Маврикий Савойски
Маврикий Савойски (на италиански: Maurizio di Savoia; * 10 януари 1593, Кралски дворец, Торино, Савойско херцогство; † 4 октомври 1627, Вила на кралицата, пак там) е италиански кардинал, благородник от Савойската династия, княз на Савоя, княз на Онеля, губернатор на Ница, маркиз на Арджентера и Берзецио.
| Маврикий Савойски Maurizio di Savoia | |
| италиански кардинал | |
_%E2%80%93_Castle_of_Racconigi.jpg) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 4 октомври 1657 г.
|
| Погребан | Торинска катедрала Сакра ди Сан Микеле |
| Религия | Католицизъм |
| Управление | |
| Други титли | княз на Савоя княз на Онеля губернатор на Ница маркиз на Арджентера и Берзецио |
| Герб | |
.svg) | |
| Семейство | |
| Род | Савойска династия |
| Баща | Карл Емануил I Савойски |
| Майка | Каталина-Микаела Испанска |
| Братя/сестри | Филип Емануил Савойски Виктор Амадей I Савойски Емануил Филиберт Савойски Маргарита Савойска Изабела Савойска Мария Аполония Савойска Франциска Катерина Савойска Томас Франциск Савойски Жана Савойска Природениː Емануил Савойски Феликс Савойски Маврикий Савойски Гавраил Савойски Антон Савойски Маргарита Савойски Карл Хумберт Савойски Силвий Савойски Витихинд Савойски Лудовико Кузани Анна Катерина Меравиля |
| Съпруга | Лудовика Кристина Савойска (28 август 1642) |
| Деца | няма |
| Маврикий Савойски в Общомедия | |
Произход
редактиране
Той е четвъртият син на херцога на Савоя Карл Емануил I Савойски (* 1562, † 1630) и на съпругата му инфанта Каталина-Микаела Испанска (* 1567, † 1597). Негови дядо и баба по бащина линия са Емануил Филиберт „Желязната глава“, херцог на Савоя, и Маргарита дьо Валоа, херцогиня дьо Бери, сестра на френския крал Анри II, а по майчина – испанският крал Филип II Испански и френската принцеса Елизабет дьо Валоа. Има четири братя и пет сестри:
- Филип Емануил (* 1586, † 1605)
- Виктор Амадей I (* 1587, † 1637), 12-и херцог на Савоя, съпруг на принцеса Кристина Френска
- Емануил Филиберт (* 1588, † 1624), абат на Сакра ди Сан Микеле, велик приор на Кастилия и Леон, испански адмирал, вицекрал на Сицилия (1622 – 1624), неженен и бездетен
- Маргарита (* 1589, † 1655), съпруга на Франческо IV Гонзага, бъдещ херцог на Мантуа и на Монферат
- Изабела (* 1591, † 1626), съпруга на Алфонсо III д’Есте, бъдещ херцог на Модена и Реджо
- Мария Аполония (* 1594, † 1656), монахиня
- Франциска Катерина (* 1595, † 1640), монахиня
- Томас Франциск (* 1596, † 1656), главнокомандващ, принц на Кариняно, маркиз на Салусола, маркиз на Боск и Шатлар, маркиз на Ракониджи и на Вилафранка, граф на Соасон (1641 – 1656), велик магистър на Франция, съпруг на Мария Бурбон-Соасон
- Жана (*/† 1597)
Има и девет природени братя и две природени сестри от извънбрачни връзки на баща си.
Биография
редактиранеНачални години
редактиране
Подобно на дядо си Емануил Филиберт Савойски Маврикий е посветен в църковна кариера много млад. Това става по чисто политически причини, така че той никога не полага обет, въпреки че е номиниран за кардинал на 13-годишна възраст. Той е най-младият сред италианските кардинали до 1615 г., когато 20-годишният Карло ди Фердинандо де Медичи е номиниран за кардинал.
Маврикий се образова в испанския двор на вуйчо си крал Фелипе III и започва военен живот с братята си по време на някои експедиции във Фландрия и в Генуа.
Кариера
редактиране
През пролетта на 1620 г. е назначен за кардинал протектор на Франция от крал Луи XIII. През 1611 г. става абат комендатор на Сакра ди Сан Микеле близо до Торино.[1]
През 1615 г., в отсъствието на баща си Карл Емануил I, той е генерален наместник на Пиемонт за кратък период и губернатор на Асти. В началото на царуването на по-големия си брат е капитан на пиемонтските стрелци и гвардия и фелдмаршал на кавалерийски полк.
През 1618 г. е изпратен в Париж, за да сключи брака на брат си Виктор Амадей I Савойски с Кристина Френска, дъщеря на краля на Франция Анри IV. Неговият брат – 1-вият херцог на Савоя, му дава Княжество Онеля и Графство Ница през 1642 г. Кралят на Франция го назначава за кралски генерал.
Маврикий получава червената барета на 18 февруари 1621 г. и дяконството на Санта Мария Нуова на 17 март. На 19 април 1621 г. избира дяконството на Свети Евстахий и става протектор на Франция при Светия престол. Участва в конклава от 1623 г., който избира папа Урбан VIII, работейки усилено, за да получи неговата номинация и по този начин да облагодетелства Франция. На 16 март 1626 г. избира дяконството на Санта Мария ин Виа Лата и от тази година до оставката си е кардинал протодякон.
През 1626 г. основава Академия дей Дезиози в Рим, която се събира в неговия Капитолийски дворец. Освен римски писатели като Антонио Бруни, Агостино Маскарди, Вирджилио Малвеци и Пиетро Сфорца Палавичино, в нея членуват и торински интелектуалци като Лодовико д'Алие и Емануеле Тезауро.[2]
Начело на Принципистите и брак
редактиране
След Договора от Риволи през 1634 г. Маврикий застава на страната на съюза между Кралство Франция и Савойското херцогство, поемайки протекцията на Испанската империя при Папската държава вместо тази на Кралство Франция, като по този начин предизвиква разгорещени противоречия със савойските регенти. На 7 октомври 1637 г. умира херцог Виктор Амадей I и е наследен от внука си, малкия Франц Хиацинт, под регентството на майка му Кристина Френска. Тогава Маврикий започва да заговорничи с брат си Томас, за да се възкачи на трона, търсейки подкрепа в различни държави. Аристокрацията, духовенството и висшата буржоазия се разделят на две партии: Принциписти – происпански настроени и следователно поддръжници на Маврикий и Томас, и Мадамисти – профренски настроени и поддръжници на Кралската мадам (Кристина Френска). Тези конфликти водят до избухването на гражданската война в Пиемонт. През август 1639 г. Кралската мадам е принудена да избяга от Торино (паднал в ръцете на войските на Принципистите) със сина си – престолонаследника Карл Емануил. Но още през ноември те успяват да се върнат в града благодарение на майсторството и високите способности на неговия генерал-лейтенант – маркизът на Пианеца Карло Емануеле Филиберто Джачинто ди Симиана. Мирът е постигнат и благодарение на брачното споразумение между кардинал Маврикий и неговата 13-годишна племенница Лудовика Кристина, сключено в Ница на 21 септември 1641 г. в двореца му, където е издигнат временен олтар. Кумовете са маркизът на Алие и маркизът на Пианеца, вече оглавяващи Регентския съвет на Кристина Френска.
В консисторията от 1 декември 1642 г. папа Урбан VIII обявява оставката на кардинал Маврикий, представена на нунция в Мадрид, и обявява брака му за валиден. През 1648 г. Маврикий получава титлата на маркиз на Арджентера и Берзецио от своя племенник – херцог Карл Емануил II Савойски. След сватбата двойката отива да живее в Ница, където Маврикий получава поста на губернатор. Те нямат деца и той посвещава остатъка от дните си на изучаване на философията и литературата.
Смърт
редактиране64-годишният Маврикий умира от инсулт на 4 октомври 1657 г. във Вилата на кралицата в Торино. Той оставя съпругата си вдовица на 27 години и ѝ завещава голямата си колекция от произведения на изкуството, както и огромните си дългове. На 24 октомври е отслужено тържественото му погребение с речта Il Cilindro, написана от известния писател Емануеле Тезауро.[3] Първоначално тялото му е погребано в Торинската катедрала. През 1836 г. е преместено в Сакра ди Сан Микеле заедно с това на други знаменити членове на Савойския дом (включително това на малкия херцог Франц Хиацинт Савойски) по волята на крал Карл Алберт Савойски-Каринян.
Източници
редактиране- Tobias Mörschel: Blaues Blut, roter Hut. Fürstkardinal Maurizio di Savoia. Arne Karsten: Die Jagd nach dem roten Hut. Kardinalskarrieren im barocken Rom. Vandenhoeck & Ruprecht, Göttingen 2004, ISBN 3-525-36277-3.
- Matthias Oberli: „Magnificentia Principis“. Das Mäzenatentum des Prinzen und Kardinals Maurizio von Savoyen (1593-1657). VDG, Verlag und Datenbank für Geisteswissenschaft, Weimar 1999, ISBN 3-89739-038-8.
- Moritz von Savoyen Архив на оригинала от 2014-02-03 в Wayback Machine., Salvador Miranda: The Cardinals of the Holy Roman Church, online fiu.edu, Website der Florida International University
- Osborne, Toby. Dynasty and Diplomacy in the Court of Savoy: Political Culture and the Thirty Years' War. Cambridge University Press. 2007. 236.
- Marek, Miroslav. Savoy 3, genealogy.euweb.cz
- Savòia, Maurizio di, на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana
- Savoia, Maurizio di, в Dizionario di storia, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2010
- Savòia, Maurìzio di-, на sapere.it, De Agostini
- Paolo Cozzo, SAVOIA, Maurizio di, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 91, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2018
Бележки
редактиране- ↑ DBI ..
- ↑ Un letterato milanese a Roma: Brunoro Taverna fra Spagnoli e Borromei, Umoristi e Lincei // {{{journal}}} 57. 2016.
- ↑ E. Tesauro, Il cilindro. Oration panegirica... nelle solenni esequie del serenissimo principe Mauritio di Savoia celebrate nel duomo di Torino, alli 24 di ottobre 1657, Torino 1657.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Maurizio di Savoia в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |