Правителство на Казимир Ернрот
Правителството на Казимир Ернрот е петото правителство на Княжество България, назначено с Указ № 287 от 27 април 1881 г.[1] на княз Александър I Батенберг,[2] Управлява до 1 юли 1881 г.[2], след което е наследено от първото правителство без министър-председател управлявано пряко от българския монарх.[3]
| Правителство на Казимир Ернрот | ||||
 5-о правителство на България | ||||
| Общи | ||||
|---|---|---|---|---|
| Държавен глава | Александър I | |||
| Председател | Казимир Ернрот | |||
| Сформиране | 27 април 1881 | |||
| Разпускане | 1 юли 1881 | |||
| Първоначален състав | ||||
| Министри | 4 | |||
| ~ мъже | 4 | |||
| ~ жени | 0 | |||
| Хронология | ||||
| Назначено от | Александър I | |||
| ||||
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Политика
редактиранеВ образувание на 27 април 1881 г. кабинет, ръководен от ген. Казимир Ернрот, влизат привърженици на монарха. Целта на правителството е да подготви условията за отмяна на Търновската конституция и концентриране на цялата власт в ръцете на Александър I Батенберг. Страната е разделена на пет области, ръководени от извънредни („черезвичайни“) комисари.[3]
На 11 май 1881 г. монархът обявява официално условията си, за да остане на трона: извънредни пълномощия за седем години и управление посредством укази; гласуваният през 1881 г. бюджет да бъде в сила и за 1882 г. и преди изтичането на седемте години Велико народно събрание да преразгледа конституцията въз основа на създадените учреждения и придобитият опит.[3]
Непосредствено преди свикването на Великото народно събрание чрез княжески указ са организирани военни съдилища, които да се занимават с „престъпленията на органите на изпълнителната и полицейстката власт, имащи характер на възбуждение, на метеж и неподчинение на законно установените власти“.[3]
Тежките присъди, предвиждани с Указа, парализират административната и полицейската власт, както и либералния печат. При тези условия правителството и монархът постигат пълно победа в изборите за ВНС през 1881 г. При откриване му в Свищов не са допуснати и малкото избрани либерали. Конституцията се отменя, исканията на княза са изпълнени, в страната е въведен т.нар. Режим на пълномощията. Идеята за отменяне на конституцията е одобрена от Запада и Русия. Нейните комисари в България се превръщат в проводници на княжеската политика. По-голямата част от българското население се обявява против преврата и отмяната на конституцията. Рязко спада популярността на княза, засилват се русофобските настроения. Непосредствено след като приключва работата на ВНС, правителството на ген. Казимир Ернрот подава оставка.[3][4]
Съставяне
редактиранеВъпреки че основната политическа сила зад преврата е Консервативната партия, правителството на Ернрот включва в състава си представител на сваленото либерално правителство и безпартийни лица. Военното и вътрешното ведомство са съсредоточени (наред с министърпредседателския пост) в ръцете на руския генерал Казимир Ернрот.
Кабинет
редактиранеСформира се от следните 4 нови министри и 1 от предишното правителство:[3]
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| председател на Министерския съвет | Казимир Ернрот | военен | |
| външни работи и изповедания | Никола Стойчев | Консервативна партия | |
| вътрешни работи | Казимир Ернрот (упр.) | военен | |
| народно просвещение | Михаил Сарафов | Либерална партия | |
| финанси | Георги Желязкович | Консервативна партия | |
| правосъдие | Порфирий Стаматов | безпартиен | |
| военен | Казимир Ернрот | военен | |
Промени в кабинета
редактиранеот 29 април 1880
редактиране- Михаил Сарафов оглавява новосъздаденото Статистическо бюро при Министерство на финансите и е освободен от поста министър на народното просвещение.
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| народно просвещение | Константин Иречек[2] (упр.) | безпартиен | |
Събития
редактиране- 27 април 1880 – Княз Александър Батенберг сваля от власт Либералната партия и назначава кабинет, начело с Ернрот.[5]
- 14 и 21 юни 1881 – Избори за Велико народно събрание, съпроводени с насилие и фалшификации в много райони.[5]
- 1 юли 1881 – Свиканото в Свищов Второ велико народно събрание гласува пълномощията, искани от княза.[5]
Външни препратки
редактиране- Превратът (глава от С. Радев, „Строителите на съвременна България“, том 1, достъп от Българска дигитална библиотека „Словото“, 2 март 2015 г.)
Литература
редактиране- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
Бележки
редактиране- ↑ ДВ. Указ № 287 от 27 април 1879 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 1 от 28 юли 1881 г.
- ↑ а б в Ангелова, Й. и др. „Българските държавни институции 1879–1986“ Архив на оригинала от 2015-01-18 в Wayback Machine.. Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, достъп от 2 март 2015)
- ↑ а б в г д е Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN ISBN 954-528-790-X. с. 23 – 24.
- ↑ Димитров, Илчо. Князът, конституцията и народът. „Из историята на политическите борби в България през първите години след Освобождението“. София, Издателство на ОФ, 1972. с. 56 – 59, 81, 86 – 90, 95 – 96
- ↑ а б в Стателова, Елена и др. „История на България“. Том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999. с. 27 – 29 ISBN 954-426-206-7