Осенец

българско село

О̀сенец (до 1901 г. Хюсенче[2]) е село в Североизточна България. То се намира в община Разград, област Разград.

Осенец
Общи данни
Население 775 души[1] (15 юни 2020 г.)
15,2 души/km²
Землище 50,875 km²
Надм. височина 209 m
Пощ. код 7267
Тел. код 084710
МПС код РР
ЕКАТТЕ 54105
Администрация
Държава България
Област Разград
Община
   кмет
Разград
Денчо Бояджиев
(БСП)
Кметство
   кмет
Осенец
Ценка Неделчева
(БСД)
Осенец в Общомедия

ГеографияРедактиране

Село Осенец се намира на 12 km от Разград в посока запад-северозапад. Разположено е в долина върху оподзолен чернозем. През него протичат два притока на р. Бели Лом – Садинска и Селишка реки. Мястото изобилства от изворна вода. Населението е от етнографската група капанци, с характерен диалект, облекло и обичаи.

ИсторияРедактиране

За първи път селището е споменато с името Усендже през 1573 г. По сведения от 1676 г. населеното място е носело и името Мюслим. Археологическите разкопки доказват поселения в землището на селището още през XIV в., вероятно по времето на цар Иван Александър. Причината е в демографския ръст на населението през XIII - XIV в., характерен за цяла Европа, резултат от повишаването на средните годишни температури по това време. През средновековието Лудогорското плато е слабо населено и покрито с гъсти и обширни гори, дали и името му. Ръстът на населението води и до създаването на нови селища в дефорестираните зони. Местни изследователи смятат, че първите заселници в селището са бегълци от местността Ръждавец, напусната от тях по неизвестни причини в средата на XIV в. Вероятно след заселването на турското население в селото името му се променя от турския изговор в Хюсенче.

През 1814 г. за селото свидетелства посетилия го офицер от военноинженерните войски на Френската империя капитан-инженер Франсоа-Даниел Томасен.[3]

През 1853 година Никола Икономов – Жеравненеца съобщава за село Хюсенче, където вероятно получава от местни жители финансова помощ за издаване на своята книга „Земледелие“[4]

През 1883 г. е изпратено писмо от кмета до Разградския околийски началник с молба за преименуване на селото. Едва през 1901 г. с Указ №447,[5] публикуван в Държавен вестник бр. 272 от 7 декември селото е преименувано в Осенец, а общината в Осенецка.

Според законите за административно-териториално деление и промените в тях с. Осенец е самостоятелна селска община до 1934 г.[6] Тогава към Осенецка община е присъединено село Езерец (Езерче). Този статут се запазва до 1 януари 1937 г. След тази дата село Осенец е отново самостоятелна община. През периода 1882 – 1944 г. е в състава на Разградска околия и съответно в Разградски (1880-1901 г.) и Русенски (1901-1934 г.) окръзи, Шуменска (1934-1941 г.) и Русенска (1941-1944 г.) области.

Старото население на село Осенец са капанци.

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[7][8]

Година на
преброяване
Численост
19342777
19462598
19562398
19652284
19752057
19851584
19921340
20011195
2011822

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[9]

Численост Дял (в %)
Общо 822 100.00
Българи 755 91.84
Турци 3 0.36
Цигани 21 2.55
Други 25 3.04
Не се самоопределят 3 0.36
Не отговорили 15 1.82

ПоминъкРедактиране

ЗемеделиеРедактиране

Централно място в традиционното полевъдство в осенчани заема производството на зърнени храни, предимно пшеница. От зърнените храни се отглеждат още ръж, ечемик, просо, овес, царевица. Широко разпространени са лозарството и винарството.

ЖивотновъдствоРедактиране

Животновъдството е един от основните поминъци на осенчани. Отглеждането на домашни животни е източник на продукти и суровини: месо, мляко, вълна, кожа и др. Най-застъпени са овцевъдството и говедовъдството, но и останалите отрасли на животновъдството са също добре развити.

Традиционно облеклоРедактиране

Облеклото в Осенец е типично капанско. Според етнографски изследвания облеклото на капанското население (в това число и на осенчани) спада към широко разпространени в страната мъжки и женски носии. Женската капанска носия е съставена от риза и две престилки, а мъжкото капанско облекло е от чернодрешковски тип.

В основата на капанското женско облекло са ризата, пещималът, престилката и поясът, които са задължителни за носене от жените във всички възрасти и случаи. Промяната на възрастта, семейното положение на жената, различните сезони и битови потребности налагат включване на редица допълнителни части.

Основният състав на капанското мъжко облекло се образува от риза, гащи и пояс. Към него в зависимост от сезона, семейното положение и възрастта се прибавят различни по вид връхни дрехи, принадлежности за обуване и калпак.

Обичаи и обредиРедактиране

Като част от традиционната обичайна система семейните обичаи и обреди на осенчани от края на XIX докъм средата на ХХ в. са сравнително живи и все още могат да се съберат сведения за тях. Семейните обичаи са свързани с основните моменти в живота на човек: раждане, встъпване в брак и смърт.

Родилните обичаи обхващат всъщност само периода от началото на бременността на жената до 40-ия ден след раждането, когато тя се връща към нормалното поведение на майка-кърмачка. По отношение на другата основана фигура – детето, обхватът на тези обичаи се ограничава само с ранната детска възраст.

Сватбените обичаи и обреди започват с предсватбения цикъл, когато се избира мома за съпруга, и завършват със следсватбения – къпането на младоженците на Ивановден.

Обичаите и обредите, свързани със смъртта и погребението се разглеждат само до една година от смъртта. В разглеждания период семейните обичаи и обреди у капанците, както и у всички българи, са сравнително тясно свързани с традиционния народен мироглед.

ЛичностиРедактиране

Фото галерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • Фондът на Селско общинско управление с. Осенец е най-пълният и богат на документи общински фонд в ТД „Държавен архив“ – Разград. Той съдържа документални материали за периода 1883 – 1946 г. В тях се съдържат ценни сведения за обществено-политическия живот в Разградска околия. Документите са предадени на три пъти и са в три описа.
  • Родословие на Александър и Красимир Обретенови – род „Велчовци“ Национален исторически музей, 2007

БележкиРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. „Енциклопедия България“, т.4, 1984 г., БАН
  3. Френски пътеписи за Балканите, XIX в. Съст. Бистра Цветкова (Наука и изкуство, София 1981)
  4. ИКОНОМОВ, Никола Тодоров, 1820-1897. Земледелие / съставлено от Никола Икономовича, жеравнянца. -Белград : В Княжеско-сръбската печатня, 1853. От фонда на Регионален исторически музей - Разград
  5. Мичев, Николай и Петъл Коледаров, Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София 1989, с. 205.
  6. Заповед от началника на 19-о полково военно окръжие за мобилизация в Осенецка селска община. Разград, 17 септ. 1912 г. ДА – Разград, ф. 220К, оп. 1, а.е. 327, л. 102а
  7. „Справка за населението на село Осенец, община Разград, област Разград, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 17 ноември 2018. (на български)
  8. „The population of all towns and villages in Razgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 17 ноември 2018. (на английски)
  9. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 ноември 2018. (на английски)

Външни препраткиРедактиране