Отваря главното меню

О̀сенец (до 1901 г. Хюсенче [1]) е село в Североизточна България. То се намира в община Разград, област Разград.

Осенец
Общи данни
Население 895 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 50,875 km²
Надм. височина 209 m
Пощ. код 7267
Тел. код 084710
МПС код РР
ЕКАТТЕ 54105
Администрация
Държава България
Област Разград
Община
   - кмет
Разград
Валентин Василев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Осенец
Ценка Неделчева
(БСД)
Осенец в Общомедия

ГеографияРедактиране

Село Осенец се намира на 12 km от Разград в посока запад-северозапад. Разположено е в долина върху оподзолен чернозем. През него протичат два притока на р. Бели Лом – Садинска и Селишка реки. Мястото изобилства от изворна вода. Населението е от етнографската група капанци, с характерен диалект, облекло и обичаи.

ИсторияРедактиране

През следващите години то се среща с наименованията Усендже (1573 г.) и Усендже и Мюслим (1676 г.). Археологическите разкопки доказват поселения в землището на селището много преди това. Според местните изследователи неизвестна причина е накарала хората да напуснат средновековното селище в местността Ръждавец и да се заселят на сегашното място. Вероятно след заселването на турското население в селото името му се променя от турския изговор в Хюсенче. През 1814 г. за селото свидетелства посетилия го офицер от военноинженерните войски на Френската империя капитан-инженер Франсоа-Даниел Томасен. [2]

През 1883 г. е изпратено писмо от кмета до Разградския околийски началник с молба за преименуване на селото. Едва през 1901 г. с Указ №447[3], публикуван в Държавен вестник бр. 272 от 7 декември селото е преименувано в Осенец, а общината в Осенецка.

Според законите за административно-териториално деление и промените в тях с. Осенец е самостоятелна община до 1934 г. Тогава към Осенецка община е присъединено село Езерец (Езерче). Този статут се запазва до 1 януари 1937 г. След тази дата село Осенец е отново самостоятелна община. През периода 1882 – 1944 г. е в състава на Разградска околия и съответно в Разградски (1880-1901 г.) и Русенски (1901-1934 г.) окръзи, Шуменска (1934-1941 г.) и Русенска (1941-1944 г.) области.

Старото население на село Осенец са капанци.

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 2777
 
1946 2598
1956 2398
1965 2284
1975 2057
1985 1584
1992 1340
2001 1195
2011 822

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост Дял (в %)
Общо 822 100.00
Българи 755 91.84
Турци 3 0.36
Цигани 21 2.55
Други 25 3.04
Не се самоопределят 3 0.36
Не отговорили 15 1.82

ПоминъкРедактиране

ЗемеделиеРедактиране

Централно място в традиционното полевъдство в осенчани заема производството на зърнени храни, предимно пшеница. От зърнените храни се отглеждат още ръж, ечемик, просо, овес, царевица. Широко разпространени са лозарството и винарството.

ЖивотновъдствоРедактиране

Животновъдството е един от основните поминъци на осенчани. Отглеждането на домашни животни е източник на продукти и суровини: месо, мляко, вълна, кожа и др. Най-застъпени са овцевъдството и говедовъдството, но и останалите отрасли на животновъдството са също добре развити.

Традиционно облеклоРедактиране

Облеклото в Осенец е типично капанско. Според етнографски изследвания облеклото на капанското население (в това число и на осенчани) спада към широко разпространени в страната мъжки и женски носии. Женската капанска носия е съставена от риза и две престилки, а мъжкото капанско облекло е от чернодрешковски тип.

В основата на капанското женско облекло са ризата, пещималът, престилката и поясът, които са задължителни за носене от жените във всички възрасти и случаи. Промяната на възрастта, семейното положение на жената, различните сезони и битови потребности налагат включване на редица допълнителни части.

Основният състав на капанското мъжко облекло се образува от риза, гащи и пояс. Към него в зависимост от сезона, семейното положение и възрастта се прибавят различни по вид връхни дрехи, принадлежности за обуване и калпак.

Обичаи и обредиРедактиране

Като част от традиционната обичайна система семейните обичаи и обреди на осенчани от края на XIX докъм средата на ХХ в. са сравнително живи и все още могат да се съберат сведения за тях. Семейните обичаи са свързани с основните моменти в живота на човек: раждане, встъпване в брак и смърт.

Родилните обичаи обхващат всъщност само периода от началото на бременността на жената до 40-ия ден след раждането, когато тя се връща към нормалното поведение на майка-кърмачка. По отношение на другата основана фигура – детето, обхватът на тези обичаи се ограничава само с ранната детска възраст.

Сватбените обичаи и обреди започват с предсвадбения цикъл, когато се избира мома за съпруга, и завършват със следсвадбения – къпането на младоженците на Ивановден.

Обичаите и обредите, свързани със смъртта и погребението се разглеждат само до една година от смъртта. В разглеждания период семейните обичаи и обреди у капанците, както и у всички българи, са сравнително тясно свързани с традиционния народен мироглед.

ЛичностиРедактиране

Фото галерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • Фондът на Селско общинско управление с. Осенец е най-пълният и богат на документи общински фонд в ТД „Държавен архив“ – Разград. Той съдържа документални материали за периода 1883 – 1946 г. В тях се съдържат ценни сведения за обществено-политическия живот в Разградска околия. Документите са предадени на три пъти и са в три описа.
  • Родословие на Александър и Красимир Обретенови – род "Велчовци" Национален исторически музей, 2007

БележкиРедактиране

  1. "Енциклопедия България", т.4, 1984 г., БАН
  2. Френски пътеписи за Балканите, XIX в. Съст. Бистра Цветкова (Наука и изкуство, София 1981)
  3. Мичев, Николай и Петъл Коледаров, Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София 1989, с. 205.
  4. „Справка за населението на село Осенец, община Разград, област Разград, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 17 ноември 2018. (на български)
  5. „The population of all towns and villages in Razgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 17 ноември 2018. (на английски)
  6. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 ноември 2018. (на английски)

Външни препраткиРедактиране