Логода̀ж (среща се и паралелната форма Логодаш) е село в Югозападна България. То се намира в община Благоевград, област Благоевград.

Логодаж
Logodazh.jpg
Общи данни
Население 311 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 31 155 km²
Надм. височина 628±1 m
Пощ. код 2737
Тел. код 07415
МПС код Е
ЕКАТТЕ 68792
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Благоевград
Румен Томов
(независим)
Кметство
   - кмет
Логодаж
Пламен Червенков
(БСП)
Логодаж в Общомедия

ГеографияРедактиране

Село Логодаж се намира в планински район, на 15 km западно от Благоевград, по пътя за границата с Северна Македония. Край селото функционира граничен контролно-пропускателен пункт ГКПП Логодаж. Селото се намира в близост от 1 km до язовир Стойковци.

ИсторияРедактиране

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Логодаш, лежи 3 часа на З от Джумая; почвата е удовлетворителна за да прехранва селянете. Имат си една църква, в която се чете по български. 200 къщи български.[1]

В 1955 година Долната махала на Логодаж е обявена за отделно село и прекръстена на Станке Лисичково, по името на местния комунистически деец Станке Лисичков. В 1959 година двете махали са отново обединени под името Станке Лисичково.[3] В 1993 година историческото име на селището е възстановено.[4]

НаселениеРедактиране

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 540 души, всичките българи-християни.[5]

Численост на населението според преброяванията през годините:[6][7]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1217
1946 1296
1956 1289
1965 972
1975 678
1985 467
1992 442
2001 291
2011 274

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]

Численост Дял (в %)
Общо 274 100.00
Българи 264 96.35
Турци 0 0.00
Цигани 0 0.00
Други 0 0.00
Не се самоопределят 4 1.45
Не отговорили 6 2.18

ДругиРедактиране

В селото се намира Винпром Логодаж. Село Логодаж е район с висок икономически растеж и повишено благосъстояние на населението, с развита бизнес, техническа и социална инфраструктура, съхранена околна среда, с добри възможности за развитието на младото поколение, с подходяща среда за културен туризъм, ниско ниво на престъпността и антиобществените прояви. Народно читалище „Иван Чаушки“ е равноправен партньор на кметствата в пограничните села Логодаж, Клисура и Обел, като през годините читалището се е утвърдило като културно-просветен център в селата до границата със Северна Македония.

През 2012 година в землището на Логодаж е обявявена защитената местност „Находище на балканско часовниче“, за опазването на растителния вид балканско часовниче и неговото местообитание.[9][10]

ЛичностиРедактиране

Родени в Логодаж

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 20.
  2. Централен държавен архив, ф. 177 К (Министерство на народното просвещение), оп. 2, а.е. 18, л. 59.
  3. Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  4. Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 511.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
  6. „Справка за населението на село Логодаж, община Благоевград, област Благоевград, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 22 октомври 2017.
  7. „The population of all towns and villages in Blagoevgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 22 октомври 2017.
  8. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 22 октомври 2018.
  9. Три нови защитени територии ще опазват редки растителни видове. // „Дневник“, 11 юни 2012. Посетен на 16 юли 2018.
  10. Заповед № РД-451 от 8 юни 2012 година. // Министерство на околната среда и водите. Посетен на 16 юли 2018.
  11. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.629.
  12. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 35.