Отваря главното меню

Ноширо (на японски: 能代) е лек крайцер на Императорските ВМС на Япония от времето на Втората световна война, кораб от проекта крайцери „Агано“.

„Ноширо“
能代
Japanese cruiser Noshiro in 1943.jpg
Лекият крайцер „Ноширо“ в Токийският залив, юли 1943 г.
Флаг Япония Япония
Клас и тип Лек крайцер от типа „Агано“
Производител Aрсенал на флота в Йокосука, Япония.
Живот
Заложен 18 септември 1941 г.
Спуснат на вода 19 юли 1942 г.
Влиза в строй 30 юни 1943 г.[1]
Изведен от
експлоатация
потопен на 26 октомври 1944 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 162 m
Ширина 15,2 m
Газене 5,6 m
Задвижване 4 парни турбини „Гихон“;
6 парни водотръбни котли „Кампон“;
4 гребни винта;
100 000 к.с.
Скорост 35 възела
(65 km/h)
Водоизместимост 6652 t (стандартна)
7 590 t (пълна)
Броня пояс: 55 – 60 mm;
палуба: 20 mm;
кули ГК: 19 mm;
Екипаж 726 души
Далечина на
плаване
6300 морски мили при 18 възела ход
Въоръжение
Артилерия 3x2 152 mm;
Зенитна артилерия:
2x2 76 mm Тип 98;
2x3 25 mm;
Самолети 2 хидроплан;
1 катапулт
Торпеда 2x4 610 mm ТА Тип 92 модел 4;
48 торпеда Тип 93
Други 16 дълбочинни бомби
„Ноширо“
能代
в Общомедия

Описание на проектаРедактиране

Ноширо е вторият от четирите леки крайцера на типа Агано, също, както и другите кораби на своя тип, е предназначен да бъде флагман на съединенията разрушители.

Служба във флотаРедактиране

Начало на службатаРедактиране

Ноширо е спуснат на вода от корабостроителницата на флота в Йокосука на 19 юли 1942 г. и влиза в строй по-малко от година след това на 30 юни 1943 г. Първоначално е приписан към японския 1-ви флот, на 15 август 1943 г. Ноширо е предаден на 2-ри флот на вицеадмирал Такео Курита, като флагман на 2-ра ескадра разрушители, в замяна на Дзинцу, който месец по-рано потъва в боя при Коломбангара.

Сражения при островите Гилбърт и Соломоновите островиРедактиране

На 18 септември 1943 г. в отговор на авионападенията над Тарава от самолетоносачите на ВМС на САЩ Лексингтън, Принстън и Белю Ууд Обединеният флот изпраща към Ениветок голямо съединение, но флота на врага не е открит, и корабите се връщат на Трук в архипелага на Каролинските острови.

Аналогично на 17 – 26 октомври 1943 г. Обединеният флот не успява да влезе в бой с американското съединение TF 15, което бомбардира атола Уейк.

На 1 ноември 1943 г. САЩ започват Операцията Шуестринг с цел отвоюването на остров Бугенвил в архипелага на Соломоновите острови. На следващият ден след сражението в залива Императрица Августа (2 ноември 1943 г.) Ноширо се насочва от Трук с крайцерите на 4-ти дивизион Атаго, Такао и Мая, 7-ми дивизион Судзуя и Могами, 8-ми дивизион Чикума и четири разрушители, и пристига в Рабаул на 5 ноември 1943 г. По време на зареждане в залива Симпсон от танкера Кокуйо Мару крайцерите са атакувани от 97 самолета на американските самолетоносачи Саратога и Принстън. Ноширо получава попадение от торпедо Mark 13.

От 12 ноември 1943 г. Ноширо оказва помощ на кораба от същият тип, Агано, след като последния е торпилиран от подводницата Скемп, и го води на буксир към Трук.

На 20 ноември 1943 г. американците в хода на „Операция Галваник“ за освобождението на островите Гилбърт десантират на Тарава. Флота на нахлуването от 200 кораба включва 13 линкора и 11 самолетоносача. Ноширо е изпратен от Трук за тяхното прихващане в съединението с крайцерите Судзуя, Кумано, Тьокай, Ойодо и няколко разрушителя. Японското съединение е атакувано на 1 януари 1944 г. от самолетите на самолетоносача Бънкър Хил и Монтерей. Една от кулите на Ноширо излиза от строя по време на атаката, десет члена на екипажа са убити.

На 19 януари 1944 г. Ноширо е изпратен от Трука на помощ на самолетоносача Ун йо след като последния е торпилиран от подводницата Хедок за да го буксира до Сайпан. Ноширо продължава своя път до Йокосука, където влиза за ремонт в сух док, който завършва на 1 февруари 1944 г. По време на ремонта на крайцера са поставени шест трицевни и осем единични 25 mm зенитни оръдия. Така броя стволове 25 mm зенитни оръдия на Ноширо се увеличава до 32 (8x3 8x1). 

Сражения за ФилипинитеРедактиране

Модернизацията завършва на 28 март 1944 г., и Ноширо е изпратен към Давао и островите Линга на 5 април 1944 г. с крайцерите на 4-ти дивизион Атаго, Такао и Токай, 5-ти дивизион Мьоко и Хагуро и разрушителя Харусаме.

Съединението крайцери е атакувано подводницата Дейс, на която всичките шест носови торпеда пропускат целта, а след това е засечено от подводницата Дартер, която не успява да излезе на необходимия ъгъл за атака. След това крайцерите са засечени от подводниците в залива на Давао, на 7 април 1944 г., Скемп, която също не успява да атакува и Гунард, на 18 май 1944 г., която дава залп с шестте носови торпеда, но безуспешно.

Ноширо участва в „Операция А-хо“ – сражението във Филипинско море, на 19 юни 1944 г., където е флагман на контраадмирал Микио Хаякава.

От края на юни-началото на юли 1944 г. Ноширо отново е в сух док за модернизация в Куре. Поставени са още две трицевни 25 mm зенитки, като броя им достига 48 (10x3, 18x1). Поставени са радарите тип 13 за въздушни цели и тип 22 за надводни.

На 8 юли 1944 г. Ноширо отплава от Куре с разрушители, превозващи войници и снабдяване за Сингапур, и остава там три месеца, в които се води обучение на персонала.

На 18 октомври 1944 г. Ноширо получава заповед да се насочи за Бруней, в това време се подготвя сражението в залива Лейт, което започва на 22 октомври 1944 г. Ноширо, като флагман на 2-ра ескадра разрушители, се присъединява към Първо Мобилно Настъпателно Съединение на адмирал Такео Курита, съединение „A“ (централна група). В сражението в морето Сибуян, на 24 октомври 1944 г., Съединение A е атакувано 11 пъти от над 250 самолета на американското съединение TF 38 от самолетоносачите Есекс, Лексингтън, Интерпид, Кебът, Франклин и Ентърпрайз. Независимо от това, че Ямато, Нагато, Харуна, Мьоко и Тоне получават повреди, Ноширо остава невредим.

На следващия ден, в сражението при остров Самар Ноширо поразява ескортния самолетоносач Уайт Плейнс с няколко 6-дюймови снаряда, но на свой ред получава попадение от 5-дюймов снаряд на американски разрушител.

На 26 октомври 1944 г. на запад от Панай ескадрата на Курита е атакувана от 80 торпедоносеца TBM-1C Avenger на самолетоносачите Уосп и Каупенс. Една бомба се взривява в склада за зенитните снаряди на Ноширо, започналия пожар е потушен бързо.

При втората атака още шест Avenger атакуват Ноширо, но той се отклонява от тяхните торпеда, но при третата вълна Avenger хвърля торпедо Mark 13, което се взривява в района на машинно отделение No. 3. То е наводнено мигновено, а след това е наводнено и машинно отделение No. 1. Нахлуващата вода гаси всички котли на Ноширо, и той спира, накренен на 16 градуса по левия борд.

Докато тече спешния ремонт, Ноширо остава без да се движи, разрушителя Хаманами взема контраадмирал Хаякава, който впоследствие преминава на Ямато. В 10:14 по време на четвъртата атака на 28 TBM и пикировчици SB2C-3 Helldiver от самолетоносача Хорнет още едно торпедо, попаднало в десния борд на Ноширо се взривява в района на кула No. 2. Зенитчиците на Ноширо по-късно заявяват за шест свалени самолета. Капитана Кадживара заповядва да се потопят предните отсеци, в опит да се изравни кораба. След пет минути, когато предната палуба достига нивото на водата, а кораба продължава да се потапя, Кадживара заповядва да се евакуират. В 11:13 Ноширо потъва в точката 11°42′ с. ш. 121°41′ и. д. / 11.7° с. ш. 121.683333° и. д. южно от Миндоро.

Разрушителите Акишимо и Хаманами спасяват капитана Кадживара и 328 моряка.

Ноширо е изключен от списъците на флота на 20 декември 1944 г.

КомандириРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Lacroix, Japanese Cruisers, с. 794.

ЛитератураРедактиране

  • Brown, David. Warship Losses of World War Two. Naval Institute Press, 1990. ISBN 1-55750-914-X.
  • D'Albas, Andrieu. Death of a Navy: Japanese Naval Action in World War II. Devin-Adair Pub, 1965. ISBN 0-8159-5302-X.
  • Dull, Paul S.. A Battle History of the Imperial Japanese Navy, 1941 – 1945. Naval Institute Press, 1978. ISBN 0-87021-097-1.
  • Evans, David. Kaigun: Strategy, Tactics, and Technology in the Imperial Japanese Navy, 1887 – 1941. Naval Institute Press, 1979. ISBN 0-87021-192-7.
  • Howarth, Stephen. The Fighting Ships of the Rising Sun: The drama of the Imperial Japanese Navy, 1895 – 1945. Atheneum, 1983. ISBN 0-68911-402-8.
  • Jentsura, Hansgeorg. Warships of the Imperial Japanese Navy, 1869 – 1945. Naval Institute Press, 1976. ISBN 0-87021-893-X.
  • Lacroix, Eric и др. Japanese Cruisers of the Pacific War. Naval Institute Press, 1997. ISBN 0-87021-311-3.
  • Whitley, M.J.. Cruisers of World War Two: An International Encyclopedia. Naval Institute Press, 1995. ISBN 1-55750-141-6.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Носиро (лёгкий крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.