Отваря главното меню

Димитър Христакиев Дичев, е български военен деец и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Димитър Дичев
български военен и революционер
Роден
Починал
Съвет на одринските войводи. От ляво надясно и от долу нагоре: Тодор Станков и Цено Куртев; Иван Варналията и Лазо Лазов; Кръстьо Българията и неизвестен, най-горе; Михаил Герджиков и Христо Силянов; Константин Калканджиев и цивилните Петър Чолаков и Георги Минков; Коста Лютий (Тенишев), Стоян Петров (с лакътя на коляното си) и неизвестен; Димитър Ташев и Христо Арнаудов (горе с брадата); фелдшерът Димитър Дичев и капитан Стамат Икономов (прав до скалата)

БиографияРедактиране

Дичев е роден в 1882 година в централнородопското село Долно Райково, което тогава е в Османската империя, а днес е квартал на град Смолян, България. В 1898 година завършва прогимназия в граничния български град Чепеларе. На 17 години постъпва в Пловдивската дивизионна санитарна команда. След една година е изпратен на двегодишен фелдшерски курс в София и от 1901 година служи като санитарен подофицер в Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк в Бургас, където участва в дейността на Тайните македоно-одрински подофицерски братства на Върховния македоно-одрински комитет.

В края на януари 1903 година заедно с колегите си подофицери Петър Ангелов, Цено Куртев, Пеню Шиваров, Димитър Халачев и Атанас Вълканов е привлечен във ВМОРО от Михаил Герджиков и Стоян Петров. Напуска армията и става активист на Одринския революционен окръг. Участва в четата на Михаил Герджиков и в опита за атентат при гара Синекли през февруари 1903 година.[1]

Делегат е на конгреса на окръга на Петрова нива през юни 1903 година, на който е назначен за войвода на санитарна чета. В Илинденско-Преображенското въстание е войвода на санитарната чета, която действа в отряда на Стоян Камилски и участва в нападението на Цикнихор.

След въстанието през октомври 1903 година се връща на служба в Българската армия и служи в полковия лазарет в Бургас. Участва във Войните за национално обединение. В 1924 година се връща в Райково, където работи като аптекар и фелдшер. Умира в 1934 година.[2][3][4][5]

БележкиРедактиране

  1. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 401.
  2. Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981.
  3. Маджаров, Панайот. „Свято съзаклятие“, Издателство „П&П Славейкови“, София, 1998, 118-124.
  4. Тракийско дружество „Антим I“
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 50.