Уикипедия

Оксфордски университет

(пренасочване от Oxford University Press)

Оксфордският университет (на английски: University of Oxford), или само Оксфорд, е най-старият университет във Великобритания, основан в град Оксфорд през 1167 година.

Оксфордски университет
University of Oxford
Universitas Oxoniensis
Колеж Christ Church
Колеж Christ Church
ДевизDominus illuminatio mea
Основанок. 1096 г.
ВидПубличен
КанцлерКрис Патън
Студенти23 195 (2016)
МестоположениеОксфорд, Англия
Цветове  Оксфордско синьо
ЧленствоORCID[1]
World Wide Web Consortium[2][3]
arXiv[4]
Сайтwww.ox.ac.uk
Coat of arms of the University of Oxford.svg
Oxfordshire UK relief location map.jpg
51.755° с. ш. -1.255° и. д.
Местоположение в Оксфордшър
Оксфордски университет в Общомедия

Днес той е сред най-уважаваните и най-добрите британски висши училища, особено в областта на историческите и политическите науки. Поради качеството на британските университети е челно място в Европа. Член е на университетското обединение Europaeum.

КласиранеРедактиране

В класацията на университетите във Великобритания (на такива източници като в. „Таймс“ и в. „Файненшъл Таймс“) Оксфорд заема 1-во, 2-ро или 3-то място в последните няколко десетилетия, заедно с Кеймбриджкия университет и Импириъл Колидж.

2009 2008 2007 2006 2005
Times Good University Guide 1-ви 1-ви 2-ри 3-ти
Guardian University Guide 1-ви 1-ви 2-ри 1-ви
Sunday Times University Guide 1-ви 2-ри 2-ри 2-ри
Daily Telegraph 1-ви 2-ри

ПриемРедактиране

Като едно от най-престижните учебни заведения в Европа и в света, Оксфорд има и един от най-селективните и с голяма конкуренция приеми за места. Системата за избор се състои от интервюиране на кандидатите в колежа, който са посочили за следване, от техни потенциални ръководители по избраната специалност. Кандидатите са длъжни да ползват Британската система UCAS за подаване на документи към университета: доказване на изпитни оценки, лично изявление, описание на предприети извънучебни занимания и лични данни.

Поради факта, че повече от половината приети от Оксфордския университет британски кандидат-студенти са получили средното си образование в частния учебен сектор и че приемът на ученици от сферата на стандартното общо образование остава сравнително нисък, университетът често бива предмет на остра критика и обвинения в елитарност. Един от главните доводи срещу това е, че поради естеството на британската учебна система мнозинството най-интелигентни и успешни ученици учат в частни училища, което обяснява защо тези заведения са главният източник на кандидати за елитните университети като Оксфордския и Кеймбриджкия.

СтруктураРедактиране

Университетът е организиран на 2 нива – колежно и факултетно/катедрено. Това може да е малко объркващо, защото на практика университетът представлява федерация на колежите, които са самоуправляващи се единици, с обща централна администрация начело с вице-канцлер. Академичните факултети са част от тази структура и са също централни, те не са част от никой колеж. Факултетите осъществяват научната дейност, предоставят необходимата материална база за обучение и изследвания, организират лекции и семинари и определят програмите и насоките за обучение на студентите. Членовете на един академичен факултет са разпръснати сред колежите; макар и дадени колежи да са по-силни в някои дисциплини (например Нъфилд колидж е център за социални науки), те са по-скоро изключение, тъй като повечето колежи представляват пъстра смесица от преподаватели и студенти от различни дисциплини. Материалната база като например библиотеките се предоставя на всички нива: от централния университет – Бодлианската библиотека, от факултетите (например библиотеката на факултета по английски) и от колежите – всеки от тях поддържа мултидисциплинарна библиотека за ползване от членовете му.

Колежите (различни по-размер) в Оксфорд са над 40 и са местата, в които се организира обучението, протича студентският живот и където студентите живеят през по-голямата част от следването си. Благодарение на колежите, студентите могат да ползват обучение, близко до индивидуалното – при тази система упражнения се провеждат в присъствието на няколко (често 1 – 2) студенти и един преподавател. С тази система се свързва в значителна степен успехът на обучението и тя е уникална за Оксфорд и Кеймбридж (наричани понякога заедно Оксбридж) в Обединеното кралство.

Такава система е много скъпа и в контекста на намалено държавно дотиране на образованието поддържането ѝ изисква набиране на все повече частни и спонсорски средства.

Колежи (в скоби – година на основаване)Редактиране

 
Изглед към ареала на университета

ЛичностиРедактиране

Преподаватели
Студенти и докторанти

Вижте същоРедактиране

ЖезълРедактиране

На 24 май 1936 г., на празника на Св. св. Кирил и Методий, председателят на Балканския комитет сър Едуард Бойл осъществява уникална външнополитическа инициатива. С одобрението на ръководството на Оксфордския университет и в присъствието на представители на българските официални институции той връчва на ректора на Софийския университет акад. Михаил Арнаудов точно копие на близо двестагодишния оксфордски жезъл като символ на академичната власт. Жестът е израз на признание на порасналия международен престиж на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ [5].

ИзточнициРедактиране

  1. ↑ orcid.org.
  2. ↑ www.w3.org. Посетен на 23 май 2019 г.
  3. ↑ www.w3.org. Посетен на 11 юни 2019 г.
  4. ↑ Our Members / Tier 1. // Посетен на ноември 2021 г.
  5. ↑ Софийски университет, История, Символи на Университета, Ректорският жезъл

Външни препраткиРедактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Оксфордски_университет&oldid=11709709“.