Отваря главното меню

Стоян Петров (революционер)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Стоян Петров.

Стоян Петров Топузов е български революционер, одрински войвода на Вътрешната македонска революционна организация.

Стоян Петров
български революционер

Роден
Починал
Стоян Петров в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Съвет на одринските войводи. От ляво надясно и от долу нагоре: Тодор Станков и Цено Куртев; Иван Варналията и Лазо Лазов; Кръстьо Българията и неизвестен, най-горе; Михаил Герджиков и Христо Силянов; Константин Калканджиев и цивилните Петър Чолаков и Георги Минков; Коста Лютий (Тенишев), Стоян Петров (с лакътя на коляното си) и неизвестен; Димитър Ташев и Христо Арнаудов (горе с брадата); фелдшерът Димитър Дичев и капитан Стамат Икономов (прав до скалата)

Стоян Петров е роден през 1874 година в град Малко Търново, тогава в Османската империя, днес в България. Учи в гимназия във Варна. Работи като учител и книжар. В 1896 година е сред организаторите на клона дружеството „Странджа“ в Бургас.[1] През 1897 година Петров е в първата революционна чета на войводата Минчо Томов, обиколила българските села в Малкотърновско, Лозенградско и Бунархисарско. Заловен е от турските власти и е осъден на 5 години затвор. Освободен е през есента на 1902 година. Става четник при Михаил Герджиков и участва в опита за атентат при гара Синекли през февруари 1903 година.

Делегат е на конгреса на Петрова нива, който го определя за войвода на ІІ велишки участък.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и застава начело на Втора рота на Лозенградската партизанска дружина, начело с Михаил Герджиков.[3]

 
Стоян Петров в четническа униформа
 
Удостоверение на Георги Нанкин за участие в партизанския отряд на Стоян Петров на Македоно-одринското опълчение

БележкиРедактиране

  1. Дружество „Странджа“ и македоно-одринското революционно движение (1896 – 1900), в: Елдъров, Светлозар. Върховният македоно-одрински комитет и македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, 2003, стр. 166.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 129.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 565, 892.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 278.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 36.
  6. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 41.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 98.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 559.
  9. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 411.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 442.
  11. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 408.
  12. Пейков, Стефан. Когато кметовете на Царево бяха войводи. // Морски вестник. Посетен на 29 юни 2013 г..
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 413.
  14. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 407.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 357.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 417.