Отваря главното меню

Вторият извънреден македонски конгрес е конгрес на Македонската организация, провел се в София от 3 до 16 декември 1895 година. На конгреса се стига до разцепление в организацията, като от една страна са представителите на русофилската опозиция в България, а от друга Наум Тюфекчиев и военните, осъществили Четническата акция и настояващи за незабавни нови революционни действия.[1]

Втори македонски конгрес
конгрес
Статути на Македонската организация, приети на II конгрес, 15 декември 1895 г.
Статути на Македонската организация, приети на II конгрес, 15 декември 1895 г.
Място София, България
Датировка 3 – 16 декември 1895 г.

Конгресът е свикан с Окръжно № 265 от 5 ноември 1895 година. Открит е от председателстващият Македонския комитет Наум Тюфекчиев в присъствието на 14 членове на комитета – Йосиф Ковачев, Васил Диамандиев, Димитър Карамфилович, Димитър Ризов, Александър Радев, М. Иванов, Димитър Матов, Полихрон Нейчев, Коста Шахов, Я. Спространов, Никола Червениванов, Тома Карайовов, Георги Георгов и Илия Георгов.

Съдържание

Делегати[2]Редактиране

РешенияРедактиране

За председател на конгреса е избран Александър Людсканов, за подпредседател Ив. Козарев, а за секретари Никола Наумов и Илия Георгов. Първият обсъждан на конгреса въпрос по искане на Андрей Башев е дали да бъдат допуснати до участие делегати от Революционните комитети в Македония и офицерите, взели участие в Четническата акция. Конгресът стига до заключението, че революционните комитети не са организирани по решенията на I македонски конгрес, не са явна организация, а тайна и идването им на конгреса е риск и за делото и за самите тях, тъй като ще се разберат от турското правителство и

за да се премахнат за в бъдеще какви и да било нередовности от страна на бюрото на комитета, което е в най-близки отношения с тия комитети, взе се решение с поименно гласуване, щото Македонските революционни комитети да не се представляват в конгреса, като се дава право на комитета само той да ръководи Вътрешната революционна организация в Македония.[5]

Офицерите участници в Четническата акция също не са допуснати като делегати на конгреса. Въпросът с офицерите е повдиган отново като се оформят три групи – да се допуснат със съвещателен глас, да се допуснат с решаващ глас и да не се допускат изобщо. Нейчев, Ляпчев, и Ризов се изказват за допускането на офицерите единствено със съвещателен глас, тъй като в противен случай ще се избере комитет, който ще е за въстание при всички обстоятелства. На осмото си заседание на 11 декември конгресът ги допуска като делегати без право на глас, но те отказват.[6] В знак на протест към „изолирането на Македония“ от конгреса и недопускането на офицерите на 15 декември Антон Бузуков и двамата софийски делегати Никола Наумов и Спиро Петков заявяват, че отказват да участват в избора на бъдещия комитет, и че вече са съставили нов Македонски комитет. Така в редовете на Македонската организация започва разцепление.[7]

Конгресът изпраща на граф Николай Игнатиев телеграма по повод 40-годишнината от назначаването му за флигел-адютант на императора телеграма, с която се подчертава преданността към Санстефанския идеал:

Принимая живейше участие в сороколетном юбилее Вашего сиятельства, Македонский конгрес горячу привествует автора приподанного в Сан-Стефано Болгарскому народу завета. Председател Людсканов.[8]

Конгресът разглежда Решенията на Първия македонски конгрес и на тяхна база на 15 декември приема нови Статути на македонските дружества, в които целта на организацията и средствата за постигането ѝ остават непроменени – автономия за Македония и Одринско чрез легални политически средства и „прилагание мероприятия, диктувани от силата на обстоятелствата“, които в тайните протоколи са наречени „терор и въстание“.

I Целта на македонските дружества

1. Целта на македонските дружества е придобиването за население в Македония и Одринско политическа автономия, приложена и гарантирана от Великите сили.

II Средства за постигане на целта

2. Въздействие върху правителствата и общественото мнение в България и Европа чрез:

а) печатно слово;

б) агитации и митинги;

в) изпращане на меморандуми и делегати до европейските дворове;

г) преговори с другите балкански държавици за общо действие в полза на автономията

г) поддържане избора за депутати в Народното събрание на ония лица, които се задължават да действуват и за постигане целта на македонските дружества;

3. Прилагане мероприятия, диктувани от силата на обстоятелствата.[9]

Комитетът се преименува на Върховен македонски комитет „за отличие от съществуващите в странство тайни и явни комитети“, а членовете му са намалени на 12 като бюрото отпада. В член 18 е прието допълнение, което при прилагане на член 3, тоест за решение за въстание, се изисква не вишегласие, а гласовете на 2/3 от всички членове на комитета.

Нов Върховен комитетРедактиране

На последното заседание на 16 декември присъстващите 26 делегати избрат нов състав на комитета.

Избрани за членове

Неизбрани за членове

БележкиРедактиране

  1. Елдъров, Светлозар. Организации, идеологии и програми на македоно-одринското движение в България (1895 – 1899), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 70-72, 82-85.
  2. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 53-57, 60, 66.
  3. Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, с.35.
  4. Записан е неточно в протокола, като С. Малашевски.
  5. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 56.
  6. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 68-70.
  7. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 72-73.
  8. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 60.
  9. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 75.
  10. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 73-74.