Отваря главното меню

Костадин Молеров

(пренасочване от Кочо Молеров)

БиографияРедактиране

 
Ученици от Банско, членове на ВМОРО, участници в първата екскурция по обучаване в стрелба, 1893 г.
Първи ред от ляво надясно: Миле Бизев, Никола Колчагов, Иван Вапцаров, Симеон Молеров, Иван В. Молеров;
В средата: Лазар Колчагов, Ангел Балев;
Заден ред от ляво надясно: Тале Фурнаджиев, Йонко Вапцаров, Михаил Решовалиев, Лазар Томов, Никола Попиванов, Костадин Молеров, Димитър Младенов, Милош Колчагов

Революционна и просветна дейностРедактиране

Молеров е роден на 25 октомври/8 ноември 1876 година в село Банско, което тогава е в Османската империя, а днес в България. Брат е на фолклориста Димитър Молеров и син на Георги Молеров и внук на Симеон Димитров Молеров, живописци от големия род Молерови. В 1896 година завършва с осмия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия.[3] В гимназията е привлечен към ВМОРО. От 1897 до 1898 година учителства в родното си село, където е секретар на революционния комитет. В 1899 година е арестуван и затворен в Куршумли хан в Скопие. Връща се в Банско в 1900 година и отново оглавява революционния комитет. Участва в аферата „Мис Стоун“.[4]

 
Илинденци в Банско през 1943 година: (прави) Йончето Тушин, Теофил Златанов, Йонко Сирлещов, Сава Мехомийски, Панде Сирлещов, Силян Баненицо, Лазар Икономов, Туше Колчагов; (седнали) Иван Мих. Стефанов, Димитър Попстефанов (на земята), Кочо Молеров, Костадин Баненски, Димитър Бардарев, Мадуров

Преследван от властите, в 1902 година бяга в България и оглавява пункта на ВМОРО в Лъджене. Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година като член на Разложкото районно ръководство заедно с Димитър Тодев и Антон Шипков. След въстанието бяга в България. Под псевдонима К. Суодолски Костадин Молеров развива литературна дейност.[5] В 1903 година е помощник на брат си в уреждането на списание „Хайдушка поляна“.[6]

През 1904 година се връща начело на чета, но по-късно се отказва от революционна дейност и заминава за Лозана, където в 1908 година завършва социология. Преподава във Враца, Сливен и Дупница.

Участва в Балканската война в 1912 година като войвода на партизанска чета на Македоно-одринското опълчение, участвала в освобождението на Разлога.

След Първата световна война се връща в Банско и става директор на местното училище.

Фолклористична дейностРедактиране

Кочо Молеров заедно с брат си Димитър Молеров събира народни песни, гатанки, поговорки, приказки и други фолклорни материали, обработват ги, класифицират и сравняват. В 1933 година Кочо Молеров публикува материали за историята на родното си село в списание „Македонски преглед“. В 1954 година двамата братя издават сборника „Народописни материали от Разложко“,[7] в който има история на Банско, описание на разложкия говор и биографии на известните банскалии.[8]

ГалерияРедактиране

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Хаджи иконом
Вишан
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тома Вишанов
(ок. 1750 — неизв.)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Молеров
(ок. 1770 — 1853)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Симеон Димитров Молеров
(1816 — 1903)
 
Иван Молеров
 
Гинда Димитрова Тодева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вишан Молеров
(1847 — 1898)
 
 
 
Георги Молеров
(1848 — 1878)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Фания Филева
 
Симеон Вишанов Молеров
(1875 — 1923)
 
Димитър Георгиев Молеров
(1874 — 1961)
 
Костадин Молеров
(1876 — 1957)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владислав Молеров
(1823 — 1996)
 
Свобода Молерова
(1928 — 2007)
 
 
 
 
 
 
 
 

БележкиРедактиране

  1. Името му се среща и като Константин.
  2. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.48
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 113.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 109.
  5. Богданов, Иван. Речник нс българските псевдоними, Наука и изкуство, София, 1978, стр. 533.
  6. Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 2, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1966, стр. 469.
  7. Молеров, Д и К. Молеров. Народописни материали от Разложко, в: Сборник народни умотворения и народопис, 48, 1954.
  8. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 585.