Отваря главното меню

Ново Костараджа (понякога Кощеряк или Костеряк, на гръцки: Νέο Κωσταράζι, Нео Костарази) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония с 874 жители.

Ново Костараджа
Νέο Κωσταράζι
— село —
Панорама на Ново Костараджа
Панорама на Ново Костараджа
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Хрупища
Географска област Синяк
Надм. височина 1000 m
Население 874 души (2001)
Ново Костараджа в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото се намира на 20 километра южно от град Костур и на 5 километра северно от село Богатско (Вогацико), на десния бряг на река Бистрица (Алиакмонас) в западното подножие на планината Синяк (Синяцико).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В османските данъчни регистри от средата на XV век Косторажде е споменато с 5 семейства на Серангос, Тодор, Никола, Тозо и Стале.[1].

В XIX век Костараджа е село на самата южна българска етническа граница, чието население се състои от гърци и огърчени българи – на юг и изток селата са гръцки, на север и на запад – български. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Костараджа (Кощерякъ) и има 150 българи и 600 жители гърци християни.[2] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Костурач има 650 жители гърци и работи гръцко училище.[3]

Гръцка статистика от 1905 година показва 800 жители гърци.[4]

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Гощерац като почти напълно гърцизирано село на българо-гръцката езикова граница:

Котловината на Кастория е българска, но самата Кастория както и Маврово са гръцки, респективно гърцизирани, в Хрупища гръцката партия е наистина много силна, но не може да става дума за гърцизиране. Гощерац е почти, Богатсико - напълно гърцизирано. Езиковата граница върви от Гощерац към моста на Смикси, на север лежащото Пишак е още българско, а обратно Витсани и Бубуща са гръцки. Долината на идващия от Грамости поток, на Белица, е българска до Хамотско, следващото Линотопи е албанско, а следващото Грамости - аромънско.[5]

В ГърцияРедактиране

В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година то попада в Гърция. Селото пострадва силно в Гражданската война, разсипано е и жителите му го преместват на ново място. Старото село (Παλαιό Κωσταράζι) е изоставено.

След войната започва емиграция отвъд океана. От 1997 година село е част от дем Йон Драгумис (Δήμος Ίωνος Δραγούμη), който от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слят с дем Хрупища (тогава Орестида).[6]

Официални преброяванияРедактиране

 
Старото село.
  • 1913 – 941 души
  • 1920 – 796 души
  • 1928 – 798 души
  • 1940 – 956 души
  • 1951 – 941 души
  • 1961 – 1128 души
  • 1971 – 927 души
  • 1981 – 995 души
  • 1991 – 960 души

ЛичностиРедактиране

Родени в Костараджа
  •   Антим Йованопулос (1830 - 1905), игумен на Сливенския манастир
  •   Аргириос Цяцос (Αργύριος Τσιάτσος), гръцки андартски деец, агент от III ред[7]
  •   Динас Бастелас (Ντίνας Μπαστέλας), гръцки андартски деец, агент от III ред[7]
  •   Зисис Гаврос (Ζήσης Γκάβρος), гръцки андартски деец, агент от I ред[7]
  •   Зисис Гавру (Ζήσης Γάβρου), гръцки андартски деец, агент от III ред, член на революционния комитет в Костараджа[7]
  •   Зисис Евтимиадис (Ζήσης Ευθυμιάδης), гръцки андартски деец, агент от III ред[7]
  •   Йоанис Костонарис (Ιωάννης Κωστωνάρης), гръцки андартски деец, агент от II ред[7]
  •   Николаос Кутувас (Νικόλαος Κουτούβας), гръцки андартски деец, четник на Димитър Далипо и Константинос Папаставрос[7]
  •   Пандазис Хрисостомидис (Πανταζής Χρυσοστομίδης), гръцки андартски деец, учител в Костараджа, агент от III ред, заедно с учителя Кумис подпомага Павлос Мелас, служи за връзка между него и Германос Каравангелис, както между Александрос Караливанос, Евтимиос Каудис и Павел Киров[7]
  •   Савас Николау (Σάββας Νικολάου), гръцки андартски деец, агент от II ред[7]
Починали в Костараджа

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 82
  2. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 267.
  3. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182-183.
  4. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kostarazi.
  5. Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.
  6. Ν. 3852/10
  7. а б в г д е ж з и Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 84. (на гръцки)