Оксфордски университет
Оксфордският университет (на английски: University of Oxford), или само Оксфорд, е най-старият университет във Великобритания, основан в град Оксфорд през 1167 година.
Оксфордски университет | |
---|---|
University of Oxford Universitas Oxoniensis | |
![]() Колеж Christ Church | |
Девиз | Dominus illuminatio mea |
Основан | ок. 1096 г. |
Вид | Публичен |
Канцлер | Крис Патън |
Студенти | 23 195 (2016) |
Местоположение | Оксфорд, Англия |
Цветове | Оксфордско синьо |
Членство | ORCID[1] World Wide Web Consortium[2][3] arXiv[4] |
Сайт | www.ox.ac.uk |
![]() | |
Оксфордски университет в Общомедия |
Днес той е сред най-уважаваните и най-добрите британски висши училища, особено в областта на историческите и политическите науки. Поради качеството на британските университети е челно място в Европа. Член е на университетското обединение Europaeum.
КласиранеРедактиране
В класацията на университетите във Великобритания (на такива източници като в. „Таймс“ и в. „Файненшъл Таймс“) Оксфорд заема 1-во, 2-ро или 3-то място в последните няколко десетилетия, заедно с Кеймбриджкия университет и Импириъл Колидж.
2009 | 2008 | 2007 | 2006 | 2005 | |
---|---|---|---|---|---|
Times Good University Guide | 1-ви | 1-ви | 2-ри | 3-ти | |
Guardian University Guide | 1-ви | 1-ви | 2-ри | 1-ви | |
Sunday Times University Guide | 1-ви | 2-ри | 2-ри | 2-ри | |
Daily Telegraph | 1-ви | 2-ри |
ПриемРедактиране
Като едно от най-престижните учебни заведения в Европа и в света, Оксфорд има и един от най-селективните и с голяма конкуренция приеми за места. Системата за избор се състои от интервюиране на кандидатите в колежа, който са посочили за следване, от техни потенциални ръководители по избраната специалност. Кандидатите са длъжни да ползват Британската система UCAS за подаване на документи към университета: доказване на изпитни оценки, лично изявление, описание на предприети извънучебни занимания и лични данни.
Поради факта, че повече от половината приети от Оксфордския университет британски кандидат-студенти са получили средното си образование в частния учебен сектор и че приемът на ученици от сферата на стандартното общо образование остава сравнително нисък, университетът често бива предмет на остра критика и обвинения в елитарност. Един от главните доводи срещу това е, че поради естеството на британската учебна система мнозинството най-интелигентни и успешни ученици учат в частни училища, което обяснява защо тези заведения са главният източник на кандидати за елитните университети като Оксфордския и Кеймбриджкия.
СтруктураРедактиране
Университетът е организиран на 2 нива – колежно и факултетно/катедрено. Това може да е малко объркващо, защото на практика университетът представлява федерация на колежите, които са самоуправляващи се единици, с обща централна администрация начело с вице-канцлер. Академичните факултети са част от тази структура и са също централни, те не са част от никой колеж. Факултетите осъществяват научната дейност, предоставят необходимата материална база за обучение и изследвания, организират лекции и семинари и определят програмите и насоките за обучение на студентите. Членовете на един академичен факултет са разпръснати сред колежите; макар и дадени колежи да са по-силни в някои дисциплини (например Нъфилд колидж е център за социални науки), те са по-скоро изключение, тъй като повечето колежи представляват пъстра смесица от преподаватели и студенти от различни дисциплини. Материалната база като например библиотеките се предоставя на всички нива: от централния университет – Бодлианската библиотека, от факултетите (например библиотеката на факултета по английски) и от колежите – всеки от тях поддържа мултидисциплинарна библиотека за ползване от членовете му.
Колежите (различни по-размер) в Оксфорд са над 40 и са местата, в които се организира обучението, протича студентският живот и където студентите живеят през по-голямата част от следването си. Благодарение на колежите, студентите могат да ползват обучение, близко до индивидуалното – при тази система упражнения се провеждат в присъствието на няколко (често 1 – 2) студенти и един преподавател. С тази система се свързва в значителна степен успехът на обучението и тя е уникална за Оксфорд и Кеймбридж (наричани понякога заедно Оксбридж) в Обединеното кралство.
Такава система е много скъпа и в контекста на намалено държавно дотиране на образованието поддържането ѝ изисква набиране на все повече частни и спонсорски средства.
Колежи (в скоби – година на основаване)Редактиране
- All Souls College (1438)
- Balliol College (1263)
- Brasenose College (1509)
- Christ Church (1546)
- Corpus Christi College (1517)
- Exeter College (1314)
- Green Templeton College (2008)
- Harris Manchester College (1889)
- Hertford College (1740)
- Jesus College (1571)
- Keble College (1870)
- Kellogg College (1990)
- Lady Margaret Hall (1878)
- Linacre College (1962)
- Lincoln College (1427)
- Magdalen College (1458)
- Mansfield College (1886)
- Merton College (1264)
- New College (1379)
- Nuffield College (1958)
- Oriel College (1326)
- Pembroke College (1624)
- The Queen’s College (1341)
- Reuben College (2019)
- St Anne’s College (1878)
- St Antony’s College (1953)
- St Catherine’s College (1963)
- St Cross College (1965)
- St Edmund Hall (1957)
- St Hilda’s College (1893)
- St Hugh’s College (1886)
- St John’s College (1555)
- St Peter’s College (1929)
- Somerville College (1879)
- Trinity College (1554)
- University College (1249)
- Wadham College (1610)
- Wolfson College (1966)
- Worcester College (1714)
ЛичностиРедактиране
- Преподаватели
- Уилям Блекстоун (1723 – 1780), юрист
- Джон Лок (1632 – 1704), философ
- Макс Мюлер (1823 – 1900), езиковед
- Хю Сесил (1869 – 1956), политик
- Клайв Стейпълс Луис (1898 – 1963), писател
- Джон Хикс (1904 – 1989), икономист
- Фердинанд Шилър (1864 – 1937), философ
- Ралф Дарендорф, (р. 1929) политик, публицист
- Студенти и докторанти
- Тони Абът (р. 1957), австралийски политик
- Ричард Адамс (р. 1920), писател
- Матю Арнолд (1822 – 1888), писател
- Роуън Аткинсън (р. 1955), актьор
- Уилям Блекстоун (1723 – 1780), юрист
- Тони Блеър (р. 1953), политик
- Джордано Бруно (1548 – 1600), философ и астроном
- Уилям Голдинг (1911 – 1993), писател
- Алек Дъглас-Хюм (1903 – 1995), политик
- Джордж Хърбърт Карнарвън (1866 – 1923), археолог
- Ема Къркби (р. 1949), певица
- Хю Сесил (1869 – 1956), политик
- Клайв Стейпълс Луис (1898 – 1963), писател
- Майкъл Палин (р. 1943), актьор
- Томас Пенант (1726 – 1798), естествоизпитател
- Мат Ридли (р. 1958), писател
- Уолтър Роли (1554 – 1618), изследовател
- Джон Саймън (1873 – 1954), политик
- Радослав Сикорски (р. 1963), полски политик
- Адам Смит (1723 – 1790), икономист и философ
- Тимъти Снайдър (р. 1969), историк
- Маргарет Тачър (1925 – 2013), политик
- Джон Уилкинс (1614 – 1672), учен
- Джон Уилмът (1647 – 1680), поет
- Имран Хан (р. 1952), пакистански играч на крикет и политик
- Харалд V (р. 1937), крал на Норвегия
- Пърси Шели (1792 – 1822), поет
- Фердинанд Шилър (1864 – 1937), философ
- Ричард Алън Ъпстейн (р. 1943), американски икономист
Вижте същоРедактиране
ЖезълРедактиране
На 24 май 1936 г., на празника на Св. св. Кирил и Методий, председателят на Балканския комитет сър Едуард Бойл осъществява уникална външнополитическа инициатива. С одобрението на ръководството на Оксфордския университет и в присъствието на представители на българските официални институции той връчва на ректора на Софийския университет акад. Михаил Арнаудов точно копие на близо двестагодишния оксфордски жезъл като символ на академичната власт. Жестът е израз на признание на порасналия международен престиж на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ [5].
ИзточнициРедактиране
- ↑ orcid.org.
- ↑ www.w3.org. Посетен на 23 май 2019 г.
- ↑ www.w3.org. Посетен на 11 юни 2019 г.
- ↑ Our Members / Tier 1. // Посетен на ноември 2021 г.
- ↑ Софийски университет, История, Символи на Университета, Ректорският жезъл