Либерална партия

Вижте пояснителната страница за други значения на Либерална партия.

---

Либералната партия е българска политическа партия, съществувала от 1879 до около 1887. Неин основен опонент е Консервативната партия. Либералната партия е изключително популярна през този период и с разпадането си става основа за повечето партии от началото на 20 век. С нея са свързани вестниците „Целокупна България“, „Независимост“ и „Търновска конституция“.

Либерална партия
Основана	1879 г.
Разформирована	1887 г.
Идеология	Либерализъм

Основното крило на партията постепенно прекратява дейността си след 1887. Възстановено след 1894, през 1896 то приема името Демократическа партия (каравелисти) .

История

Либералната партия се формира по време на Учредителното събрание през 1879, в което тя има мнозинство, и играе решаваща роля в създаването на Търновската конституция. Водачи на партията са Петко Каравелов, Петко Славейков и Драган Цанков. На 20 юни 1879 г. започва да се издава вестник „Целокупна България“ – печатен орган на Либералната партия. Едновременно с издаването на вестника е изготвен и устава на партията. През втората половина на юли до началото на септември 1879 г. е изградено нейното централно бюро. Създадени са и местни организации на партията.

Избраният от Първото Велико Народно събрание княз Александър Батенберг не е доволен от ограниченията наложени му от Търновската конституция, виновници за което са либералите. Поради това той подкрепя консерваторите. Либералната партия печели изборите за I Обикновено Народно събрание през 1879, но то е разпуснато от княз Александър I. Партията печели и новите избори за II Обикновено Народно събрание през 1880 и сформира две самостоятелни правителства – начело с Драган Цанков (1880) и Петко Каравелов (1880-1881). След преврата от 1881 Либералната партия е отстранена от властта, а при Режима на пълномощията нейните водачи са подложени на преследвания. Петко Каравелов и Петко Славейков заминават за Източна Румелия, а Драган Цанков е интерниран във Враца.

През 1883 Либералната партия се разцепва, след като умереното крило, начело с Драган Цанков, се съгласява на компромис и сформира коалиционно правителство с Консервативната партия. Крилото на Драган Цанков по-късно възприема крайна проруска политика и се преименува на Прогресивнолиберална партия.

През 1884 основното крило на Либералната партия печели изборите за IV Обикновено Народно събрание. Сформирано е самостоятелно правителство, водено от лидера на партията Петко Каравелов, което отново е свалено с преврат през 1886.

При последвалата вътрешна и международна криза от Либералната партия се отделят групите на Стефан Стамболов (вижте Народнолиберална партия) и Васил Радославов (вижте Либерална партия (радослависти)), които енергично поемат инициативата. Групата на Петко Каравелов не успява да реагира адекватно на ситуацията, а след предприетите от правителството на Стамболов репресии срещу нейни представители практически прекратява дейността си. Възстановена след 1894, тя става основата на Демократическата партия.

Участия в правителства

Първо правителство на Драган Цанков (7 април 1880 – 10 декември 1880) – самостоятелно

• Министерство на външните работи и изповеданията – Драган Цанков
• Министерство на вътрешните работи – Георги Тишев
• Министерство на народното просвещение – Иван Гюзелев
• Министерство на финансите – Петко Каравелов

Първо правителство на Петко Каравелов (10 декември 1880 – 9 май 1881) – самостоятелно

• Министерство на външните работи и изповеданията – Никола Стойчев
• Министерство на вътрешните работи – Драган Цанков, Петко Славейков
• Министерство на народното просвещение – Петко Славейков, Михаил Сарафов
• Министерство на финансите – Петко Каравелов
• Министерство на правосъдието – Петко Каравелов

Второ правителство на Петко Каравелов (11 юли 1884 – 21 август 1886) – самостоятелно

• Министерство на външните работи и изповеданията – Илия Цанов
• Министерство на вътрешните работи – Петко Славейков, Никола Сукнаров, Петко Каравелов
• Министерство на народното просвещение – Райчо Каролев
• Министерство на финансите – Петко Каравелов
• Министерство на правосъдието – Васил Радославов, Гаврил Орошаков
• Министерство на обществените сгради, земеделието и търговията – Петко Каравелов

Трето правителство на Петко Каравелов (24 август 1886 – 28 август 1886) – временно правителство

• Министерство на вътрешните работи – Васил Радославов
• Министерство на народното просвещение – Тодор Иванчов
• Министерство на правосъдието – Гаврил Орошаков

Видни дейци

Петко Славейков

Име	Период
Петко Каравелов	1843 – 1903
Васил Радославов	1854 – 1929
Михаил Сарафов	1854 – 1924
Петко Славейков	1827 – 1895
Стефан Стамболов	1854 – 1895
Никола Стойчев	1845 – 1899
Никола Сукнаров	1848 – 1894
Драган Цанков	1828 – 1911
Илия Цанов	1835 – 1901

Източници

• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
• Д. Попов, Партийната структура в България от 1879 до 1901 година, 3 август 2005
• Куманов, Милен. Политически партии, организации и движения в България и техните лидери 1879 – 1949. София, 2009. ISBN 954-9660-16-8.