Димитър Христакиев Дичев, е български военен деец и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Димитър Дичев
български военен и революционер

Роден
Починал
Етнос българи
Съвет на одринските войводи. От ляво надясно и от долу нагоре: Тодор Станков и Цено Куртев; Иван Варналията и Лазо Лазов; Кръстьо Българията и неизвестен, най-горе; Михаил Герджиков и Христо Силянов; Константин Калканджиев и цивилните Петър Чолаков и Георги Минков; Коста Лютий (Тенишев), Стоян Петров (с лакътя на коляното си) и неизвестен; Димитър Ташев и Христо Арнаудов (горе с брадата); фелдшерът Димитър Дичев и капитан Стамат Икономов (прав до скалата)

БиографияРедактиране

Дичев е роден в 1882 година в централнородопското село Долно Райково, което тогава е в Османската империя, а днес е квартал на град Смолян, България. В 1898 година завършва прогимназия в граничния български град Чепеларе. На 17 години постъпва в Пловдивската дивизионна санитарна команда. След една година е изпратен на двегодишен фелдшерски курс в София и от 1901 година служи като санитарен подофицер в Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк в Бургас, където участва в дейността на Тайните македоно-одрински подофицерски братства на Върховния македоно-одрински комитет.

В края на януари 1903 година заедно с колегите си подофицери Петър Ангелов, Цено Куртев, Пеню Шиваров, Димитър Халачев и Атанас Вълканов е привлечен във ВМОРО от Михаил Герджиков и Стоян Петров. Напуска армията и става активист на Одринския революционен окръг. Участва в четата на Михаил Герджиков и в опита за атентат при гара Синекли през февруари 1903 година.[1]

Делегат е на конгреса на окръга на Петрова нива през юни 1903 година, на който е назначен за войвода на санитарна чета. В Илинденско-Преображенското въстание е войвода на санитарната чета, която действа в отряда на Стоян Камилски и участва в нападението на Цикнихор.

След въстанието през октомври 1903 година се връща на служба в Българската армия и служи в полковия лазарет в Бургас. Участва във Войните за национално обединение. В 1924 година се връща в Райково, където работи като аптекар и фелдшер. Умира в 1934 година.[2][3][4][5][6]

БележкиРедактиране

  1. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 401.
  2. Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981.
  3. Маджаров, Панайот. „Свято съзаклятие“, Издателство „П&П Славейкови“, София, 1998, 118-124.
  4. „Тракийско дружество „Антим I““, архив на оригинала от 31 август 2011, https://web.archive.org/web/20110831045246/http://www.meridian27.com/trakia/v28.htm, посетен 31 август 2011 
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 50.
  6. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 140.