Пожар във влак в Червен бряг

Пожарът в нощния бърз влак София – Кардам е железопътен инцидент, който възниква на 28 февруари 2008 г. във влакова пътническа композиция на БДЖ при ненапълно изяснени обстоятелства, при което загиват 9 пътници.

Пожар във влак в Червен бряг
Детайли
Дата	28 февруари 2008 г.
Час	23:40
Място	в Червен бряг
Държава	България
ЖП линия	2-ра жп линия София – Мездра - Горна Оряховица - Провадия - Варна
Железници	Български държавни железници
Тип	пожар
Причина	неизцяло почистени и изнесени от жп вагон натрупали се отпадъци намирали се непосредствено до части от влаковото парно водно отопление, неизправна влакова вътрешна ел. инсталация, възможен незаконен превоз на повредена газова туристическа бутилка
Статистика
Влакове	1
Пътници	150
Жертви	9
Ранени	10
Щети	2 опожарени спални второкласни вагони

Пожарът

Пожарът възниква около 23:40 във втория по ред спален второкласен вагон (кушет-вагон) вагон на влак № 2637, пътуващ от София през искърското дефиле и дунавската равнина за Кардам и бързо се разраства към съседния спален второкласен вагон. Трагичният инцидент става при навлизането на влака в индустриалната зона на Червен бряг, като по разписание влакът спира в Червен бряг. Пътуващите в спалния второкласен вагон са 27 души, в второкласния спален кушет-вагон 35, а в целия влак са общо 150 пътници. След възникването на пожара влакът е спрян и започва евакуация на пътниците. Огънят е загасен около 05.30 със съдействието на пожарникари от Плевен. В пожара умират трагично 9 пътници, намиращи се във второкласния спален кушет-вагон, сред които и директорът на Националния археологически музей Рашо Рашев. Обгорелите до почти пълна неузнаваемост тела на деветте жертви са идентифицирани няколко дни по-късно.

На 5 март 2008 в страната е обявен Ден на национален траур в памет на загиналите пътници: Антоанета Апостолова, Валерия Желева, Галина Иванова, Даниел Вичев, Елена Халачева, Калчо Енчев, Мая Мишева, Рашо Рашев, Стоян Ковачев. Община Шумен обявява траур на 4 март, а община Добрич също на 5 март.

Разследване

Разследващите органи започват проверка по няколко основни версии за възникването на пожара, между които: терористичен акт, пожар, предизвикан от шумна компания, например изпусната по невнимание запалена цигара или лула в някоя от спалните кабини, техническа неизправност в осветителната електрическа инсталация или предполагаемо недостатъчно обмислени и реализирани точно навреме действия от страна на влаковия превозен персонал.

На 6 март 2008 в XL народно събрание е създадена временна анкетна комисия за проучване на причините за пожара във влака София – Кардам и нормативната уредба, свързана с безопасността на железопътния транспорт. Комисията, която е с двумесечен срок на действие, се състои от 14 народни представители от разни партии и с председател от ДПС. Коалиция за България има 4 представител, ДПС – 3 (2 + председателско място), НДСВ – 2, БНД, ОДС, БНС и Атака – по 1 човек, както и независим член. ДСБ отказва полагащото ѝ се място, в резултат на което окончателният състав на комисията е от 13 души.

На 7 март 2008 експертът по антитероризъм Христо Смоленов казва пред вестник „Труд“, че най-вероятна е версията за терористичен акт, тъй като се оказва, че огнищата на пожара са 2 и е невъзможно пожарът да е възникнал без външна намеса. За такава възможност намеква и друг експерт по антитероризъм – Иван Бояджиев.

По-късно през същия ден директорът на Националната следствена служба Бойко Найденов обявява, че при разследванията на този етап не са намерени следи от атентат. В хода на разследването става ясно, че огнището на пожара е едно.

На 12 март 2008 прокуратурата съобщава, че основна версия за възникването на пожара е късо съединение в едно от таванните или стенните осветителни тела в 6-то купе на спалния второкласен туристически кушет-вагон .

Съдебен процес

През май 2010 окръжният съд в Плевен признава за виновни и осъжда на затвор двама железничари - шафнера на пламналия кушет-вагон Георги Георгиев и началника на композицията Иванка Костадинова „за немарливо изпълнение на служебните им задължения и неосигуряване на безопасни условия на пътуващите във влака, което е довело до смърт на повече от един човек“. Тези присъди са намалени на 2-ра инстанция, а през септември 2011 присъдите са отменени от Върховния касационен съд, който връща делото за преразглеждане на втора инстанция. Според върховния касационен съд (ВКС) регионалният великотърновски съд е допуснал грешка, понеже е оправдал тогавашния заместник-директор по експлоатацията на „Спални и специални вагони“ Георги Иванов, по чието нареждане страничните врати, освен с „ключ-каре“, който в единия си край е с квадратна леко скосена в края си форма, следва огъване на 90 градуса, а в другия му край има квадратно гнездо, чиято дължина е ~ 1,9 см, са заключвани и с щифт, прекарван в овален жлеб, нитован на вратата (тази откъм жп перон) и рамката ѝ .

Външни препратки

• Разказ на пътник в опожарения влак пред „Дарик“