Коста Тенишев

български революционер

Коста Стоянов Тенишев с псевдоними Лютий и Костаджим[1] е български революционер, одрински войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]

Коста Тенишев
български революционер
Роден
Починал
27 юни 1951 г. (73 г.)
Коста Тенишев в Общомедия

Биография

редактиране
 
Съвет на одринските войводи. От ляво надясно и от долу нагоре: Тодор Станков и Цено Куртев; Иван Варналията и Лазо Лазов; Кръстьо Българията и неизвестен, най-горе; Михаил Герджиков и Христо Силянов; Константин Калканджиев и цивилните Петър Чолаков и Георги Минков; Коста Лютий (Тенишев), Стоян Петров (с лакътя на коляното си) и неизвестен; Димитър Ташев и Христо Арнаудов (горе с брадата); фелдшерът Димитър Дичев и капитан Стамат Икономов (прав до скалата)

Роден на 21 май 1878 година в Лозенград. Получава основно образование.[3] В 1900 година заедно с братята си Христо Тенишев и Тодор Тенишев влиза във ВМОРО[2] и е четник при Лазар Маджаров в периода 1900-1902 година. Участва на Конгреса на Петрова нива. Избран е за подвойвода на Янко Стоянов в Ковчаския и Тастепенския участък. Участва в Илинденско-Преображенското въстание, като завзема село Турско Кадиево.[4] През 1906 година е четник при капитан Стамат Икономов в Одринско.[3]

На 22 февруари 1943 година, като жител на Бургас, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[5]

Умира на 27 юни 1951 година в Бургас.[3][6]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 55, 61.
  2. а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 320.
  3. а б в Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 165.
  4. Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968, Въстанието в спомените на участници в борбата, стр. 357.
  5. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 126.
  6. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 461.