Паневропейски транспортен коридор VIII

европейски транспортен маршрут
Вижте пояснителната страница за други значения на коридор №8.

Паневропейски транспортен коридор VIII е един от десетте паневропейски транспортни коридора и свързва Адриатическо море с Черно море през Албания, Северна Македония и България. Наред с коридори IV, VII и IX, той е един от общо четирите, минаващи през територията на България.

Трасе на Паневропейски транспортен коридор VIII
Паневропейският транспортен коридор VIII между София и Пловдив в частта от автомагистрала Тракия

Трасе редактиране

Главното направление на паневропейски транспортен коридор VIII е: Бари/Бриндизи - Отранто/Отрантски проток – Пристанище Драч/Пристанище Вльора – Тирана – Елбасан – Кяфасан – Струга – Кичево – Гостивар – Тетово – Скопие – Куманово – Крива паланка – Деве баир – Кюстендил – София – Пловдив – Бургас/Варна.

Построяването на автомагистрала Тирана - Прищина, и строителството на автомагистрала Прищина - Скопие, изпреварват развитието на този проектиран паневропейски коридор, с което сериозно се измества западното му направление към Далмация за евентуалното му свързване с Автомагистрала А1 (Хърватия) през Черна гора, посредством заплануваната Адриатическо-йонийска автомагистрала.

Албанското правителство си е поставило за главна цел изграждането на така наречения и известен албански път между Тирана и Дебър, посредством който ще се скъси пътуването между албанската столица, Скопие и София – с близо три часа. Този път е байпас на част от основното трасе на паневропейския коридор.

До Поградец Република Албания е изградила железопътна линия от Вльора.

Характеристика редактиране

Коридорът е интермодален и включва пристанищата, пътищата, железните пътища, летищата, комбинираните и интермодалните транспортни инфраструктури – помощни съоръжения, необходими за управление на трафика по маршрута.

История редактиране

Паневропейският транспортен коридор VIII в участъка Вльора/Дуръс – Струга съвпада с древния римски път Виа Егнация, чиято гръцка алтернатива е автомагистралата Егнатия Одос.

Връзки редактиране

Направлението на коридора гарантира неговото взаимодействие с още три паневропейски транспортни коридора. На българска територия той се пресича или се свързва пряко с трасетата на коридори Паневропейски транспортни коридори IV, IX и X, като трасето на коридора съвпада в участъка София – Пловдив с този на коридор IV, а този участък е част от продължението на коридор X по направлението Ниш – София – Пловдив – Истанбул. На територията на Северна Македония, при Скопие, коридорът се пресича и съвпада в участъка Скопие – Куманово с основното трасе на коридор X.

Дължина редактиране

Общата дължина на Паневропейски транспортен коридор VIII е между 1220 и 1350 km, в зависимост от специфичните особености на неговите пътни и железопътни трасета. През България минават 631 km пътища, а изградената железопътна част е 747 km. Около 52% от пътната инфраструктура и над 55% от железопътната инфраструктура на коридора са на българска територия. Те са изградени и са в експлоатация. Единственият неизграден български участък по коридора е железопътната линия от гара Гюешево до българо-македонската граница, с дължина около 2,5 km.

Най-късото разстояние (близо 750 km) между Адриатическо и Черно море по транспортния коридор ще е автомобилно – по скоростен път/автомагистрала – между Драч и Бургас, и ще се осъществява по така наречения албански път. То ще се изминава в рамките на ден.

Взаимодействие редактиране

Посредством Отрантския проток между Адриатическо и Йонийско море коридорът се свързва с Апулия и италианската транспортна инфраструктура. Като интегрална част на паневропейски транспортен коридор VIII италианското правителство предвижда изграждането на високоскоростна железопътна линия между НеаполФоджа – Бари до 2020 година (виж железопътна линия Неапол-Бари). От Бари чрез италианските магистрали А14 и А16 се стига до Северна Италия, Неапол и Рим.

Предвидените интермодални терминали с фериботни връзки на пристанищата Бургас и Варна осигуряват посредством коридора морска транспортна връзка със страните от Черноморския регион.

Опция редактиране

Има опция коридорът да се свърже с изграждащата се хърватска магистрала А1 в Далмация, през територията на Черна гора и Шкодра.

Алтернатива редактиране

Паневропейският транспортен коридор VIII е южна алтернатива, редом със северната през моста Видин-Калафат и Румъния по коридор IV на основния път по древния Виа Милитарис през Сърбия по коридор X, осигуряващ главната транспортна сухоземна връзка между Западна и Централна Европа с Ориента още от античността, посредством Балканите и Мала Азия през Босфора и Дарданелите.

Състояние редактиране

Железни пътища редактиране

Състоянието на транспортната инфраструктура по протежение на коридора е добро и непрекъснато се модернизира, но железопътните връзки между страните не са изградени. В процес на строителство е линия Беляковци – Крива Паланка – Гюешево между Северна Македония и България, както и тази между Елбасан и Струга на албанска територия, която е готова в участъка от Елбасан до Поградец.

Пътища и автомагистрали редактиране

Албания предвижда изграждането на автомагистрален път по основното трасе на коридора.

Македония планира изграждане на автомагистрала от границата с Албания при Охрид до Куманово, „експресен път“ с една активна лента в посока между Куманово и Крива Паланка и добавяне на трета лента към съществуващия двулентов път от Крива Паланка до границата с България при Деве баир.[1][2][3]

В България единствения участък, за който не е запланувана автомагистрала, е този от Деве баир покрай Кюстендил до Дупница.

Албания, Черна гора и Хърватия предвиждат свързването от Дуръс през Шкодра и Подгорица с Дубровник, на автомагистралната мрежа на Албания и Хърватия (виж автомагистрали в Албания и Хърватия).

Пристанища редактиране

Транспортния коридор се обслужва от 4 пристанища – 2 на Адриатическо море – пристанище Драч и пристанище Вльора, и 2 на Черно море – пристанище Варна и пристанище Бургас, като всички те разполагат, или ще разполагат с интермодални терминали.

Летища редактиране

По протежение на коридора има 1 летище в Албания (летище Тирана), като се предвижда и изграждането на летище във Вльора.

В Северна Македония летищата са 2 – летище „Александър Велики“ в Скопие и летище „Апостол Павел“ в Охрид.

България разполага с 6 от 7-те си международни граждански летища по протежение на коридора (виж летища в България).

Перспективи редактиране

Изграждането на транспортната инфраструктура по протежение на коридор VIII се поставя в зависимост от политиката на трите страни и Италия. От страна на България непрекъснато се изтъква политическа воля за довършване на начинанието, но осъществяването му се поставя по една или друга причина в зависимост от осигуряване на финансиране по линия на ЕС.[4]

Изграждането на паневропейски транспортен коридор VIII има геополитическо измерение, поради което се очаква българското правителство, след това на Сергей Станишев, да са ангажира по-активно със строителството на пряката железопътна връзка между България и Северна Македония, която идея стои на дневен ред пред българската общественост повече от век.

На 9 септември 2016 г. е обявено, че Гърция и Албания ще имат железопътна връзка до 2020 г. с изграждането на 130 km железен път от Лерин до Поградец.[5]

Вижте също редактиране

Източници редактиране

Външни препратки редактиране