Одески национален университет

Одеския национален университет „Иля Мечников“
	Одеския национален университет „Иля Мечников“
Одеський національний університет імені І. І. Мечникова;
	Ректорат на Одеския национален университет
Основан	1865 г.; ; преди 158 години
Вид	държавен университет
Ректор	Игор Ковал
Местоположение	Одеса, Украйна
Сайт	onu.edu.ua
	Местоположение в Одеса Координати: 46°29′15.5″ с. ш. 30°43′51.42″ и. д. / 46.48764° с. ш. 30.73095° и. д.
	Одеския национален университет „Иля Мечников“ в Общомедия

Одеският национален университет „Иля Мечников“ днес е бившият Императорски новорусийски университет, известен от съветско време като Одески държавен университет. Това е най-стария университет на територията на Новорусия.

От създаването си на 13 май 1865 г. заема водещо академично място в образователната система и в развитието на научните и културни изследвания в Украйна. Императорският новорусийски университет е един от най-старите университети в Украйна, и заедно с Киевския, Харковския и Лвовския е определящ висшето академично образование и развитието на университетската наука и култура в образователната мрежа на Украйна. Към 2007 г. заема 9-о място по рейтинг сред ВУЗ-овете в Украйна.^[1]

Университетска история редактиране

Губернаторът на Новорусия херцог Ришельо, инициатор за основаване на лицея

През 1817 г. Одеската гимназия и Благородническия институт са преобразувани в Ришельовски лицей. Лицеят е открит с доброволни пожертвования на средства от барон Щиглиц. Херцог Арман-Еманюел дю Плеси дьо Ришельо дарява пенсията си за лицея. Аристокрацията, руски и друга, реагира въодушевено на създаването на новия лицей и посреща новината с голям ентусиазъм – за образование в лицея в Одеса започват да изпращат децата си дори благородници от Москва и Санкт Петербург. Възпитаници на лицея са Болконски, граф Сен-При, Рошфор, княз Четвертински, граф Щакелберг и др.

През 1837 г. лицеят се сдобива с нов устав, по силата на който е отделна и независима институция, чийто академичен състав и вътрешни правила са близки до университетските. Постепенно лицеят придобива университетски облик – формират се факултети, поканени са за редовни преподаватели известни професори, значително е разширена библиотеката. Престижът на лицея е изключително висок в Русия, а и навън.

През 1862 г. лицеят е преобразуван в Императорски новорусийски университет.^[2]

Преди и след Освобождението до началото на 20 век редица български възрожденци завършват Императорския новорусийски университет и може да се каже, че по отношение историята на българското висше образование това е университетът, който изиграва най-голяма роля в изграждането на висши управленски кадри (особено в областта на хуманитарните науки) за младата Трета българска държава, преди Алма матер да поеме щафетата.

Като правило възпитаниците на Болградската гимназия постъпвали в най-близкия Императорския новорусийски университет.

Галерия редактиране

Сграда на Факултета по история
Сграда на Физико-химическия институт
Сграда на Факултета по биология и на Геолого-географския факултет
Читалня в Централната университетска библиотека
Сграда на университетската астрономическа обсерватория

Българи, възпитаници на университета редактиране

Алеко Константинов (1863 – 1897) – български писател и общественик, магистрат;
Александър Людсканов (1854 – 1922) – юрист, министър в много български правителства;
Атанас Иванов Киров (1858 – ?) – опълченец, юрист, общественик, магистрат
Борис Проевски (1879 – 1961) – лекар, революционер
Гаврил Занетов (1863 – 1934) – юрист, общественик, магистрат
Георги Сгурев (1857 – 1941) – юрист, министър на правосъдието в правителството на Константин Стоилов
Димитър Тончев (1859 – 1937) – юрист, политик, основател на Младолибералната партия, председател на Народното събрание, министър в много български правителства;
Ефрем Каранов (1853 – 1927), фолклорист, историк, академик
Йов Титоров (1854 – ?) – юрист, магистрат, председател на Върховната Сметна палата
Петър Абрашев (1866 – 1930) – юрист, министър