Креси (броненосен крайцер, 1899)

Креси (на английски: HMS Cressy, Кораб на Негово Величество „Креси“) е броненосен крайцер, главен кораб на едноименният тип крайцери, построени за Кралския флот на Великобритания в края на 19 и началото на 20 век.

„Креси“
HMS Cressy
Броненосният крайцер „Креси“
Флаг Великобритания
Клас и типБроненосен крайцер от типа „Креси“
ПроизводителFairfield Shipbuilding в Говън, Великобритания
Служба
Заложен12 октомври 1898 г.
Спуснат на вода4 декември 1899 г.
Влиза в строй28 май 1901 г.
Потънал22 септември 1914 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост12 000 t (нормална);
12 193 t (пълна)
Дължина143,87 m
Дължина между перпендикулярите
134,1 m
Ширина21,18 m
Газене7,92 – 8,3 m
Броняна борда: 51 – 152 mm;
на палубата: 25 – 76 mm;
траверси: 127 mm;
на кулите: 152 mm;
каземати: 127 mm;
на бойната рубка: 305 mm
Задвижване2 парни машини с тройно разширение;
30 водотръбни котли Belleville
Мощност21 200 к.с. (15,6 МВ)
Движител2 гребни винта
Скорост21 възела
(39 km/h)
Далечина на
плаване
7200 морски мили на 10 възела ход
Автономност30 денонощия
Екипаж760 души
Кръстен в чест на:Битка при Креси
Въоръжение
Артилерия2×1 234 mm;
12×1 152 mm;
14×1 76 mm;
3×1 47 mm
Торпедно
въоръжение
2×1 457 mm ТА[1]
„Креси“ в Общомедия

След влизането си в строй служи в Китайската станция. През 1907 г. е преведен в Северноамериканската и Западноиндийска станция, от 1909 г. – в резерв. Изваден от резерв в началото на Първата световна война, има незначителна роля в сражението в Хелголандския залив няколко седмици след началото на войната. На 22 септември 1914 г. „Креси“, заедно с два еднотипни кораба е торпилиран и потопен от немската подводница U-9, жертви сред екипажа са 560 души.

Конструкция редактиране

Проектната водоизместимост на „Креси“ е 12 190 t (12 000 дълги тона). Кораба има обща дължина 143,9 m (472 фута), ширина 21,3 m (69 фута 9 дюйма) и проектно газене при пълна водоизместимост 8,2 m (26 фута 9 дюйма). Задвижва се от две 4 цилиндрови парни машини с тройно разширение, всяка въртяща един вал, с обща мощност 21 000 индикаторни конски сили (15,66 kW) и скорост 21 възела (39 km/h; 24 мили в час). Парата се изработва в 30 водотръбни котли „Белвил“. На ходовите изпитания „Креси“ развива ход от 20,7 възела (38,3 km/h; 23,8 мили в час), ставайки най-бавният кораб от своя тип[1]. Максималния запас въглища е 1600 дълги тона. Численността на екипажа е между 725 до 760 офицера и матроса[1].

Въоръжение редактиране

Главният калибър е представен от две 9,2 дюймови (234 mm) оръдия в еднооръдейни кули на носа и кърмата. Установките имат ъгъл на възвишение до 15°, което осигурява за 170 kg им снаряди максимална далечина на стрелбата равна на 14 200 m. Средния калибър се състоот дванадесет 6 дюймови (152 mm) оръдия Mk VII, които са разположени в каземати по бордовете. Осем от тях се намират на главната палуба и могат да се използват само в безветрено време. Те изстрелват 45,4 kg снаряди и имат максимална далечина на стрелбата, равна на 12 200 ярда (11 200 m). Дванадесет 12 фунтови оръдия са предназначени за защита от миноносци, осем в каземати на горната палуба и четири – в надстройката. На крайцера има два подводни 18 дюймови (457 mm)[ком. 1] торпедни апарата[1].

Брониране редактиране

Круповска броня. Главния брониран пояс е с дебелина 152 mm и височина 4,5 метра, отпред и отзад се затваря от броневи траверси с дебелина 127 mm. Бронираната палуба има дебелина 25 mm, а от кърмовия траверс към кърмата 76 mm. Бронята на кулите е 152 mm, бронята на казематите е от 127 до 51 mm, на бойната рубка – 305 mm. Дължината на бронирания пояс е 70 m[1].

История на службата редактиране

„Креси“, който носи името си в чест на победата на англичаните при Креси, е заложен на стапелите на Fairfield Shipbuilding в Говън (Шотландия) на 12 октомври 1898 г. и е спуснат на вода на 4 декември 1899 г. След приключване на ходовите изпитания постъпва във флота на резерва в Портсмут на 24 май 1901 г. В началото на октомври 1901 г. отплава от метрополията и пристига в Коломбо на 7 ноември, а след това се насочва за Сингапур, където пристига на 16 ноември. От 1907 до 1909 е на Северноамериканската и Западноиндийска станция, със завръщането му в Англия е отнесен към резерва.

Скоро след започването на Първата световна война (август 1914 г.) кораба влиза в състава на 7-а крайцерска ескадра на Кралския флот. Ескадрата се занимава с патрулиране в Северно море, пред нея е поставена задачата поддръжка на есминците и подводниците, базирани в Харич, които защитават източната част на Ла Манш – маршрута за доставки между Англия и Франция. По време на битката в Хелголандския залив, на 28 август, кораба е част от „крайцерски отряд С“ (на английски: Cruiser Force C), в резерва, и не участва в бойните действия. След битката контраадмирал Артур Кристиан заповядва на „Креси“ да вземе на борда 165 не ранени немски пленници.

Гибел редактиране

 
Схема на атаката
 
Картината „Потопяването на „Креси““

Сутринта на 22 септември „Креси“, „Абукир“ и „Хог“ патрулират, без съпровождение на есминци, тъй като последните са принудени да се скрият от лошото време. Трите крайцера плават в килватерен строй със скорост 10 възела, с дистанция 2000 m помежду им. Те не очакват подводна атака, но има поставено наблюдение и едно оръдие по всеки борд се намира в постоянна готовност да атакува всеки открит вражески кораб.

Германската подводница U-9 на капитан-лейтенанта Ото Вединген има задачата да атакува британските транспорти в източната част на Ла Манш, но е принудена да смени позиция и да търси укритие от бурята. Германския командир забелязва британските кораби на дистанция, когато вече е възможно да ги атакува с торпеда. Той, обаче, решава да се приближи, за да използва по-ефективно използване на торпедното оръжие. В 06:20 ч. Ведиген изстрелва едно торпедо по „Абукир“. Торпедото поразява крайцера в десния борд в района на машинното отделение; командира на „Абукир“ решава, че крайцера се е натъкнал на мина, за това и заповядва на другите кораби да се приближат, за да приемат ранените. „Абукир“ започва бързо да се накренява и в 6:55 се преобръща, независимо от взетите мерки по контранаводняване на отсеци.

Когато „Хог“ се приближава към потъващия крайцер, неговият командир Уилмот Никълсън разбира, че атаката е на подводница и сигнализира на „Креси“ да търси перископ. По това време от „Хог“ хвърлят във водата всичко, което може да стои над водата и така да помогнат на намиращите се във водата моряци на „Абукир“. Спрелият и пуснал всичките си лодки „Хог“ е поразен от две торпеда около 6:55 ч. Освободената от теглото на торпедата U-9 временно се показва на повърхността, но след това отново се потопява. „Хог“ се преобръща приблизително десет минути след като е ударен, и в 07:15 ч. потъва.

„Креси“ опитва таран на подводницата, но неуспешно, след което възобновява спасителните работи. В 07:20 торпедо настига и него. Ведиген дава двуторпеден залп, но в „Креси“ попада само едно от торпедата. Ведиген решава да атакува противника с последното останало му торпедо. U-9, описва полукръг, заобикаля крайцера от другия борд и стреля. Торпедото уцелва левия борд и предизвиква взрив на няколко от котлите. „Креси“ получава силен крен, след това се преобръща и потъва в 07:55 ч. В 08:30 на помощ на оцелелите пристигат няколко холандски кораби, по-късно към тях се присъединяват британски риболовни траулери. Общите загуби на англичаните са 1459 души (62 офицера и 1397 редови), сред загиналите са и 560 моряка на „Креси“. 837 души са спасени.

Коментари редактиране

  1. Фактическия ∅ на торпедото е 17,72 дюйма (450 mm)

Източници редактиране

Литература редактиране

  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата HMS Cressy (1899) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​