Либерална партия
Вижте пояснителната страница за други значения на Либерална партия.
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: изясняване, източници. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Либералната партия е българска политическа партия, съществувала от 1879 до около 1887. Неин основен опонент е Консервативната партия. Либералната партия е изключително популярна през този период и с разпадането си става основа за повечето партии от началото на 20 век. С нея са свързани вестниците „Целокупна България“, „Независимост“ и „Търновска конституция“.
| Либерална партия | |
|---|---|
| Основана | 1879 г. |
| Разформирована | 1887 г. |
| Идеология | Либерализъм |
Основното крило на партията постепенно прекратява дейността си след 1887. Възстановено след 1894, през 1896 то приема името Демократическа партия (каравелисти) [1].
Съдържание
ИсторияРедактиране
Либералната партия се формира по време на Учредителното събрание през 1879, в което тя има мнозинство, и играе решаваща роля в създаването на Търновската конституция. Водачи на партията са Петко Каравелов, Петко Славейков и Драган Цанков. На 20 юни 1879 г. започва да се издава вестник „Целокупна България“ – печатен орган на Либералната партия. Едновременно с издаването на вестника е изготвен и устава на партията. През втората половина на юли до началото на септември 1879 г. е изградено нейното централно бюро. Създадени са и местни организации на партията.
Избраният от Първото Велико Народно събрание княз Александър Батенберг не е доволен от ограниченията наложени му от Търновската конституция, виновници за което са либералите. Поради това той подкрепя консерваторите. Либералната партия печели изборите за I Обикновено Народно събрание през 1879, но то е разпуснато от княз Александър I. Партията печели и новите избори за II Обикновено Народно събрание през 1880 и сформира две самостоятелни правителства – начело с Драган Цанков (1880) и Петко Каравелов (1880-1881). След преврата от 1881 Либералната партия е отстранена от властта, а при Режима на пълномощията нейните водачи са подложени на преследвания. Петко Каравелов и Петко Славейков заминават за Източна Румелия, а Драган Цанков е интерниран във Враца.
През 1883 Либералната партия се разцепва, след като умереното крило, начело с Драган Цанков, се съгласява на компромис и сформира коалиционно правителство с Консервативната партия. Крилото на Драган Цанков по-късно възприема крайна проруска политика и се преименува на Прогресивнолиберална партия.
През 1884 основното крило на Либералната партия печели изборите за IV Обикновено Народно събрание. Сформирано е самостоятелно правителство, водено от лидера на партията Петко Каравелов, което отново е свалено с преврат през 1886.
При последвалата вътрешна и международна криза от Либералната партия се отделят групите на Стефан Стамболов (вижте Народнолиберална партия) и Васил Радославов (вижте Либерална партия (радослависти)), които енергично поемат инициативата. Групата на Петко Каравелов не успява да реагира адекватно на ситуацията, а след предприетите от правителството на Стамболов репресии срещу нейни представители практически прекратява дейността си. Възстановена след 1894, тя става основата на Демократическата партия.
Участия в правителстваРедактиране
- Първо правителство на Драган Цанков (7 април 1880 – 10 декември 1880) – самостоятелно
- Първо правителство на Петко Каравелов (10 декември 1880 – 9 май 1881) – самостоятелно
- Министерство на външните работи и изповеданията – Никола Стойчев
- Министерство на вътрешните работи – Драган Цанков, Петко Славейков
- Министерство на народното просвещение – Петко Славейков, Михаил Сарафов
- Министерство на финансите – Петко Каравелов
- Министерство на правосъдието – Петко Каравелов
- Второ правителство на Петко Каравелов (11 юли 1884 – 21 август 1886) – самостоятелно
- Министерство на външните работи и изповеданията – Илия Цанов
- Министерство на вътрешните работи – Петко Славейков, Никола Сукнаров, Петко Каравелов
- Министерство на народното просвещение – Райчо Каролев
- Министерство на финансите – Петко Каравелов
- Министерство на правосъдието – Васил Радославов, Гаврил Орошаков
- Министерство на обществените сгради, земеделието и търговията – Петко Каравелов
- Трето правителство на Петко Каравелов (24 август 1886 – 28 август 1886) – временно правителство
- Министерство на вътрешните работи – Васил Радославов
- Министерство на народното просвещение – Тодор Иванчов
- Министерство на правосъдието – Гаврил Орошаков
Видни дейциРедактиране
| Име | Период |
| Петко Каравелов | 1843 – 1903 |
| Васил Радославов | 1854 – 1929 |
| Михаил Сарафов | 1854 – 1924 |
| Петко Славейков | 1827 – 1895 |
| Стефан Стамболов | 1854 – 1895 |
| Никола Стойчев | 1845 – 1899 |
| Никола Сукнаров | 1848 – 1894 |
| Драган Цанков | 1828 – 1911 |
| Илия Цанов | 1835 – 1901 |
ИзточнициРедактиране
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- Д. Попов, Партийната структура в България от 1879 до 1901 година, 3 август 2005
- Куманов, Милен. Политически партии, организации и движения в България и техните лидери 1879 – 1949. София, 2009. ISBN 954-9660-16-8.