Отваря главното меню

Крайцери проект 69[1] (тип „Кронщат“), са тип линейни крайцери на ВМФ на СССР, според официалната съветска класификация се обозначават като тежки крайцери.

Крайцери проект 69
KronshtadtUnderConstruction1June1942.jpg
„Кронщат“ по време на строежа, Ленинград,
снимка на Луфтвафе, 1 юни 1942 г.
Флаг Съюз на Съветските Социалистически Републики Съюз на Съветските Социалистически Републики
Клас и тип Тежки крайцери/Линейни крайцери от проекта 69 (тип „Кронщат“)
Живот
Състояние недостроени/не са експлоатирани
Характеристика
Дължина 250,5 m
Ширина 31,6 m
Газене 8,88 m
Задвижване 3 парни турбини „Brown, Boveri & Cie“;
12 парни водотръбни котли „7у-бис“;
3 гребни винта;
210 100 к.с.
Скорост 33 възела
(61,1 km/h)
Водоизместимост 35 250 t (стандартна)
41 540 t (пълна)
Броня пояс: 230 mm;
палуба: 90+30 mm
кули: 330 mm
Екипаж 1037 души
Далечина на
плаване
8000 морски мили на 14,5 възела ход;
Въоръжение
Артилерия 3x3 305 mm;
4x2 152 mm;
Зенитна артилерия:
4x2 100 mm;
7x4 37 mm;
4x2 12,7 mm
Самолети 2 хидроплана КОР-2

Разработка на проектаРедактиране

Разработката на проекта започва в средата на 1930-те г. Съгласно изискванията на командването на Морските Сили на РСЧА кораба ще се използва за борба с крайцерите на противника, поддръжка на леките сили и действия по комуникациите на противника. Ескизният проект е завършен през юни 1938 г. Предвижда се кораба да е с водоизместимост 24450 тона, скорост 33,3 възела, брониране: 140 мм – пояс, 210 – кули на главния калибър, 80 мм – палуба. Въоръжението включва 9 – 305 мм оръдия, 8 – 152 мм, 8 – 100 мм, 24 – 37 мм, също и 2 тритръбни торпедни апарата (533 мм).

Окончателен вариантРедактиране

След получените данни за основните тактико-технически елементи на германските линейни крайцери от типа „Шарнхорст“ е взето решение да се преработи проекта. В окончателният му вариант са приети следните характеристики:

Водоизместимост – 35250/41540 тона

Мощност на силовата установка – 201000

Скорост – 33 възела

Далечина на плаване – 8300 мили

Брониране: пояс – 230 мм, кули на ГК – 330 мм, палуба – 90 + 30 мм

Въоръжение: 9 – 305-мм, 8 – 152-мм, 8 – 100-мм, 28 – 37-мм оръдия 46-К.

Главен калибърРедактиране

Немската фирма „Круп“ предлага на съветското правителство за покупка шест двуоръдейни 380-мм кули за двата тежки крайцера от проекта 69 „Кронщат“. През ноември 1940 г. договора е подписан. Плащанията са осъществени, обаче оръдията така и не са получени от съветска страна.

Като главен калибър са планирани 305-мм оръдия Б-50, разработвани от завода „Болшевик“. Дължината на ствола трябва да бъде 55 калибра, масата на снаряда – 470 кг, началната скорост на снаряда – 900 м/с, максималната далечина на стрелбата – 47,58 км. Оръдията се предполага да бъдат поставени в триоръдейните кули МК-15.

СтроителствоРедактиране

Проекта е утвърден на 13 юни 1939 г. Първите два крайцера са заложени през декември 1939 г. – „Кронщат“ в Ленинград, „Севастопол“ в Николаев. Предполага се предаването им на флота да стане през 1943 г., а всичко са планирани за построяване 15 крайцера от този тип.

Обаче строителството им върви с големи трудности поради незавършеност на много от планираните за поставяне на крайцерите системи, преди всичко артилерията на главния калибър.

Строителството на „Кронщат“ е прекратено на 10 август 1941 г. при готовност 7%. „Севастопол“ е пленен от немските войски на 16 август 1941 г. при готовност 12%. В следвоенният период дострояването на крайцерите е оценено като нецелесъобразно.

Проекта 69ИРедактиране

Строителството на крайцерите от проекта 69, започнато без достатъчно техническа помощ скоро се сблъсква с големи проблеми. Двуоръдейните кули за артилерията калибър 152-мм и 100-мм не съществуват даже в вид на опитни образци, 37-мм четирицевни автомати влизат за изпитания едва през юни 1941 г. Особено безпокойство предизвиква изоставането в разработката на артилерията на главния калибър.

След подписването на съветско-германския пакт за ненападение, през 1939 г., се появява възможност да се закупи артилерията в Германия. В частност, немската фирма „Круп“ предлага на СССР шест двуоръдейни кули носещи 380-мм оръдия SKC/34, станали ненужни след прекратяването на строителството на линейните крайцери от типа „O“. Предлаганите оръдия стрелят с 800-кг снаряд на далечина 35,6 км, с начална скорост 820 м/с. Също се предлагат и съответните прибори за управление на огъня.

По лично указание на И. В. Сталин проектът е преработен за германската артилерия и получава названието 69И (иностранный – чуждестранен). В резултат проекта е значително преработен, стандартната водоизместимост нараства до 36240 т, скоростта намалява до 31 възела. Намаляването на броя оръдия на главния калибър от 9 до 6 имащи също по-ниска скорострелност, се компенсира от съществено по-голямото поразяващо действие на 380-мм снаряд и увеличаването на зоната на изгодната за бой дистанция.

Единственото оръдие SKC/34 е доставено в СССР през есента на 1940 г. за изпитания. Доставките на серийните оръдия и кулите е планирано да започнат през октомври 1941 г.

Едновременно съветската страна изпраща запитване в Германия за възможност за доставки на 150-мм и 105-мм оръдия в куполни и щитови варианти, но до покупки не се стига поради началото на Великата Отечествена война.

Оценка на проектаРедактиране

Към несъмнените достойнства на проекта следва да се отнесат артилерията на главния калибър. Предлаганото за крайцерите оръдие Б-50 се отличава с високи балистични характеристики. За съжаление, към 22 юни 1941 г. това оръдие съществува само на хартия, а кулата МК-15 е представена само във вид на дървен макет, което и води до появата на проекта 69И. Системата за управление на огъня фактически не позволява да се реализира голямата далекобойност на Б-50 при стрелба по морски цели.

Към недостатъците на проекта следва да се отнесат:

  • Наличието на два калибра спомагателна артилерия – противоминен и зенитен вместо единен универсален;
  • Общата слабост на средствата за ПВО;
  • Недостатъчната скорост на хода, не позволяваща гарантирано да се настигнат тежките крайцери, борбата с които е смятана за една от главните задачи на крайцерите от проекта 69.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Васильев А. М., Морин А. Б.. Суперлинкоры Сталина. „Советский Союз“, „Кронштадт“, „Сталинград“. 39 и др. с.. ISBN 978-5-699-28259-3.

ЛитератураРедактиране

  • Васильев А. М., Морин А. Б.. Суперлинкоры Сталина. „Советский Союз“, „Кронштадт“, „Сталинград“. 112 с.. ISBN 978-5-699-28259-3.
  • Балакин С. А., Дашьян А. В. и др.. Линкоры Второй мировой. ISBN 5-699-14176-6.
  • Широкорад А. Б. Флот, который уничтожил Хрущёв. М.: АСТ, 2004.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Крейсера проекта 69“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.