Линейни крайцери тип „Конго“
Конго (на японски: 金剛型戦艦) са серия от четири линейни крайцера на Императорските ВМС на Япония. Всичко са построени 4 единици: „Конго“ (Kongo), „Хией“ (Hiei), „Киришима“ (Kirishima), „Харуна“ (Haruna).
| Линейни крайцери тип „Конго“ 金剛型戦艦 | |
 Линейният крайцер „Конго“, 1925 г. | |
| Флаг |  Япония |
|---|---|
| Клас и тип | Линейни крайцери от типа „Конго“ |
| Производител | Vickers-Armstrongs в Бароу на Фърнис, Великобритания и др. в Япония. |
| Служба | |
| Заложен | 17 януари 1911 г. |
| Спуснат на вода | 18 май 1912 г. |
| Влиза в строй | 16 август 1913 г. |
| Изведен от експлоатация | потопени |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | Стандартна: 31 720 t („Конго“); 32 350 t („Хией“); 32 156 t („Харуна“); 31 980 t („Киришима“); 38200 – 38900 t (пълна) |
| Дължина | 222,1 m |
| Ширина | 29,3 m |
| Газене | 9,7 m |
| Броня | пояс: 203 – 76 mm; траверси: до 203 mm; палуба: 80 – 152 mm; кули ГК: до 229 mm; барбети: 229 mm; бойна рубка: 254 mm каземати: 152 mm |
| Задвижване | 4 парни турбини Kampon; 36 парни водотръбни котли Yarrow; 4 гребни винта; 136 000 к.с. |
| Скорост | 30 възела (55,56 km/h) |
| Далечина на плаване | 8000 морски мили при 14 възела ход |
| Екипаж | 1437 души |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 4x2 356 mm; 14x1 152 mm; Зенитна артилерия: 4x2 127 mm; 10x2 25 mm; |
| Торпедно въоръжение | 4x2 533 mm ТА[1] |
| Самолети | до 3 хидроплана 1 катапулт |
| Линейни крайцери тип „Конго“ в Общомедия | |
История на създаването редактиране
Към проектирането на първите линейни крайцери в Япония пристъпват през 1908 г. Всички работи се водят със силите на Морския технически департамент, а за ориентир на разработчиците служат официално обявените характеристики на първия британски линеен крайцер „Инвинсибъл“ (Invincible). В съответствие с това кораба трябва да има водоизместимост от 18650 тона, скорост 25 възела и главен калибър от четири 305-мм и осем 254-мм оръдия. След като стават известни истинските характеристики на британския кораб, проекта е изменен. Вече бъдещият „Конго“ трябва да има водоизместимост от 18750 тона, скорост 26,5 възела и еднороден главен калибър от десет 305-мм оръдия. Първия кораб от серията е планирано да се заложи през 1911 г. Междувременно британците не се спират на достигнатото и залагат линейния крайцер „Лайън“ (Lion) в сравнение с който всички проекти на японците изглеждат много слаби.
В тази ситуация японския флот се обръща към британската фирма „Викерс“ с молба да разработи проект при условие, че построяването на главния кораб ще се води в британска корабостроителница. Проекта е разработен под ръководството на британския корабостроител Джордж Търстоун (Georges Thurston), който създава проект близък до този на най-новия британски линеен крайцер „Тайгър“ (Tiger). Скоро след залагането на главния „Конго“ между Япония и „Викерс“ е сключен контракт предвиждащ предаването на основните технологии. В течение на 1911 – 1912 г. в японски корабостроителници са заложени още три кораба от типа „Конго“.
В резултат на това, Япония получава линейни крайцери, считани за даже по-мощни, отколкото най-новите британски, което предизвиква скандал в английската преса.
Конструкция редактиране
Независимо от това, че защитата на кораба и да се модернизира с цел да противостои на попаденията на 356-мм снаряди на дистанции от 20 000 до 25 000 метра, следва да се признае, че такова брониране се оказва явно недостатъчно. Особено що се касае вертикалното брониране, което е слабото място на „Конго“, тъй като най-малко от всичко е променяно от момента на влизане на кораба в строй.
В крайна сметка японците правят доста нелицеприятен за себе си извод: бронирането на „Конго“ може да бъде пробито от снарядите на американските линкори практически от всяка дистанция.
Представители редактиране
| Название | Място на построяване | Залагане | Спуск на вода | Влизане в строй | Съдба |
|---|---|---|---|---|---|
| „Конго“ | 17 януари 1911 | 18 май 1912 | август 1913 | Потопен на 21 ноември 1944 от подводницата USS Sealion (SS-315) | |
| „Хией“ | 4 ноември 1911 | 21 ноември 1912 | август 1914 | Загива в боевете за Гуадалканал. | |
| „Киришима“ | 17 март 1912 | 1 декември 1913 | август 1915 | Потъва на 15 ноември 1942 г. от многочислени попадения на снаряди. | |
| „Харуна“ | 16 март 1912 | 14 декември 1913 | април 1915 | През юли 1945 г. е потопен от американската авиация. |
Служба редактиране
„Конго“[3]
След влизането в строй влиза в състава на Втори флот. В периода 1929 – 1931 г. преминава първа модернизация, в хода на която е усилено хоризонталното брониране, подобрено е въоръжението и са поставени нови котли. Кораба започва официално да се именува линкор. В периода 1936 – 37 г. преминава втора модернизация, включваща замяна на силовата установка и поставяне на 127-мм зенитни оръдия. В периода 1939 – 1940 г. взема участие в войната с Китай.
В началото на Втората световна война осъществява прикритието на японските десантни сили в Южнокитайско море. От февруари 1942 г. влиза в състава на Ударното авионосно съединение на вицеадмирал Нагумо. На 1 март 1942 г. съвместно с тежкия крайцер „Чикума“ потопява американския разрушител „Едсел“ (Edsall)[4].
„Хией“[5]
Съгласно ограниченията на Вашингтонското морско съглашение от 1929 г. е преобразуван в учебен артилерийски кораб (свалени са част от котлите, бронята, въоръжението), но със съхраняване на възможностите за влизане в строй, което е използвано през 1937 г. Загива в боевете за Гуадалканал.
„Киришима“[6]
След влизането в строй влиза в състава на Втори флот. В периода 1927 – 30 и 1935 – 36 г. преминава две модернизации аналогични на „Конго“. Влиза в състава на Ударното авионосно съединение при нападението над Пърл Харбър. В периода януари-февруари 1942 г. влиза в състава на прикритието на самолетоносачите в хода на операциите в южните морета. В периода март-април 1942 г. участва в рейда в Индийския океан. От август 1942 г. действа в района на Гуадалканал. В нощния бой от 13 ноември 1942 г. поврежда американските тежки крайцери „Портланд“ (Portland) и „Сан Франциско“ (San Francisco), но сам почти не пострадва. В нощта на 14 ноември 1942 г., в хода на поредния рейд към Гвадалканал, „Киришима“, като флагман на японското (сили за прикритие на конвоя, доставящ към мястото на десанта големи сухопътни съединения на японците) съединение влиза в артилерийски дуел с американските линкори „Южна Дакота“ (South Dakota) и „Вашингтон“, преграждайки с огромния си корпус тесния пролив, така съсредоточавайки върху себе си основния огън. „Киришима“ нанася на „Южна Дакота“ повреди (попадение от 1 снаряд, пронизал двете страни на комингса на люка и детонирал при удара в барбета. Пробойна в горната палуба 0,914×3,048 м. Повредени кожуси на централното и дясното 16-дюймови оръдия на кула на ГК №3. Унищожени водо- и газоотразяващите ограждения на 30 фута около барбета. Главната бронепалуба отразява всички осколки. Десния катапулт и няколко 20-мм автомата повреждени), но сам е тежко повреден от огъня на линкора „Вашингтон“ (Washington), промъкнал се незабелязано на близка дистанция (3 мили). В „Киришима“ попадат девет 406-мм и около 40 127-мм снаряда, кораба губи управление, разрушени са две кули на главния калибър, започват силни пожари. Сутринта на 15 ноември 1942 г. командира заповядва да се напусне кораба, който потъва на 5 мили от остров Саво. Загиват 1125 души, спасяват се около 300, въпреки това крайцера изпълнява своята задача: конвоя безпрепятствено достига до местоназначението си. „Южна Дакота“ след този бой е извън строя за 14 месеца, „Вашингтон“ – за 1,5 месеца.
„Харуна“[7]
През декември 1941 г. „Харуна“ влиза в състава на силите на далечното прикритие на десантите на японските войски в Малая и на Филипините, а след това участва в почти всички главни битки на Тихоокеанската кампания. През юли 1945 г. линкора е потопен от американската авиация. През 1946 г. „Харуна“ е изваден и разрязан за метал.
Оценка на проекта редактиране
Оценката на проекта „Конго“ не може да се отдели от оценката на линейните крайцери като клас, тъй като тези кораби са построени в рамките на класическата концепция на адмирал Фишър. Съгласно идеите на Фишър, линейните крайцери трябва да изпълняват функциите на въоръжено разузнаване, поддръжка на леките кораби и да са в ролята на авангард на главните сили на флота[8]. До 1916 г. японските адмирали могат с гордост да гледат своите линейни крайцери, считани за най-добрите в света. Резултатите от Ютландския бой, където линейните крайцери се използват в пълно противоречие с дадената концепция и понасят тежки загуби, поставят кръст на последващото развитие на класа. Малкото останали линейни крайцери се подлагат на многобройни модернизации, насочени преди всичко към премахване на техния главен недостатък – слабото брониране. Това не избягват и корабите от типа „Конго“. Двукратната модернизация повишава техните бойни качества, но вертикалното брониране си остава прекалено слабо, за да им даде сериозни шансове в бой с линкорите, което и се потвърждава в единственото стълкновение на корабите от този тип с линейните кораби на американския флот, когато „Киришима“ е потопен от огъня на линкора „Вашингтон“.
Японското командване напълно съзнава слабостта на своите линейни крайцери и ги използва в качеството на разходен материал. Фактически именно линейните крайцери до 1944 г. са единствената действително активна част от линейните сили на императорския флот. Следва да се признае, че до появата в Тихия океан на съвременните американски линкори те напълно се справят със своите задачи, главната от която се явява прикритието на бързоходните самолетоносачи. Гибелта на „Хией“ се обяснява с крайно неблагоприятната тактическа обстановка, но не и с недостатъците на самия кораб. Въпреки това, на втория етап от войната японското командване предпочита да държи оцелелите линейни крайцери далеч от възможно стълкновение с американските линкори и те се проявяват не много ярко, както и доста по-силните линкори на японския императорски флот.
Може да се заключи, че явните недостатъци на типа „Конго“ водят към парадоксална ситуация. Най-слабите capital ships на японския флот правят къде по-ярка кариера, отколкото линкорите, които почти цялата война стоят в резерва. Колкото и да е странно, но по критерия стойност/ефективност линейните крайцери се оказват най-полезните от големите артилерийски кораби на Япония.
Източници редактиране
- ↑ Всички данни се привеждат към декември 1941 г.
- ↑ Устройство, строительство и модернизации
- ↑ Наречен в чест на планината в централната част на о. Хоншу. Виж Апалков Ю. В. С. 92.
- ↑ По данни на Апалков, Ю. В. С. 93. Други източници приписват този успех на линейните крайцери „Хией“ и „Киришима“// Балакин С. А., Дашьян А. В. и др. Линкоры Второй мировой. Ударная сила флота. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2006. – С. 211. – 256 c.: ил. – (Арсенал Коллекция). – 3000 экз. – ISBN 5-699-18891-6, ББК 68.54 Л59
- ↑ Наречен в чест на манастирската планина в съседство с Киото. Виж Апалков Ю. В. С. 95.
- ↑ „Мъглив остров“. Наречен в чест на планината на о. Кушу, префектура Кагошима и Миядзаки. Виж Апалков Ю. В. С. 94.
- ↑ Наречен в чест на загасналия вулкан в северната част на о. Хоншу, префектура Шима. Виж Апальков Ю. В. С. 95.
- ↑ Съществува мнение, че японците стигат до тази идея сами, основавайки се на результатите на Цушимския бой, но не успяват адекватно да я реализират.
Литература редактиране
- Апальков Ю. В. Боевые корабли японского флота: Линкоры и авианосцы. – СПб.: Дидактика, 1997.
- Балакин С. А., Дашьян А. В. и др. Линкоры Второй мировой. Ударная сила флота. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2006. – 256 c.: ил. – (Арсенал Коллекция). – 3000 экз. – ISBN 5-699-18891-6, ББК 68.54 Л59.
Външни препратки редактиране
- KONGO battlecruisers (1913 – 1915) ((en))
- Линейные крейсера Японии ((ru))
В Общомедия има медийни файлове относно Линейни крайцери тип „Конго“
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные крейсера типа „Конго““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |