Люблински триъгълник
Люблински триъгълник (лит. Liublino trikampis, пол. Trójkąt Lubelski) – тристранен регионален съюз за политическо, икономическо, културно и социално сътрудничество между Литва, Полша и Украйна,[1] която има за цел да подкрепи интеграцията на Украйна в ЕС.
| Люблински триъгълник | |
 | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | Международна организация |
| Основана | 28 юли 2020 г. |
| Сайт | www.umcs.pl/pl/trojkat-lubelski-rzeczpospolita-wielu-narodow,21847.htm |
| Люблински триъгълник в Общомедия | |
Страните от Люблинския триъгълник заявиха, че подкрепят възстановяването на териториалната цялост на Украйна в международно признати граници и призовават за прекратяване на руската агресия срещу нея. Люблинският триъгълник подкрепя предоставянето на Украйна на статут на подкрепен от НАТО партньор и заявява, че предоставянето на Украйна на План за действие за членство в НАТО е следващата необходима стъпка в тази посока.[2][3][4]
Тристранният формат се основава на традициите и историческите връзки на трите държави. Съответната съвместна декларация беше подписана от министрите на 28 юли в Люблин, Полша.[1] Люблин е избран специално като намек за средновековния Люблински съюз, който създава Полско- литовската общност, една от най-големите държави в Европа по това време.
Идеята за създаване на такава организация принадлежи на Адам Чарторийски, изразена от Вячеслав Чорновил.[5]
История редактиране
Съвместната декларация на министрите на външните работи на Литва, Полша и Украйна Линас Линкявичюс, Яцек Чапутович и Дмитро Кулеба относно създаването на формата е подписана на 28 юли 2020 г. в Люблин, Полша.
На 1 август 2020 г. министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба покани министъра на външните работи на Беларус Владимир Макей на втората среща, която трябва да се проведе в Киев.[6] По време на Икономическия форум в Карпач, Полша, на 10 септември 2020 г., директорът на източния отдел на полското външно министерство Ян Хофмокл заяви, че Люблинският триъгълник всъщност трябва да бъде квадрат с Беларус. Според него в началния етап Минск се интересувал от този политически проект, но по-късно промени решението си.[7]
На 17 септември 2020 г. се състоя първата среща (във видео формат) на националните координатори от Люблинския триъгълник, създаден от външните министри на Украйна, Полша и Литва през юли 2020 г. Васил Боднар (Украйна), Марцин Пшидах (Полша) и Далус Чекуолис (Литва) са назначени за координатори на този тристранен механизъм за сътрудничество. Страните обсъдиха подготовката за следващата среща на външните министри от Люблинския триъгълник, която трябва да се проведе в Киев по инициатива на министър Дмитро Кулеба. Една от основните задачи на Люблинския триъгълник трябва да бъде да координира действията на Украйна, Полша и Литва за ефективно противодействие на предизвикателствата и заплахите за общата сигурност, сред които приоритет е противодействието на хибридните заплахи от Русия.[8]
На 29 януари 2021 г., по време на първата онлайн среща на Люблинския триъгълник, украинският външен министър Дмитро Кулеба заяви на брифинг, че Украйна, Литва и Полша са за присъединяването на Беларус към Люблинския триъгълник, но времето все още не е дошло.
| „ | „Разбира се, без Беларус Люблинският триъгълник е малко непълен. В крайна сметка бихме искали демократична Беларус да се присъедини и да превърне „Люблинския триъгълник“ в Люблинския „квадрат“. Но времето за това още не е дошло. В същото време всички разбираме, че ситуацията в Беларус оказва влияние не само върху двустранните отношения на страната със съседите, но и върху ситуацията в региона като цяло“, каза Кулеба, обобщавайки първата среща на Люблински триъгълник.[9] | “ |
На 28 февруари 2021 г. стана известно, че в края на януари 2021 г. президентът на Беларус, избран през 2020 г. Святлана Тихановска, първо се свързва с външния министър на Украйна Дмитро Кулеба, където ни покани на среща на Люблинския триъгълник и чака покана за офлайн среща с г-н Кулеба и с Върховната рада. Светлана отбеляза, че иска „Люблинският триъгълник“ да се превърне в „Люблинската четворка“.[10]
Механизми на сътрудничество редактиране
Съгласно тази съвместна декларация на Литва, Полша и Украйна външните министри на страните трябва да провеждат редовни срещи, по-специално в областта на многостранните дейности, и с участието на избрани партньори. Те също така ще организират консултации на нивото на ръководството на министерствата на външните работи на своите страни и ще създадат в тези министерства позиции на представители за сътрудничество в рамките на Люблинския триъгълник.[1]
По време на първата среща за видеоконференция на 17 септември 2020 г. националните координатори идентифицираха основните дейности на Люблинския триъгълник и се съгласиха да осигурят устойчиво взаимодействие между формата на различни работни нива. По време на срещата те се споразумяха за основните принципи на Люблинския триъгълник и очертаха планове за сътрудничество в близко бъдеще. Една от основните задачи трябва да бъде да координира действията на трите държави за ефективно справяне с настоящите предизвикателства и заплахи за общата ни сигурност. Сред приоритетните теми в сътрудничеството е съвместното противодействие на хибридните заплахи от Русия, по-специално в борбата с дезинформацията. Беше подчертано значението на поддържането на тясно сътрудничество в рамките на международни организации.[8]
| „ | „Ние сме обединени не само от общи ценности и интереси, но и от обща отговорност за бъдещето на нашите страни и региона, в който живеем и който е в центъра на глобалната политика през последните години“, Васил Боднар казах.[11] | “ |
Заместник-министрите също се съгласиха да започнат тристранна тематична консултация на ниво директори на външните министерства на трите държави. Координаторите обърнаха важно внимание на ситуацията в Беларус и някои други страни в региона. Васил Боднар изрази благодарност към партньорите за постоянната им подкрепа за териториалната цялост и суверенитет на нашата държава и подкрепа за противодействие на руската агресия. Той също така информира своите колеги за основните цели на Кримската платформа и прикани Полша и Литва да си сътрудничат активно в рамките на платформата, която има за цел да деокупира Крим.[8]
На 12 октомври 2020 г. министър-председателят на Украйна Денис Шмигал отбеляза важността на новосъздадения „Люблински триъгълник“ и покани полския президент Анджей Дуда да разшири формата му, а именно да обсъди възможността за среща на правителствените ръководители в „Люблински триъгълник“ по време на посещението си в Украйна.[12]
На 27 февруари 2021 г. литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис заяви пред украинското радио „Свобода“, че инициативата „Люблински триъгълник“, която обединява Украйна, Литва и Полша, доближава Украйна до европейската интеграция:
| „ | „Мисля, че този формат е много полезен. И съм сигурен, че този формат може да бъде разширен, за да говорим не само за политика. Бихме могли да обсъдим обща история, геополитика, икономика и много други неща. Подобна комуникация позволява да се структурира нашето сътрудничество до известна степен ... Това, разбира се, е много полезно и доближава европейската интеграция на Украйна“, каза той.[13] | “ |
Той също така смята, че инициативата „Кримска платформа“ е „изключително полезна не само за намиране на конкретни решения, но и за напомняне за проблема с окупацията на Крим“.
Инициативи редактиране
Междупарламентарна асамблея редактиране
Междупарламентарната асамблея на Върховната Рада на Украйна, Сейма и Сената на Република Полша и Сейма на Република Литва бяха създадени през 2005 г. за установяване на диалог между трите държави в парламентарното измерение. Учредителното заседание на събранието се проведе на 16 юни 2008 г Киев, в Украйна. В рамките на Асамблеята има комисии по европейска и евроатлантическа интеграция на Украйна, хуманитарно и културно сътрудничество.[14]
Съвместен екип редактиране
Литовско-полско-украинската бригада е многонационална единица с възможностите на обща военна бригада, предназначена да провежда независими военни операции в съответствие с международното право или да участва в такива операции. Състои се от специални военни части от трите държави, избрани от 21-ва бригада „Пидгал“ (Полша), 80-ата щурмова бригада (Украйна) и батальона на великата херцогиня Бирута Улан (Литва).
Литовско-полско-украинската бригада е създадена в рамките на тристранното сътрудничество в областта на отбраната през 2014 г. Осигуряване на национален принос за многонационални военни формирования (споразумения за резерва на ООН, бойни тактически групи на ЕС, сили за реагиране на НАТО), както и международни операции за поддържане на мира и сигурност под егидата на ООН, ЕС, НАТО и други международни организации за сигурност въз основа на мандата на Съвета за сигурност на ООН и в случай на одобрение от парламентите на участващите страни.[15]
От 2016 г. LitPolUkrbrig е важен елемент от усилията на НАТО за прилагане на стандартите на НАТО във въоръжените сили на Украйна. Основните дейности на бригадата включват обучение на украински офицери и военни части по тези стандарти, планиране и провеждане на оперативни задачи и поддържане на оперативната готовност.
Сравнение на държави редактиране
| Име | Литва | Полша | Украйна |
|---|---|---|---|
| Официално име | Република Литва (Lietuvos Respublika) | Република Полша (Rzeczpospolita Polska) | Украйна |
| Емблема | |||
| Флаг | 
|
|
|
| Население |  794 329[16]
|
 38 383 000[17]
|
41 660 982[18]
|
| Квадрат | 65 300-та най-често срещана km² (25 200 мили) | 312 696-та най-често срещана km² (120 733 мили) | 603 628 km² (233 062 мили) |
| Плътност на населението | 43 лица / км² | 123 души / km² | 73 души / км² |
| Система | Единна парламентарно-президентска конституционна република | ||
| Главни букви |  Вилнюс
– 580 020 (810 290 градски райони) |
 Варшава
– 1 783 321 (3 100 844 столична територия) |
 Киев
– 2 950 800 (3 375 000 столична зона) |
| Най-големият град | |||
| Официални езици | Литовски (де факто и де юре) | Полски (де факто и де юре) | Украински (де факто и де юре) |
| Настоящият ръководител на правителството | Премиерът Саулиус Скверналис (2016 – ) | Министър-председател Доналд Туск (Гражданска платформа; 2023 г. – ) | Министър-председател Денис Шмигал (2020 – ) |
| Настоящият държавен глава | Президент Гитанас Науседа (2019 – ) | Президент Анджей Дуда (Право и справедливост; 2015 г. – ) | Президент Владимир Зеленски (Слуга на народа; 2019 – ) |
| Основните религии | 77,2% католици, 4,1% православни, 0,8% старообрядци, 0,6% лутерани, 0,2% реформатори, 0,9% други | 87,58% римокатолици, 7,10% трудно да се каже, 1,28% други религии, 2,41% нерелигиозни, 1,63% не е посочено | 67,3% православни, 9,4% гръкокатолици, 0,8% римокатолици, 7,7% нерешени християни, 2,2% протестанти, 0,4% евреи, 0,1% будисти, 11,0% неденоминации |
| Етнически групи | 84,2% литовци, 7,1% поляци, 5,8% руснаци, 1,2% беларуси, 0,5% украинци, 1,7% други | 98% поляци, 2% други или не са посочени | 77,8% украинци, 17,3% руснаци, 0,8% румънци и молдовци, 0,6% беларуси, 0,5% кримски татари, 0,4% българи, 0,3% унгарци, 0,3% поляци, 1,7% други |
| БВП (номинален) | |||
| Външен дълг (номинален) | 34,48 млрд. Долара (2016 г.) – 31,6% от БВП | $ 281,812 милиарда (2019) – 47,5% от БВП | 47,9 милиарда долара (2018) – 46,9% от БВП |
| БВП (PKS) | |||
| Валута | Евро (€) – EUR | Полски злоти (PLN) – PLN | Украинска гривна () – UAH |
| Индекс на човешкото развитие | |||
Вижте също редактиране
Бележки редактиране
- ↑ а б в Спільна декларація міністрів закордонних справ України, Республіки Польща та Литовської Республіки щодо заснування Люблінського трикутника // Міністерство закордонних справ України, 28 липня 2020. Посетен на 2 серпня 2020.
- ↑ Kuleba, Czaputowicz and Linkevičius launched the Lublin Triangle – a new format of Ukraine, Poland and Lithuania | Ministry of Foreign Affairs of Ukraine // mfa.gov.ua. Посетен на 6 април 2021.
- ↑ urm.lt // Архивиран от оригинала на 2020-08-19. Посетен на 2021-03-19.
- ↑ Meeting of Foreign Ministers of Poland, Lithuania and Ukraine – Ministry of Foreign Affairs Republic of Poland – Gov.pl website // www.gov.pl. Посетен на 6 април 2021.
- ↑ Потрійний удар по Кремлю! Україна, Литва і Польща об‘єдналися у Люблінський трикутник в
- ↑ Кулеба запросив главу МЗС Білорусі на зустріч міністрів Люблінського трикутника // www.ukrinform.ua. Посетен на 6 април 2021.
- ↑ Люблінський трикутник мав бути квадратом із Білоруссю – МЗС Польщі // www.ukrinform.ua. Посетен на 6 април 2021.
- ↑ а б в Люблінський трикутник визначив одним із пріоритетів протидію гібридним загрозам РФ // www.ukrinform.ua. Посетен на 6 април 2021.
- ↑ Кулеба вважає Люблінський трикутник без Білорусі трохи неповним // www.radiosvoboda.org. Посетен на 6 април 2021.
- ↑ Тіхановська – революція в Білорусі продовжиться підпільно – інтерв'ю – останні новини / НВ // nv.ua. Посетен на 6 април 2021.
- ↑ Люблінський трикутник тристоронній механізм проти загрози Росії // prm.ua. Посетен на 6 април 2021.
- ↑ Шмигаль на зустрічі з Дудою запропонував розширити формат Люблінського трикутника // www.radiosvoboda.org. Посетен на 6 април 2021.
- ↑ Про тирана Путіна, приниження і успіх Борреля у Москві і санкції проти Росії | Габріелюс Ландсбергіс – YouTube // www.youtube.com. Посетен на 6 април 2021.
- ↑ Двосторонні інституційні механізми // Міністерство закордонних справ України, 04.01.2013. Посетен на 2 серпня 2020.
- ↑ Підписано Угоду щодо створення спільної литовсько-польсько-української бригади // 19.09.2014. Посетен на 2 серпня 2020.
- ↑ Pradžia – Oficialiosios statistikos portalas
- ↑ demografia.stat.gov.pl/. Population. Size and structure and vital statistics in Poland by territorial divison. As of December 31, 2019 // Архивиран от оригинала на 2020-06-18. Посетен на 2021-03-19.
- ↑ Population (by estimate) as of June 1, 2020. Average annual populations January-May 2020 // Архивиран от оригинала на 2016-08-08. Посетен на 2021-03-19.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Люблінський трикутник“ в Уикипедия на украински. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |