Отваря главното меню

Стефан Урош II Милутин (ок. 1253 - 29 октомври 1321 г.) е крал на Сърбия (Rascia), управлявал в периода 12821321. Представител е на редица средновековни управляващи династии - Неманичи, Капетинги, Дандоло, Комнини, Ангели. Той е пряк потомък на византийските императори Алексий I Комнин и Исак II Ангел, както и на българския цар Иван Владислав. По името на своята задужбина, често е споменаван и като Бански крал.

Стефан II Милутин
крал на Rascia и светец
Mladi milutin Sopocani.jpg
Крал Стефан Милутин, фреска от манастира Сопочани
Лични данни
Управление 12821321
Пълно име Стефан Урош II Милутин Неманич
Други титли крал на Дукля, Албания (наследена от Карл I Анжуйски), България и на цялото Приморие [1]
Роден
около 1253 г.
днешна Сърбия
Починал
Погребан в Бански манастир, днес в Света Неделя в София
Предшественик Стефан Драгутин
Наследник Стефан Дечански
Подпис Seal of Stefan Milutin.jpg
Семейство
Династия Неманичи, Капетинги, Дандоло, Комнини, Ангели, Арпади
Баща Стефан Урош I
Майка Елена д'Анжу
Бракове Елена Йоанна Дукина
Елисавета Арпад
Анна Тертер
Симонида Палеологина
Потомци Стефан Константин, Зорица, Стефан Дечански, Анна Неда
Стефан II Милутин в Общомедия

Мощите на Стефан Милутин се съхраняват с църквата "Света Неделя" в София.

Потомък на КапетингитеРедактиране

Стефан Милутин е втори син на крал Стефан Урош I (1243 — 1276) и кралица Елена д'Анжу, която е роднина на френския крал Луи IX (1226 - 1270) и Карл I Анжуйски (1266 - 1285) и пряка потомка на френския крал Луи VI.

Възкачване на престолаРедактиране

Териториално разширение в Македония и война с ВизантияРедактиране

Война с Видинското деспотствоРедактиране

 
Крал Стефан Милутин, фреска от църквата в Студеница.

Мирен договор с ВизантияРедактиране

Венчанието на Стефан Милутин за Симонида Палеологина е извършено от охридския архиепископ Макарий, а не от представител на Цариградската църква.[2]

Бунтът на ДрагутинРедактиране

Заговорът на Стефан ДечанскиРедактиране

 
Стефан Милутин. Фреска от църквата "Света Богородица Левишка".

Мощите на краляРедактиране

През 2006 г. Сръбската православна църква предявява претенции към мощите, обаче само парченце от дрехата им получава президентът на Сърбия Томислав Николич при официалното си посещение в София на 19 септември 2013 г. [3][4]

РодословиеРедактиране

Средновековна сръбска монархия
Династия на Неманичите
 
Стефан Неманя, велик жупан на Рашка
Стефан Първовенчани, крал на Рашка
Крал Стефан Радослав
Крал Стефан Владислав

Крал Стефан Урош I

Крал Стефан Драгутин
Крал Стефан Урош II Милутин
Крал Стефан Урош III Дечански
Цар Стефан Урош IV Душан
Цар Стефан Урош V

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Ангелов, Петър. Названията "България" и "българи" в титулатурата на сръбските крале от XIV век. списание "Векове", книжка № 2, 1979.
  2. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 212.
  3. Сърбия иска мощите на св. крал Стефан Милутин ("Фокус", 18.12.2006 г.)
  4. Сръбският президент Томислав Николич се поклони на мощите на свети крал Стефан Милутин ("Св. Синод на БПЦ", 19.09.2013 г.)
Стефан Драгутин крал на Сърбия (1282 – 1321) Стефан Дечански