеПреброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[12]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 1499 | 100,00 |
Българи | 893 | 59,57 |
Турци | 119 | 7,93 |
Цигани | 193 | 12,87 |
Други | 4 | 0,26 |
Не се самоопределят | 260 | 17,34 |
Неотговорили | 30 | 2,00 |
Религии
редактиранеХристиянска религия
Обществени институции
редактиранеСело Камен към 2019 г. е център на кметство Камен.[13][14]
В село Камен към 2019 г. има:
- действащо читалище „Възпитател – Камен 1896“;[15][16]
- действаща само на големи религиозни празници православна църква „Свети Георги“;[17]
- действащо общинско средно училище „Св. Климент Охридски“;[18]
- общинска детска градина „Гинка Маркова“ (основана през 1958 г.) с групи в: село Виноград и село Лозен;[19]
- пощенска станция.[20]
Забележителности
редактиранеВ селото има 8 братски могили[21] на загинали руски воини по време на Руско-турската война (1877 – 1878 г.).
Топоними
редактиранеГората над селото в посока Николаево е известна като Аджиамат, в стари карти именувана „Гората на хаджи Ахмет“ или „Хаджийската гора“.[22]
Редовни събития
редактиранеВ памет на загиналите руски воини ежегодно се провежда Петровски панаир в най-близките събота и неделя до 12 и 13 юли. На панаира т.е. т.нар. „Сбор“ на село Камен по известен като Каменски панаир, разположен в северната част на селото на поляната до болницата по пътя към Нова върбовка. Сборът е свързан с освобождението на селото от турска власт.
Личности
редактиране- Димитър Сотиров (1920 – 1944) – български летец-изтребител.
- Емил Близнаков (1926 – 2003) – български лекар, български и американски учен от български произход.
- Никола Тодоров Стателов – Манолев (1894 – 1965) – фармацевт, любител археолог. През 1949 г. е управител на аптека в село Камен; тук, в землището на селото и околностите открива тракийски погребални могили и селища от новокаменната епоха.[23]
Икономика
редактиранеЛозарството е силно развито. Край селото е имало големи лозови насаждения, унищожени през комунистическото управление, сега частично възстановени. На пазара от 2002 г. може да се намери вино „Камен“ от изба „Камен“[24].
През 2007 г. чрез частни инвестиции е изграден модерен кравекомплекс за петстотин крави и цех за преработка на млечни продукти.[25][26][27]
Бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Агенция по геодезия, картография и кадастър, Карта, област Велико Търново, община Стражица, с. Камен, архив на оригинала от 8 септември 2018, https://web.archive.org/web/20180908161738/https://kais.cadastre.bg/bg/Map, посетен на 18 януари 2020
- ↑ а б в г д е Енциклопедия „България“, том 3, стр. 299, Издателство на БАН, София, 1982 г.
- ↑ Справка за населението на с. Камен, общ. Стражица, обл. Велико Търново
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Камен, община Стражица
- ↑ Справка за с. Камен, общ. Стражица, обл. Велико Търново към 03.03.1878 г.
- ↑ Справка за с. Камен, общ. Стражица, обл. Велико Търново към 14.08.1934 г.
- ↑ Справка за с. Камен, общ. Стражица, обл. Велико Търново към 13.02.1951 г.
- ↑ ИНТЕРНЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Заставям някого да напусне местожителството си и да се засели в посоченото му място, като изпълнение на наказателна мярка. Речник на българския език, интернирам
- ↑ „Сталинец“ е съветски трактор с дизелов двигател от 1930-те и началото на 1940-те години със селскостопанско и военно-транспортно приложение, произвеждан в Челябинския тракторен завод „Й. В. Сталин“.
- ↑ Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Велико Търново, Списък на фондове от масив „С“, фонд 425, ТКЗС – с. Камен, Великотърновско, Промени в наименованието на фондообразувателя
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Справка за събитията за кметство Камен, общ. Стражица
- ↑ Кметство Камен, община Стражица
- ↑ Детайлна информация за читалище „Възпитател – Камен 1896“
- ↑ Информационна карта за 2016 г., читалище „Възпитател – Камен 1896“
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България, село Камен, област Велико Търново
- ↑ Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, Средно училище „Св. Климент Охридски“, област Велико Търново, община Стражица[неработеща препратка]
- ↑ Регистър на общинските детски градини и центровете за подкрепа на личностно развитие на територията на община Стражица
- ↑ Български пощи, Пощенски станции, област Велико Търново, 5160 Камен // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2020-01-17.
- ↑ Gengen4ev. Братска могила // Собствена снимка.
- ↑ https://kade.si/#BG5K=15/2889571.4/5357320.51/0
- ↑ Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Велико Търново, Пътеводител на архивните фондове (1492 – 1944), стр. 285; Стателов – Манолев, Никола Тодоров
- ↑ Изба Камен, архив на оригинала от 31 май 2012, https://web.archive.org/web/20120531074616/http://www.kpd.bg/bg/offers/offer-869.html, посетен на 25 август 2010
- ↑ Първата лагуна за тор в стражишкото село Камен ще бъде завършена до дни // Фермер БГ, 2009. Посетен на 5 октомври 2010.
- ↑ Изграждат първата в страната лагуна за тор в стражишкото село Камен
- ↑ Торохранилища (торови лагуни)