Катраница (дем Еордея)

селище в Гърция
Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция. За селото в България вижте Катраница (област Смолян).

Катраница (на гръцки: Πύργοι, Пирги, до 1928 година Κατράνιτσα, Катраница,[1]на турски: Katransa, Катранса) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония.

Катраница
Πύργοι
— село —
Катраница от хълма Свети Константин.
Катраница от хълма Свети Константин.
Гърция
40.6697° с. ш. 21.8339° и. д.
Катраница
Западна Македония
40.6697° с. ш. 21.8339° и. д.
Катраница
Кожанско
40.6697° с. ш. 21.8339° и. д.
Катраница
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЕордея
Географска областКаракамен
Надм. височина736 m
Население768 души (2011 г.)
Пощенски код500 06
Телефонен код2463
Катраница в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено в малка котловина в северните поли на Негуш планина (Вермио), недалеч от Островското езеро (Вегоритида) в долината на Бела река[2] (Аспропотамос).

История редактиране

Античност редактиране

 
Македонската гробница край Катраница

В околностите на Катраница има следи от праисторически селища. Край Катраница е открита древна македонска гробница, сходна с тези открити във Вергина.[3]

Средновековие редактиране

В Средновековието съществува укрепен град, чийто останки са в близост до селото на хълма Град (Γκρατ, Γκραντ). Градът има две крепости и е разположен на важния път Виа Егнация. В средновековния град има запазен каменен мост - Гелин мост (Γκελιν Μοστ, Γκέλιμος), който го свързва с Долно Граматиково. Според легендата мостът е кръстен на младо туркинче, дъщеря на собственика на селото, която минавала с кон по моста и се навела да погледне водата, но загубила баланс и се удавила в реката. Друг каменен мост Сандре мост (Σάνδρεμος) е разположен на северозапад от замъка на пътя към Нов град (Вегора). На 4 km от Катраница са руините на средновековната базилика Чаршия църква (Τσιάρσια Τσάρκβα).

В Османската империя редактиране

В османската епоха Катраница е процъфтяващо селище, наричано Кючюк Стамбул (Малък Истанбул). В 1635 година ктитор на атонската Велика Лавра става йеромонах Данаил, подписан в ктиторския надпис като „българин от Катраница“.[4] В XVIII век от 1762 година след ислямизацията на Нъте начело с мъгленския епископ Йоан или Йоаникий (1759) Катраница за кратко е епископско седалище преди митрополията да се премести в Лерин.[5] В селото са запазени катедралната църква „Свети Димитър“ от 1726, функционирала като училище, и „Света Параскева“ от около 1700 година. И в двете църкви има запазени ценни стенописи. а В края на XIX век Катраница е смесено българо-турско село. Гръцкият просвещенец Атанасиос Псалидас пише в своята „География“ (1818 - 1822), че Катрандза е населявана от „турци и българи, които са най-невежи“.[6]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Катаница (Katanitza), Мъгленска епархия, живеят 1680 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Катраница (Catanitza) е посочено като селище в каза Водина с 500 домакинства, като жителите му са 1930 българи и 520 помаци.[8]

В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Катраница като българско село.[9] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Катраница живеят 940 българи и 1100 турци.[10]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Катраница е смесено село българи, гърци, власи и турци в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 310 къщи.[11]

Всички жители на Катраница са патриаршисти. Според гръцка статистика от 1904 година в Катранца живеят 1350 българогласни гърци.[12] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото живеят 1600 българи патриаршисти.[13]

В Гърция редактиране

През 1912 година по време на Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 Катраница попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Катраница има 250 къщи славяни християни и 250 къщи турци.[14] През 20-те години жителите му турци се изселват по силата на Лозанския мир и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Цариград, Трапезунд и Севастия. В 1928 година селото е смесено българо-бежанско и има 139 бежански семейства с 510 души.[15] В същата 1928 селото е прекръстено на Пирги, в превод кули, заради осмислянето на името му от гръцки като Кастраниса (Καστράνισσα), от кастро, замък.[16]

Селото пострадва силно от германските окупационни войски по време на Втората световна война. На 24 април 1944 година германски части заедно с гръцки колаборационистки милиции на полковник Георгиос Пулос отново запалват Катраница и убиват 318 от жителите му, като повечето са изгорени живи в църквата „Свети Димитър“.

След края на войната 120 души от Катраница са арестувани за участие в българската паравоенна организация Охрана, а 750 са преследвани от властите.

 
Старият платан в центъра на Катраница
Прекръстени с официален указ местности в община Катраница на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Лум[17] Λούμ Λόφος Скопос Σκοπός[18] връх на ЮЗ от Катраница (916,1 m)[17]
Пиргалти[17] Πύργαλτι Пиргос Πύργος[18] връх в Каракамен на ЮИ от Катраница (903 m)[17]
Мучара[17] Μουτσάρα Вурла Βούρλα[18] местност в Каракамен на ЮИ от Катраница[17]
Кестене Оваси[17] Κεστενε Όβασί Кастания Καστανιά[18] местност на Ю от Катраница[17]
Гуласка[17] Γκουλάσκα Космадес Κοσμάδες[18] връх на ЮЗ от Катраница[17]
Прижила[17] Πριζιλα Алони Άλώνι[18] местност на З от Катраница[17]
Рудина[17] Ρούντινα Омали Όμαλή[18] връх на СЗ от Катраница (704 m)[17]
Кьоселер Оваси[17] Κισελερ Όβασί Перасма Πέρασμα[18] местност на ЮЗ от Катраница и на СИ от Кьоселер[17]
Стримнитка[17] Στρίμνιτκα Мандри Μανδρί[18] река на И от Катраница, ляв приток на Град[17]
Елища[17] Έλίστα Кинотафио Κοινοτάφιο[18] връх в Каракамен на И от Катраница (1478 m)[17]
Търбожина[17] Τέρποζίνα Лекани Λεκάνη[18] местност в Каракамен на СИ от Катраница[17][17]
Град[17] Γκράτ Кастро Κάστρο[18] останки от средновековна крепост в Каракамен на СИ от Катраница[17]
Курбан[17] Κούρμπαν Тригоно Τρίγωνο[18] връх в Каракамен на И от Катраница (835 m)[17]
Лабар чука[17] Λάμπαρ Τσούκα Каминия Καμίνια[18] възвишение на С от Катраница[17]
Пещерица[2] Πανταρνιτσα Калива Καλύβα[18] връх на СЗ от Катраница (706 m)[17]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 2094 2180 1490 1882 978 1080 847 817 855 886 768

Личности редактиране

Родени в Катраница
Свързани с Катраница
  •     Григор Нушев (1876 – 1965), български и сръбски просветен деец, по произход от Катраница

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б Topografska Karta JNA 1:100.000.
  3. History of the Macedonian tombs of Eordaia (Prefecture of Kozani): Spilia[неработеща препратка]
  4. Иванов, Йордан. „Български старини из Македония“, 1908, 1931, стр. 172.
  5. Γνωριμία με την Αλμωπία
  6. Данова, Надя. България и българите в гръцката книжнина : XVII – средата на XIX век. София, Парадигма, 2016. ISBN 978-954-326-270-0. с. 239.
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  8. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
  9. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 230.
  10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
  11. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 63. (на македонска литературна норма)
  12. Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  13. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178-179. (на френски)
  14. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  15. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  16. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  17. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  18. а б в г д е ж з и к л м н о п Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1052. (на гръцки)
  19. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2012-03-21. Посетен на 2011-10-05.
  20. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2012-03-21. Посетен на 2011-10-03.
  21. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2012-03-21. Посетен на 2011-10-04.