Отваря главното меню

Конго (на японски: 金剛型戦艦) са серия от четири линейни крайцера на Императорските ВМС на Япония. Всичко са построени 4 единици: „Конго“ (Kongo), „Хией“ (Hiei), „Киришима“ (Kirishima), „Харуна“ (Haruna).

Линейни крайцери тип „Конго“
金剛型戦艦
Kongo Postcard.jpg
Линейният крайцер „Конго“, 1925 г.
Флаг Япония Япония
Клас и тип Линейни крайцери от типа „Конго“
Производител Vickers-Armstrongs в Бароу на Фърнис, Великобритания и др. в Япония.
Живот
Заложен 17 януари 1911 г.
Спуснат на вода 18 май 1912 г.
Влиза в строй 16 август 1913 г.
Изведен от
експлоатация
потопени
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 222,1 m
Ширина 29,3 m
Газене 9,7 m
Задвижване 4 парни турбини Kampon;
36 парни водотръбни котли Yarrow;
4 гребни винта;
136 000 к.с.
Скорост 30 възела
(55,56 km/h)
Водоизместимост Стандартна:
31 720 t („Конго“),
32 350 t („Хией“)
32 156 t („Харуна“)
31 980 t („Киришима“)
38200 – 38900 t (пълна)
Броня пояс: 203 – 76 mm;
траверси: до 203 mm;
палуба: 80 – 152 mm;
кули ГК: до 229 mm;
барбети: 229 mm;
бойна рубка: 254 mm
каземати: 152 mm
Екипаж 1437 души
Далечина на
плаване
8 000 морски мили при 14 възела ход
Въоръжение
Артилерия 4x2 356 mm;
14x1 152 mm;
Зенитна артилерия:
4x2 127 mm;
10x2 25 mm;
Самолети до 3 хидроплана
1 катапулт
Торпеда 4x2 533 mm ТА[1]
Линейни крайцери тип „Конго“
金剛型戦艦
в Общомедия

Съдържание

История на създаванетоРедактиране

 
Линейният крайцер „Конго“. 1944 г. Схема.

Към проектирането на първите линейни крайцери в Япония пристъпват през 1908 г. Всички работи се водят със силите на Морския технически департамент, а за ориентир на разработчиците служат официално обявените характеристики на първия британски линеен крайцер „Инвинсибъл“ (Invincible). В съответствие с това кораба трябва да има водоизместимост от 18650 тона, скорост 25 възела и главен калибър от четири 305-мм и осем 254-мм оръдия. След като стават известни истинските характеристики на британския кораб, проекта е изменен. Вече бъдещият „Конго“ трябва да има водоизместимост от 18750 тона, скорост 26,5 възела и еднороден главен калибър от десет 305-мм оръдия. Първия кораб от серията е планирано да се заложи през 1911 г. Междувременно британците не се спират на достигнатото и залагат линейния крайцер „Лайън“ (Lion) в сравнение с който всички проекти на японците изглеждат много слаби.

В тази ситуация японския флот се обръща към британската фирма „Викерс“ с молба да разработи проект при условие, че построяването на главния кораб ще се води в британска корабостроителница. Проекта е разработен под ръководството на британския корабостроител Джордж Търстоун (Georges Thurston), който създава проект близък до този на най-новия британски линеен крайцер „Тайгър“ (Tiger). Скоро след залагането на главния „Конго“ между Япония и „Викерс“ е сключен контракт предвиждащ предаването на основните технологии. В течение на 1911 – 1912 г. в японски корабостроителници са заложени още три кораба от типа „Конго“.

В резултат на това, Япония получава линейни крайцери, считани за даже по-мощни, отколкото най-новите британски, което предизвиква скандал в английската преса.

КонструкцияРедактиране

Независимо от това, че защитата на кораба и да се модернизира с цел да противостои на попаденията на 356-мм снаряди на дистанции от 20 000 до 25 000 метра, следва да се признае, че такова брониране се оказва явно недостатъчно. Особено що се касае вертикалното брониране, което е слабото място на „Конго“, тъй като най-малко от всичко е променяно от момента на влизане на кораба в строй.

В крайна сметка японците правят доста нелицеприятен за себе си извод: бронирането на „Конго“ може да бъде пробито от снарядите на американските линкори практически от всяка дистанция.

[2]

ПредставителиРедактиране

Название Място на построяване Залагане Спуск на вода Влизане в строй Съдба
Конго 17 януари 1911 18 май 1912 август 1913 Потопен на 21 ноември 1944 от подводницата USS Sealion (SS-315)
Хией 4 ноември 1911 21 ноември 1912 август 1914 Загива в боевете за Гуадалканал.
Киришима 17 март 1912 1 декември 1913 август 1915 Потъва на 15 ноември 1942 г. от многочислени попадения на снаряди.
Харуна 16 март 1912 14 декември 1913 април 1915 През юли 1945 г. е потопен от американската авиация.

СлужбаРедактиране

„Конго“[3]

След влизането в строй влиза в състава на Втори флот. В периода 1929 – 1931 г. преминава първа модернизация, в хода на която е усилено хоризонталното брониране, подобрено е въоръжението и са поставени нови котли. Кораба започва официално да се именува линкор. В периода 1936 – 37 г. преминава втора модернизация, включваща замяна на силовата установка и поставяне на 127-мм зенитни оръдия. В периода 1939 – 1940 г. взема участие в войната с Китай.

В началото на Втората световна война осъществява прикритието на японските десантни сили в Южнокитайско море. От февруари 1942 г. влиза в състава на Ударното авионосно съединение на вицеадмирал Нагумо. На 1 март 1942 г. съвместно с тежкия крайцерЧикума“ потопява американския разрушител „Едсел“ (Edsall)[4].

 
Линейният крайцер „Хией“, юли 1942 г.

„Хией“[5]

Съгласно ограниченията на Вашингтонското морско съглашение от 1929 г. е преобразуван в учебен артилерийски кораб (свалени са част от котлите, бронята, въоръжението), но със съхраняване на възможностите за влизане в строй, което е използвано през 1937 г. Загива в боевете за Гуадалканал.

 
„Киришима“ при бреговете на Китай. 1938 г.

„Киришима“[6]

След влизането в строй влиза в състава на Втори флот. В периода 1927 – 30 и 1935 – 36 г. преминава две модернизации аналогични на „Конго“. Влиза в състава на Ударното авионосно съединение при нападението над Пърл Харбър. В периода януари-февруари 1942 г. влиза в състава на прикритието на самолетоносачите в хода на операциите в южните морета. В периода март-април 1942 г. участва в рейда в Индийския океан. От август 1942 г. действа в района на Гуадалканал. В нощния бой от 13 ноември 1942 г. поврежда американските тежки крайцери „Портланд“ (Portland) и „Сан Франциско“ (San Francisco), но сам почти не пострадва. В ноща на 14 ноември 1942 г., в хода на поредния рейд към Гвадалканал, „Киришима“, като флагман на японското (сили за прикритие на конвоя, доставящ към мястото на десанта големи сухопътни съединения на японците) съединение влиза в артилерийски дуел с американските линкори „Южна Дакота“ (South Dakota) и „Вашингтон“, преграждайки с огромния си корпус тесния пролив, така съсредоточавайки върху себе си основния огън. „Киришима“ нанася на „Южна Дакота“ повреди (попадение от 1 снаряд, пронизал двете страни на комингса на люка и детонирал при удара в барбета. Пробойна в горната палуба 0,914×3,048 м. Повредени кожуси на централното и дясното 16-дюймови оръдия на кула на ГК №3. Унищожени водо- и газоотразяващите ограждения на 30 фута около барбета. Главната бронепалуба отразява всички осколки. Десния катапулт и няколко 20-мм автомата повреждени), но сам е тежко повреден от огъня на линкора „Вашингтон“ (Washington), промъкнал се незабелязано на близка дистанция (3 мили). В „Киришима“ попадат 9 406-мм и около 40 127-мм снаряда, кораба губи управление, разрушени са две кули на главния калибър, започват силни пожари. Сутринта на 15 ноември 1942 г. командира заповядва да се напусне кораба, който потъва на 5 мили от остров Саво. Загиват 1125 човека, спасяват се около 300, въпреки това крайцера изпълнява своята задача: конвоя безпрепятствено достига до местоназначението си. „Южна Дакота“ след този бой е извън строя за 14 месеца, „Вашингтон“ – за 1,5 месеца.

 
Линейният крайцер „Харуна“, 1931 г.

„Харуна“[7]

През декември 1941 г. „Харуна“ влиза в състава на силите на далечното прикритие на десантите на японските войски в Малая и на Филипините, а след това участва в почти всички главни битки на Тихоокеанската кампания. През юли 1945 г. линкора е потопен от американската авиация. През 1946 г. „Харуна“ е изваден и разрязан за метал.

Оценка на проектаРедактиране

Оценката на проекта „Конго“ не може да се отдели от оценката на линейните крайцери като клас, тъй като тези кораби са построени в рамките на класическата концепция на адмирал Фишър. Съгласно идеите на Фишър, линейните крайцери трябва да изпълняват функциите на въоръжено разузнаване, поддръжка на леките кораби и да са в ролята на авангард на главните сили на флота[8]. До 1916 г. японските адмирали могат с гордост да гледат своите линейни крайцери, считани за най-добрите в света. Резултатите от Ютландския бой, където линейните крайцери се използват в пълно противоречие с дадената концепция и понасят тежки загуби, поставят кръст на последващото развитие на класа. Малкото останали линейни крайцери се подлагат на многобройни модернизации, насочени преди всичко към премахване на техния главен недостатък – слабото брониране. Това не избягват и корабите от типа „Конго“. Двукратната модернизация повишава техните бойни качества, но вертикалното брониране си остава прекалено слабо, за да им даде сериозни шансове в бой с линкорите, което и се потвърждава в единственото стълкновение на корабите от този тип с линейните кораби на американския флот, когато „Киришима“ е потопен от огъня на линкора „Вашингтон“.

Японското командване напълно съзнава слабостта на своите линейни крайцери и ги използва в качеството на разходен материал. Фактически именно линейните крайцери до 1944 г. са единствената действително активна част от линейните сили на императорския флот. Следва да се признае, че до появата в Тихия океан на съвременните американски линкори те напълно се справят със своите задачи, главната от която се явява прикритието на бързоходните самолетоносачи. Гибелта на „Хией“ се обяснява с крайно неблагоприятната тактическа обстановка, но не и с недостатъците на самия кораб. Въпреки това, на втория етап от войната японското командване предпочита да държи оцелелите линейни крайцери далеч от възможно стълкновение с американските линкори и те се проявяват не много ярко, както и доста по-силните линкори на японския императорски флот.

Може да се заключи, че явните недостатъци на типа „Конго“ водят към парадоксална ситуация. Най-слабите capital ships на японския флот правят къде по-ярка кариера, отколкото линкорите, които почти цялата война стоят в резерва. Колкото и да е странно, но по критерия стойност/ефективност линейните крайцери се оказват най-полезните от големите артилерийски кораби на Япония.

ИзточнициРедактиране

  1. Всички данни се привеждат към декември 1941 г.
  2. Устройство, строительство и модернизации
  3. Наречен в чест на планината в централната част на о. Хоншу. Виж Апалков Ю. В. С. 92.
  4. По данни на Апалков, Ю. В. С. 93. Други източници приписват този успех на линейните крайцери „Хией“ и „Киришима“// Балакин С. А., Дашьян А. В. и др. Линкоры Второй мировой. Ударная сила флота. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2006. – С. 211. – 256 c.: ил. – (Арсенал Коллекция). – 3000 экз. – ISBN 5-699-18891-6, ББК 68.54 Л59
  5. Наречен в чест на манастирската планина в съседство с Киото. Виж Апалков Ю. В. С. 95.
  6. „Мъглив остров“. Наречен в чест на планината на о. Кушу, префектура Кагошима и Миядзаки. Виж Апалков Ю. В. С. 94.
  7. Наречен в чест на загасналия вулкан в северната част на о. Хоншу, префектура Шима. Виж Апальков Ю. В. С. 95.
  8. Съществува мнение, че японците стигат до тази идея сами, основавайки се на результатите на Цушимския бой, но не успяват адекватно да я реализират.

ЛитератураРедактиране

  • Апальков Ю. В. Боевые корабли японского флота: Линкоры и авианосцы. – СПб.: Дидактика, 1997.
  • Балакин С. А., Дашьян А. В. и др. Линкоры Второй мировой. Ударная сила флота. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2006. – 256 c.: ил. – (Арсенал Коллекция). – 3000 экз. – ISBN 5-699-18891-6, ББК 68.54 Л59.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные крейсера типа „Конго““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.