Президиум на Народното събрание на Народна република България

Президиумът на Народното събрание на Народна република България (съкратена форма: Президиумът на НС на НРБ) е висш постоянно действащ орган на държавната власт в Народна република България в периода 9 декември 1947 – 18 май 1971 г.

Основната функция на Президиума е да извършва законодателната дейност във времето между няколкото краткотрайни сесии на Народното събрание. Той изготвя законодателни актове, които се утвърждават с гласуване ан блок и без обсъждания по време на сесиите на парламента. В същото време Президиумът е изцяло подчинен на Политбюро и Секретариата на ЦК на БКП, като често той чисто формално утвърждава изпратени му от тях документи.[1]

Според Димитровската конституция, и следвайки плътно установения в Съветския съюз модел,[1] Народна република България няма държавен глава. Повечето от функциите, изпълнявани днес от президента на Република България, се осъществяват от постоянно действащ колективен орган, избиран от парламента, наречен Президиум на Народното събрание. Някои от неговите функции, които не могат да се осъществят практически от група хора, например приемане на акредитивни писма на чужди посланици, са делегирани на председателя на Президиума. По конституция обаче председателят на Президиума няма никакви правомощия, а в рамките на колективния орган е само така да се каже пръв сред равни.

Влиянието на заемалите поста Председател на Президиума на НС е ограничена. Този пост са заемали членове на висшето партийно ръководство, които обаче не са най-влиятелните. На поста председател на Президиума започва да се отдава по-голямо внимание в годините след смъртта на Сталин, но не личи, че поста придобива по-голямо политическо влияние.

Президиума на НС има двама подпредседатели, които по-късно биват наречени „зам.-председатели“. През по-голямата част подпредседателските места се заемат от представители на казионните организации.

Много важна е длъжността на секретаря на Президиума на НС, който контролира окончателната редакция на подписваните документи. Поради последното на този пост са избирани опитни юристи без политическа тежест.

След I Съвет на Президиума на НС, 9 декември 1947

редактиране

След II Съвет на Президиума на НС, 20 януари 1950

редактиране

След III Съвет на Президиума на НС, 10 януари 1954

редактиране

След IV Съвет на Президиума на НС, 15 януари 1958

редактиране

След V Съвет на Президиума на НС, 17 март 1962

редактиране

След VI Съвет на Президиума на НС, 12 март 1966

редактиране

Външни препратки

редактиране
  1. а б Везенков, Александър. Еднопартийната система: БКП и управлението на страната // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 202 – 203.
  2. Методиев В., Стоянов Л., Българските държавни институции 1879 – 1986, С. 1987 г., стр. 299 – 302
  3. а б в г Сто двадесет и пето заседание на НС, София, вторник, 9 декември 1947 г. // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2014-12-27.
  4. а б в г Второ заседание на НС, София, петък, 15 януари 1954 г. // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2014-12-27.
  5. а б в г Първо заседание на НС, София, понеделник, 13 януари 1958 г. // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2014-12-27.
  6. а б в г Първо заседание на НС, София, четвъртък, 15 март 1962 г. // Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 2014-12-27.