Уикипедия

Катраница (дем Еордея)

селище в Гърция
Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция. За селото в България вижте Катраница (област Смолян).

Катраница (на гръцки: Πύργοι, Пирги, до 1928 година Κατράνιτσα, Катраница,[1]на турски: Katransa, Катранса) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония.

Катраница
Πύργοι
— село —
Катраница от хълма Свети Константин.
Катраница от хълма Свети Константин.
Гърция
40.6697° с. ш. 21.8339° и. д.
Катраница
Западна Македония
40.6697° с. ш. 21.8339° и. д.
Катраница
Кожанско
40.6697° с. ш. 21.8339° и. д.
Катраница
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЕордея
Географска областКаракамен
Надм. височина700 m
Население745 души (2021 г.)
Пощенски код500 06
Телефонен код2463
Катраница в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено на 700 m надморска височина,[2] в малка котловина в северните поли на Негуш планина (Вермио), недалеч от Островското езеро (Вегоритида) в долината на Бела река[3] (Аспропотамос).

История

редактиране

Античност

редактиране
 
Македонската гробница край Катраница

В околностите на Катраница има следи от праисторически селища. Край Катраница е открита древна македонска гробница, сходна с тези открити във Вергина.[4]

Средновековие

редактиране

В Средновековието съществува укрепен град, чийто останки са в близост до селото на хълма Град (Γκρατ, Γκραντ). Градът има две крепости и е разположен на важния път Виа Егнация. В средновековния град има запазен каменен мост - Гелин мост (Γκελιν Μοστ, Γκέλιμος), който го свързва с Долно Граматиково. Според легендата мостът е кръстен на младо туркинче, дъщеря на собственика на селото, която минавала с кон по моста и се навела да погледне водата, но загубила баланс и се удавила в реката. Друг каменен мост Сандре мост (Σάνδρεμος) е разположен на северозапад от замъка на пътя към Нов град (Вегора). На 4 km от Катраница са руините на средновековната базилика Чаршия църква (Τσιάρσια Τσάρκβα).[5]

В Османската империя

редактиране

В османската епоха Катраница е процъфтяващо селище, наричано Кючюк Стамбул (Малък Истанбул). В 1635 година ктитор на атонската Велика Лавра става йеромонах Данаил, подписан в ктиторския надпис като „българин от Катраница“.[6] В XVIII век от 1762 година след ислямизацията на Нъте начело с мъгленския епископ Йоан или Йоаникий (1759) Катраница за кратко е епископско седалище преди митрополията да се премести в Лерин.[7] В селото са запазени катедралната църква „Свети Димитър“ от 1726, функционирала като училище, и „Света Параскева“ от около 1700 година. И в двете църкви има запазени ценни стенописи. а В края на XIX век Катраница е смесено българо-турско село. Гръцкият просвещенец Атанасиос Псалидас пише в своята „География“ (1818 - 1822), че Катрандза е населявана от „турци и българи, които са най-невежи“.[8]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Катаница (Katanitza), Мъгленска епархия, живеят 1680 гърци.[9] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Катраница (Catanitza) е посочено като селище в каза Водина с 500 домакинства, като жителите му са 1930 българи и 520 помаци.[10]

В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Катраница като българско село.[11] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Катраница живеят 940 българи и 1100 турци.[12]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Катраница е смесено село българи, гърци, власи и турци в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 310 къщи.[13]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Катранца (Κατράντσα), Кайлярска каза, живеят 1350 гърци славофони и 200 турци.[14]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото живеят 1600 българи патриаршисти.[15]

В Гърция

редактиране

През 1912 година по време на Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 Катраница попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Катраница има 250 къщи славяни християни и 250 къщи турци.[16] През 20-те години жителите му турци се изселват по силата на Лозанския мир и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Цариград, Трапезунд и Севастия. В 1928 година селото е смесено българо-бежанско и има 139 бежански семейства с 510 души.[17] В същата 1928 селото е прекръстено на Пирги, в превод кули, заради осмислянето на името му от гръцки като Кастраниса (Καστράνισσα), от кастро, замък.[18] Според Тодор Симовски жителите на селото са наполовина потомци на местни жители и наполовина потомци на бежанци.[2]

Селото пострадва силно от германските окупационни войски по време на Втората световна война. На 24 април 1944 година германски части заедно с гръцки колаборационистки милиции на полковник Георгиос Пулос отново запалват Катраница и убиват 318 от жителите му, като повечето са изгорени живи в църквата „Свети Димитър“.[19][20][2]

След края на войната 120 души от Катраница са арестувани за участие в българската паравоенна организация Охрана, а 750 са преследвани от властите.

Традиционно населението се занимава с отглеждане на жито и със скотовъдство.[2]

 
Старият платан в центъра на Катраница
Прекръстени с официален указ местности в община Катраница на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Лум[21] Λούμ Λόφος Скопос Σκοπός[22] връх на ЮЗ от Катраница (916,1 m)[21]
Пиргалти[21] Πύργαλτι Пиргос Πύργος[22] връх в Каракамен на ЮИ от Катраница (903 m)[21]
Мучара[21] Μουτσάρα Вурла Βούρλα[22] местност в Каракамен на ЮИ от Катраница[21]
Кестене Оваси[21] Κεστενε Όβασί Кастания Καστανιά[22] местност на Ю от Катраница[21]
Гуласка[21] Γκουλάσκα Космадес Κοσμάδες[22] връх на ЮЗ от Катраница[21]
Прижила[21] Πριζιλα Алони Άλώνι[22] местност на З от Катраница[21]
Рудина[21] Ρούντινα Омали Όμαλή[22] връх на СЗ от Катраница (704 m)[21]
Кьоселер Оваси[21] Κισελερ Όβασί Перасма Πέρασμα[22] местност на ЮЗ от Катраница и на СИ от Кьоселер[21]
Стримнитка[21] Στρίμνιτκα Мандри Μανδρί[22] река на И от Катраница, ляв приток на Град[21]
Елища[21] Έλίστα Кинотафио Κοινοτάφιο[22] връх в Каракамен на И от Катраница (1478 m)[21]
Търбожина[21] Τέρποζίνα Лекани Λεκάνη[22] местност в Каракамен на СИ от Катраница[21][21]
Град[21] Γκράτ Кастро Κάστρο[22] останки от средновековна крепост в Каракамен на СИ от Катраница[21]
Курбан[21] Κούρμπαν Тригоно Τρίγωνο[22] връх в Каракамен на И от Катраница (835 m)[21]
Лабар чука[21] Λάμπαρ Τσούκα Каминия Καμίνια[22] възвишение на С от Катраница[21]
Пещерица[3] Πανταρνιτσα Калива Καλύβα[22] връх на СЗ от Катраница (706 m)[21]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 2094[2] 2180[2] 1490[2] 1882[2] 978[2] 1080[2] 847[2] 817[2] 855[2] 886 768 745

Личности

редактиране
Родени в Катраница
  •   Атанас Караматов, сръбски австрийски търговец
  •   Вангел Чарка (1917 – 1948), гръцки комунист, роден в бедно семейство, в 1942 година става член на КПГ и в същата година влиза в ЕЛАС, след Споразумението от Варкиза е преследван и става нелегален, загива като войник на ДАГ при Коница заедно със съселянина си Жоро Нонда[23]
  •   Георги Самара (1915 – 1947), гръцки комунист, роден в бедно семейство, учи два гимназиални класа, но не успява да продължи поради липса на пари, член на КПГ от 1942 година, войник на ЕЛАС, след Споразумението от Варкиза е преследван и става нелегален, един от първите, които се присъединяват към ДАГ, загива през май 1947 година при Люмница[24]
  •   Димитри Николуш Хаджиташков (? – 30 март 1942), арестуван и умрял в затвора в Ливадия, тъй като синът му е деец на ЕЛАС, участник в нападението над кмета на Кърмища през октомври 1941 година[25]
  •   Димитрие Караматов (около 1734 – 1789), сръбски австрийски търговец
  •   Димитър Сугарев (1778 – 1822), гръцки революционер
  •   Мени Стамбули (? – 1944), гръцки комунист, деец на ЕПОН, убит от германците; загиват и сестра му и братята му[26]
  •     Петър Ичко (около 1775 – 1808), османски и сръбски дипломат от български произход
  •     Лазар Панча (? – 24 март 1831), белградски търговец от български произход и ктитор на градската катерала „Свети Марко“
  •   Филипос Капетанопулос (? – 1904), гръцки революционер
  •   Христос Манос (1737 – ?), гръцки търговец
Свързани с Катраница
  •     Григор Нушев (1876 – 1965), български и сръбски просветен деец, по произход от Катраница

Външни препратки

редактиране

Бележки

редактиране
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 297. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ а б Topografska Karta JNA 1:100.000.
  4. ↑ History of the Macedonian tombs of Eordaia (Prefecture of Kozani): Spilia[неработеща препратка]
  5. ↑ Πύργοι // Χάρτης της Ελλάδος. Архивиран от оригинала на 2003-11-26. Посетен на 30 декември 2014.
  6. ↑ Иванов, Йордан. „Български старини из Македония“, 1908, 1931, стр. 172.
  7. ↑ Γνωριμία με την Αλμωπία
  8. ↑ Данова, Надя. България и българите в гръцката книжнина : XVII – средата на XIX век. София, Парадигма, 2016. ISBN 978-954-326-270-0. с. 239.
  9. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  10. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
  11. ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 230.
  12. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
  13. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 63. (на македонска литературна норма)
  14. ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 512, 521. (на гръцки)
  15. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178-179. (на френски)
  16. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  17. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  18. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  19. ↑ Φωτίου, Θανάσης Σ. Η ναζιστική τρομοκρατία στην Ελλάδα. Η αιματηρή πορεία του Φριτς Σούμπερτ και του ελληνικού "Σώματος Κυνηγών" στην κατοχική Κρήτη και Μακεδονία. Επίκεντρο, 2011. ISBN 978-960-458-328-7. σ. 361. (на гръцки)
  20. ↑ Το μνημόσυνο των πεσόντων στους Πύργους Κοζάνης // 20 май 2011. Архивиран от оригинала на 2014-12-29. Посетен на 13 септември 2016. (на гръцки)
  21. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  22. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1052. (на гръцки)
  23. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 330. (на английски)
  24. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 273. (на английски)
  25. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 208 - 210. (на английски)
  26. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 286. (на английски)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Катраница_(дем_Еордея)&oldid=12350593“.