Отваря главното меню

БиографияРедактиране

Роден е на 26 януари 1908 г. в Ломец, област Ловеч. С фотографията се запознава при брат си Минко, фотограф в Троян[2]. От 1923 г. двамата живеят в София, където Пенчо Балкански учи фотография при известния софийски фотограф Борис Блъсков, възпитаник на Петербургската художествена академия.[2]

Прави първата си изложба през 1930 г. с портрети на Цветана Табакова, Ран Босилек, Сашо Попов. Основава собствено фотоателие „Луна“. До 1939 г. прави шест художествени фото изложби в София, Пловдив, Варна, Белград, Загреб, Любляна и Виена[2]. Сред фотографиите му фигурират портретите на Фьодор Шаляпин, Васко Абаджиев, Йохан Щраус (внук), проф. Александър Балабанов, Антон Страшимиров, Владимир Димитров-Майстора, Иван Мърквичка, Андрей Николов, Ружа Делчева, Надя Ножарова, Ангел Сладкаров, Леа Иванова, Адолф Волбрюк, Ивет Лебон, Фрида Рихард, Лилиан Диц, Александър Малинов и Михаил Маджаров. Участва в заснемането на филмите „Седянка“ и „Рилска обител“ през 1934 г., „Страхил войвода“ от 1937 г. и на югославския „Деца на пролетта“ от 1935 г.[3][4][5]

С графика Пенчо Балкански започва да се занимава от средата на 40-те години на 20 в., по-късно се насочва и към цветната литография.

Умира в София на 1 декември 1985 г.[1]

Награди и отличияРедактиране

  • 1938 г. – сребърен медал и диплом от всебългарската художествено–занаятчийска изложба;
  • 1941 г. – сребърен медал от IX международна изложба по художествена фотография в Загреб;
  • 1968 г. – Орден „Кирил и Методий“ I степен.[3][4]

ТворчествоРедактиране

Творбите на Пенчо Балкански се съхраняват в Националната художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, както и в други галерии в България и чужбина. Отделни произведения са притежание на частни колекционери в България, Европа и САЩ. По-известни от тях са:

  • цикъла „Априлско въстание“ (1967)
  • „Райна Княгиня“ (1968)
  • цикъла „Освобождението на България“ (1968)
  • „Троянска сватба“ (1968)
  • „Захарий Зограф в Троянския манастир“ (1969)
  • „Иван Асен“ (1969), „Раздяла“ (1973)
  • „Средновековна хроника“ – стенопис в хотел „Ерма“ в курорта Златни пясъци (1965)
  • Декоративно пано сграфито в хотел „Хемус“, София (1969).[1][4]

БележкиРедактиране

  1. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия България. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 166-167. (на български)
  2. а б в Фотографското изкуство в България, Т1: 1856-1944 / Петър Боев
  3. а б Пенчо Балкански (1908–1985). // Галерия „Пенчо Балкански“. Посетен на 26 януари 2013. (на български)
  4. а б в Пенчо Балкански (1908-1985). // ArtPrice. Посетен на 26 януари 2013. (на български)
  5. Изложба фотографии на Пенчо Балкански в НХГ. // Фото-Култ. Посетен на 26 януари 2013. (на български)

Външни препраткиРедактиране