Катраница (дем Еордея)
Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция. За селото в България вижте Катраница (област Смолян).
Катраница (на гръцки: Πύργοι, Пирги, до 1928 година Κατράνιτσα, Катраница,[1]на турски: Katransa, Катранса) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония.
Катраница Πύργοι | |
---|---|
— село — | |
![]() Катраница от хълма Свети Константин. | |
Страна | ![]() |
Област | Западна Македония |
Дем | Еордея |
Географска област | Каракамен |
Надм. височина | 736 m |
Население | 768 души (2011 г.) |
Пощенски код | 500 06 |
Телефонен код | 2463 |
Катраница в Общомедия |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено в малка котловина в северните поли на Негуш планина (Вермио), недалеч от Островското езеро (Вегоритида) в долината на река Делова или Делово (Налбантдере, Курудере, на гръцки Аспропотамос).
ИсторияРедактиране
АнтичностРедактиране
В околностите на Катраница има следи от праисторически селища. Край Катраница е открита древна македонска гробница, сходна с тези открити във Вергина.[2]
СредновековиеРедактиране
В Средновековието съществува укрепен град, чийто останки са в близост до селото на хълма Град (Γκρατ, Γκραντ). Градът има две крепости и е разположен на важния път Виа Егнация. В средновековния град има запазен каменен мост - Гелин мост (Γκελιν Μοστ, Γκέλιμος), който го свързва с Долно Граматиково. Според легендата мостът е кръстен на младо туркинче, дъщеря на собственика на селото, която минавала с кон по моста и се навела да погледне водата, но загубила баланс и се удавила в реката. Друг каменен мост Сандре мост (Σάνδρεμος) е разположен на северозапад от замъка на пътя към Нов град (Вегора). На 4 km от Катраница са руините на средновековната базилика Чаршия църква (Τσιάρσια Τσάρκβα).
В Османската империяРедактиране
В османската епоха Катраница е процъфтяващо селище, наричано Кючюк Стамбул (Малък Истанбул). В 1635 година ктитор на атонската Велика Лавра става йеромонах Данаил, подписан в ктиторския надпис като „българин от Катраница“.[3] В XVIII век от 1762 година след ислямизацията на Нъте начело с мъгленския епископ Йоан или Йоаникий (1759) Катраница за кратко е епископско седалище преди митрополията да се премести в Лерин.[4] В селото са запазени катедралната църква „Свети Димитър“ от 1726, функционирала като училище, и „Света Параскева“ от около 1700 година. И в двете църкви има запазени ценни стенописи. а В края на XIX век Катраница е смесено българо-турско село. Гръцкият просвещенец Атанасиос Псалидас пише в своята „География“ (1818 - 1822), че Катрандза е населявана от „турци и българи, които са най-невежи“.[5]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Катаница (Katanitza), Мъгленска епархия, живеят 1680 гърци.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Катраница (Catanitza) е посочено като селище в каза Водина с 500 домакинства, като жителите му са 1930 българи и 520 помаци.[7]
В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Катраница като българско село.[8] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Катраница живеят 940 българи и 1100 турци.[9] Всички жители на Катраница са патриаршисти. Според гръцка статистика от 1904 година в Катранца живеят 1350 българогласни гърци.[10] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото живеят 1600 българи патриаршисти.[11]
В ГърцияРедактиране
През 1912 година по време на Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 Катраница попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Катраница има 250 къщи славяни християни и 250 къщи турци.[12] През 20-те години жителите му турци се изселват по силата на Лозанския мир и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Цариград, Трапезунд и Севастия. В 1928 година селото е смесено българо-бежанско и има 139 бежански семейства с 510 души.[13] В същата 1928 селото е прекръстено на Пирги, в превод кули, заради осмислянето на името му от гръцки като Кастраниса (Καστράνισσα), от кастро, замък.[14]
Селото пострадва силно от германските окупационни войски по време на Втората световна война. На 24 април 1944 година германски части заедно с гръцки колаборационистки милиции на полковник Георгиос Пулос отново запалват Катраница и убиват 318 от жителите му, като повечето са изгорени живи в църквата „Свети Димитър“.
След края на войната 120 души от Катраница са арестувани за участие в българската паравоенна организация Охрана, а 750 са преследвани от властите.
ПреброяванияРедактиране
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 2094 | 2180 | 1490 | 1882 | 978 | 1080 | 847 | 817 | 855 | 886 | 768 |
ЛичностиРедактиране
- Родени в Катраница
- Атанас Караматов, сръбски австрийски търговец
- Вангел Чарка (1917 – 1948), гръцки комунист[15]
- Георги Самара (1915 – 1946), гръцки комунист[16]
- Димитрие Караматов (около 1734 – 1789), сръбски австрийски търговец
- Димитър Сугарев (1778 – 1822), гръцки революционер
- Мени Стамбули (? – 1944), гръцки комунист[17]
- Петър Ичко (около 1775 – 1808), османски и сръбски дипломат от български произход
- Лазар Панча (? – 24 март 1831), белградски търговец от български произход и ктитор на градската катерала „Свети Марко“
- Филипос Капетанопулос (? – 1904), гръцки революционер
- Христос Манос (1737 – ?), гръцки търговец
- Свързани с Катраница
- Григор Нушев (1876 – 1965), български и сръбски просветен деец, по произход от Катраница
Външни препраткиРедактиране
- ((el)) Страница за Катраница Архив на оригинала от 2007-12-18 в Wayback Machine.
- ((en)) Страница за Катраница Архив на оригинала от 2004-11-28 в Wayback Machine.
- Разказ за клането в Катраница в 1944
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ History of the Macedonian tombs of Eordaia (Prefecture of Kozani): Spilia[неработеща препратка]
- ↑ Иванов, Йордан. „Български старини из Македония“, 1908, 1931, стр. 172.
- ↑ Γνωριμία με την Αλμωπία
- ↑ Данова, Надя. България и българите в гръцката книжнина : XVII – средата на XIX век. София, Парадигма, 2016. ISBN 978-954-326-270-0. с. 239.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 230.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
- ↑ Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178-179. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009