Ново Лески

(пренасочване от Ново Ляски)

Но̀во Лѐски (местно произношение Ново Ляски) е село в Югозападна България. То се намира в община Хаджидимово, област Благоевград.

Ново Лески
България
41.534° с. ш. 23.782° и. д.
Ново Лески
Област Благоевград
41.534° с. ш. 23.782° и. д.
Ново Лески
Общи данни
Население333 души[1] (15 март 2024 г.)
24,6 души/km²
Землище13 546 km²
Надм. височина850 m
Пощ. код2923
Тел. код09751
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ52101
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Хаджидимово
Людмил Терзиев
(НДСВ; 2007)
Кметство
   кмет
Ново Лески
Георги Ванкалов
(НДСВ, СДС)
Ново Лески в Общомедия

Население редактиране

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост
Общо 482
Българи 338
Турци -
Цигани -
Други 98
Не се самоопределят 3
Неотговорили 43

География редактиране

Ново Лески се намира между селата Мосомище и Копривлен. Също така се намира между градовете Гоце Делчев и Хаджидимово. Селото е заобиколено от красива природа, има борова гора и чешма с минерална вода.

История редактиране

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ляски (Liaski) е посочено като село със 75 домакинства и 260 жители българи.[3] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Ляски като село със 72 български къщи.[4] Църквата „Свети Георги“ в селото е от началото на XIX век.[5]

Старото село е било разположено в гънките на Пирин, но в търсене на по плодородна земя селището се измества 2 километра на изток, в началото на Неврокопското поле.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Ляски, село при левия бряг на Топлица. – Пада на З от Неврокоп 1 1/4 ч. Земя плодородна във всичко. Месари в Неврокоп. Църква „Св. Георги“; четат смесено. Къщи 195 българе.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век в Ляски живеят 695 души, всички българи християни.[7]

В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година пише за Лески:

С. Лески... Старото село е разположено на старинно място в един дол. Близо до селото има гора дъбова. Селото има 186 български къщи. Населението се занимава със земеделие и скотовъдство. Земеделците работят почти цяло лято на полето. Нивите са повече турски. Някои от селяните се занимават с кираджилък до Сяр, Кавала, Драма. Около 20 души всяка година отиват в българия работници дюлгери. Хората са бедни, но трудолюбиви и способни.

Църквата „Св. Георги“ е изградена през 1844 г. На същото място до църквата е и училището.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година тринадесет души от Ляски са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

В новото село в 1994 година е построена църквата „Свети Димитър“, а в местността Свети Илия е построен едноименен параклис. Селото има ансамбъл за народни песни и танци, който е известен с Лясковското хоро.

Редовни събития редактиране

  • Всяка година в деня на свети Христофор (22 май по стар стил) се покорява Лясковския връх (Свети Дух), прави се водосвет и курбан за здраве. Отслужва се и молебен за дъжд.
  • На 6 май (Гергьовден) и на 15 август (Голяма Богородица) се посещава църквата „Свети Георги“ в Старо Лески и на двата празника се отслужва литургия и се прави водосвет и курбан за здраве. Има поверие, че човек, който с вяра пренощува в манастира на 14 срещу 15 август, се оправя от доста болежки.
  • На 20 юли (Илинден) се посещава параклисът над селото, където се прави водосвет и курбан за здраве.
  • На 26 октомври (Димитровден) е празникът на селото и новия му храм „Свети Димитър“.
  • Запазени са обичаите коледуване, лазаруване и кукери.

Личности редактиране

 
Иван Попов
Родени в Лески
  •   Георги Атанасов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[10]
  •   Димитър Попов (1864 - 1903), български революционер от ВМОРО
  •   Иван Попов (1871 – 1921), български военен и революционер
  • Свещеник Никола Атанасов (Боюклиев), родом от с Ляски. Загива мъченически, за да опази вярата си и селото от гръцки разбойници. Убит през 1913 г.
  • Свещеник Костадин поп Николов Боюклиев (1883 – 1962). Инициатор за преместването на с. Ляски в полето.
  •   Илия Ангелов, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, четата на Стоян Мълчанков[11]
  •   Илия Гюдженов, ректор на Югозападен университет „Неофит Рилски“ между 1999 и 2007 г.
  •   Никола Атанасов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[10]
  •   Стоян Ангелов, македоно-одрински опълченец, 33 (37)-годишен, земеделец, ІV отделение, четата на Дончо Златков, 1-ва рота на 13-а кукушка дружина[12]

Кухня редактиране

Литература редактиране

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 126 – 127.
  4. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234 – 235. (на руски)
  5. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 55.
  6. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 5.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
  8. Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 – 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 80.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
  10. а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 47.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 28.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 33.