Пожар във влак в Червен бряг
Пожарът в нощния бърз влак София – Кардам е железопътен инцидент, който възниква на 28 февруари 2008 г. във влакова пътническа композиция на БДЖ при ненапълно изяснени обстоятелства, при което загиват 9 пътници[1].
Пожар във влак в Червен бряг | |
Детайли | |
---|---|
Дата | 28 февруари 2008 г. |
Час | 23:40 |
Място | в Червен бряг |
Държава | България |
ЖП линия | 2-ра жп линия София – Мездра - Горна Оряховица - Провадия - Варна |
Железници | Български държавни железници |
Тип | пожар |
Причина | неизцяло почистени и изнесени от жп вагон натрупали се отпадъци намирали се непосредствено до части от влаковото парно водно отопление, неизправна влакова вътрешна ел. инсталация, възможен незаконен превоз на повредена газова туристическа бутилка |
Статистика | |
Влакове | 1 |
Пътници | 150 |
Жертви | 9 |
Ранени | 10 |
Щети | 2 опожарени спални второкласни вагони |
Пожарът
редактиранеПожарът възниква около 23:40 във втория по ред спален второкласен вагон (кушет-вагон) вагон на влак № 2637, пътуващ от София през искърското дефиле и дунавската равнина за Кардам и бързо се разраства към съседния спален второкласен вагон. Трагичният инцидент става при навлизането на влака в индустриалната зона на Червен бряг, като по разписание влакът спира в Червен бряг. Пътуващите в спалния второкласен вагон са 27 души, в второкласния спален кушет-вагон 35, а в целия влак са общо 150 пътници. След възникването на пожара влакът е спрян и започва евакуация на пътниците. Огънят е загасен около 05.30 със съдействието на пожарникари от Плевен. В пожара умират трагично 9 пътници, намиращи се във второкласния спален кушет-вагон, сред които и директорът на Националния археологически музей Рашо Рашев. Обгорелите до почти пълна неузнаваемост тела на деветте жертви са идентифицирани няколко дни по-късно.
На 5 март 2008 в страната е обявен Ден на национален траур в памет на загиналите пътници: Антоанета Апостолова, Валерия Желева, Галина Иванова, Даниел Вичев, Елена Халачева, Калчо Енчев, Мая Мишева, Рашо Рашев, Стоян Ковачев. Община Шумен обявява траур на 4 март, а община Добрич също на 5 март.
Разследване
редактиранеРазследващите органи започват проверка по няколко основни версии за възникването на пожара, между които: терористичен акт, пожар, предизвикан от шумна компания, например изпусната по невнимание запалена цигара или лула в някоя от спалните кабини, техническа неизправност в осветителната електрическа инсталация или предполагаемо недостатъчно обмислени и реализирани точно навреме действия от страна на влаковия превозен персонал[2].
На 6 март 2008 в XL народно събрание е създадена временна анкетна комисия за проучване на причините за пожара във влака София – Кардам и нормативната уредба, свързана с безопасността на железопътния транспорт. Комисията, която е с двумесечен срок на действие, се състои от 14 народни представители от разни партии и с председател от ДПС[3]. Коалиция за България има 4 представител, ДПС – 3 (2 + председателско място), НДСВ – 2, БНД, ОДС, БНС и Атака – по 1 човек, както и независим член. ДСБ отказва полагащото ѝ се място, в резултат на което окончателният състав на комисията е от 13 души.
На 7 март 2008 експертът по антитероризъм Христо Смоленов казва пред вестник „Труд“, че най-вероятна е версията за терористичен акт, тъй като се оказва, че огнищата на пожара са 2 и е невъзможно пожарът да е възникнал без външна намеса[4]. За такава възможност намеква и друг експерт по антитероризъм – Иван Бояджиев[5].
По-късно през същия ден директорът на Националната следствена служба Бойко Найденов обявява, че при разследванията на този етап не са намерени следи от атентат[6]. В хода на разследването става ясно, че огнището на пожара е едно[7].
На 12 март 2008 прокуратурата съобщава, че основна версия за възникването на пожара е късо съединение в едно от таванните или стенните осветителни тела в 6-то купе на спалния второкласен туристически кушет-вагон [8].
Съдебен процес
редактиранеПрез май 2010 окръжният съд в Плевен признава за виновни и осъжда на затвор двама железничари - шафнера на пламналия кушет-вагон Георги Георгиев и началника на композицията Иванка Костадинова „за немарливо изпълнение на служебните им задължения и неосигуряване на безопасни условия на пътуващите във влака, което е довело до смърт на повече от един човек“[9]. Тези присъди са намалени на 2-ра инстанция, а през септември 2011 присъдите са отменени от Върховния касационен съд, който връща делото за преразглеждане на втора инстанция. Според върховния касационен съд (ВКС) регионалният великотърновски съд е допуснал грешка, понеже е оправдал тогавашния заместник-директор по експлоатацията на „Спални и специални вагони“ Георги Иванов, по чието нареждане страничните врати, освен с „ключ-каре“, който в единия си край е с квадратна леко скосена в края си форма, следва огъване на 90 градуса, а в другия му край има квадратно гнездо, чиято дължина е ~ 1,9 см, са заключвани и с щифт, прекарван в овален жлеб, нитован на вратата (тази откъм жп перон) и рамката ѝ [10].
Източници
редактиране- ↑ Национален траур в памет на трагично загиналите[неработеща препратка]
- ↑ 4 са основните версии за пожара във влака „София-Кардам“[неработеща препратка]
- ↑ Парламентът прие решение за създаване на временна анкетна комисия във връзка с пожара във влака София–Кардам // Архивиран от оригинала на 2008-03-10. Посетен на 2008-03-09.
- ↑ Експерт: Терористи подпалиха влака[неработеща препратка]
- ↑ Николай Христов, интервю с Иван Бояджиев. Има външна намеса за трагедията във влака // DarikNews.net, 5 март 2008 16:56. Посетен на 08.03.2008.
- ↑ Следовател №1: Няма следи от атентат във влака!, 7 март 2008, News.dir.bg
- ↑ Пожарът във влака е тръгнал от едно място, няма следи от взривни вещества, архив на оригинала от 15 март 2008, https://web.archive.org/web/20080315065229/http://incidents.actualno.com/news_152685.html, посетен на 12 март 2008
- ↑ Причината за пожара във влака: Късо съединение?
- ↑ Двама железничари получиха 20 години затвор за пожара във влака София->Кардам
- ↑ ВКС отмени присъдите по делото за влака София->Кардам // vsekiden.com. 15 септември 2011. Посетен на 16 септември 2011.[неработеща препратка]