Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Община Кюстендил. За селото в Община Сурдулица вижте Ръждавица.

Раждавица (до 1989 г. – Ръждавица) е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, Кюстендилска област.

Раждавица
Общи данни
Население 242 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 15,562 km²
Надм. височина 503 m
Пощ. код 2550
Тел. код 07937
МПС код КН
ЕКАТТЕ 63536
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Кюстендил
Петър Паунов
(ГЕРБ, РБ, НФСБ, …)
Раждавица в Общомедия

Съдържание

ГеографияРедактиране

Село Раждавица се намира на 14 километра северно от гр.Кюстендил, в Кюстендилската котловина, на ж.п.линията София – Кюстендил, в долината на река Струма, в западното подножие на Конявската планина.

Селото е съставено от махалите: Стаменова, Предарица, Рого, Азна, Край село, Мачканева, Шопова, Спротива, Пръдла.

Климат – умерен, преходно континентален, със средиземноморско влияние по течението на Струма.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Ръждавица (1949 – 1958), Община Драговищица (1958 – 1959), Община Ръждавица (1959 – 1978), Община Драговищица (1978 – 1987) и Община Кюстендил (от 1987 г.). [1]

Име на селотоРедактиране

До 1989 г. официалното име на селото е Ръждавица. Произхода на името идва от прилагателното „ръждав“ (поради цвета на почвата и скалите в селото" и наставката „ица“.

Според легенда, преди много години в една от пещерите в околностите на селото разбойници скрили съкровище. След време то било намерено от човек, който прибрал златото, а на негово място оставил ръждясали метални отпадъци. Когато разбойниците се върнали и видели ръждясалото си имане, изумено възклакнали: „Какво място, тук дори златото хваща ръжда“. Според друга легенда името на селото идва от голямата раждаемост и плодородие на земята.

През 1989 г. с Указ № 2153 на Държавния съвет село Ръждавица (от съществителното „ръжда“) е преименувано на Раждавица (от глагола „ражда“, в смисъл „плодородно място“).

НаселениеРедактиране

Година 1866 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2010
Население 564 582 811 1138 1210 1166 925 947 840 593 263

ИсторияРедактиране

 
Канцеларията на участъковата амбулатория в селото, 1936 г. Източник: ДА „Архиви“

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантично и късносредновековно селище, късноантична и средновековна крепост, както и запазените две късносредновековни църкви в землището на селото свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност от траки и римляни, а впоследствие и от славяни и българи.

С името Ръждавица селото е споменато във фалшифицираната грамота-хрисовул от XIV-XV век. на сръбския крал Стефан Дечански (1321 – 1331) за дарените селища на манастира „Свети Никола Мрачки“ при село Пещера, Радомирско.

Ръждавица е старо средновековно селище. В близост до селото се намират средновековната църква „Света Богородица“, както и развалините на средновековната крепост „Трите кули“.

В турски данъчни регистри от XVI век селото е записано като Раждевица (1570), Ираджавиче, Иръждавиче и Раждавиче (1576).

През 1600 г. е построена и изписана църквата „Успение Богородично“ в центъра на селото, която е съборена през 1934 г., тъй като била твърде малка за нарасналия брой жители на селото, и на нейно място е изградена нова по-голяма енорийска църква, която носи същото име. Над южната врата на старата църква е имало външен надпис с отбелязано името на ктитора – Ювица и датата 1600 г.

С името Ръждавица селото е споменато в две приписки от 1842 г. върху т.н."Раждавички сборник" – старобългарски ръкописен паметник от XII век.

В селото е открито училище през 1848 г. През 1866 г. в Ръждавица са регистрирани 68 домакинства с 564 жители.

Освобождението заварило Ръждавица като раетско село със 122 къщи от които 107 – български, 3 турски и 3 цигански. Освен тях в селото имало още 9 турски къщи на земеделци турци, които живеели през зимата и пролетта в Кюстендил.

В края на XIX век селото има 10607 декара землище, от които 5063 дка ниви, 3513 дка гори, 538 дка естествени ливади, 935 дка овощни и зеленчукови градини, 585 дка лозя и др. и се отглеждат 494 овце, 402 кози, 334 говеда и 121 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (зърнени храни, овощарство, лозарство, тютюнопроизводство) и животновъдството. Развити са домашните занаяти, има 2 магазина, 3 за зърнени храни, 5 воденици, 1 мелница.

През 1914 г. се създават читалище „Светлина“ и Земеделско скотовъдно заемно дружество „Труд“. През 1934 г.е е построена новата енорийска църква „Успение Богородично“. През 1936 г. се учредява физкултурно дружество „Черешарска слава“.

Открити са лекарски участък (след 1935) и пощенска станция (1940). Селото е водоснабдено и електрифицирано (1943).

През 1950 г. е учредено ТКЗС"29 октомври", което през 1959 г. става център на Обединено ТКЗС"Път към комунизма", в което влизат и съставните села: Полска Скакавица, Шишковци, Шипочано, Гърбино.През 1979 г. ОТКЗС е включено в състава на АПК"Драговищица" – с.Драговищица.

Изградени са 3 помпени и 1 водомерна станции на река Струма. Селото е благоустроено. Улиците са асфалтирани (1966 – 1979). През 1973 г. е създадено Туристическо дружество „Риша“. Построени са административна сграда (1971), детска градина за 50 деца (1974), фурна за хляб (1982). Разкрит е Домашен социален патронаж (1983). Изградени са складови бази на „Булгарплбод“ – София и ОП „Булгарплод“ – Кюстендил. Построено е общежитие за бригадири, строят се нови модерни обществени и частни сгради. Селото има автобусна и ж.п. връзка с гр. Кюстендил.

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с овощарството, преработващата промишленост и развитието на риболовен, спортен и църковен туризъм.

Исторически, културни и природни забележителностиРедактиране

  • Средновековна крепост „Трите кули“. Намира се на 2,5 км.северозападно от селото, в ляво от шосето за с.Гърбино, на левия бряг на река Струма, над 8 тунел на жп.линията. Запазени са части от крепостен зид и четириъгълни кули на височина до 2 м. Градежът е от ломени камъни, споени с бял хоросан и сантрачна система. Защитена площ – около 1,5 дка.
  • Късносредновековна църква „Света Богородица“. Намира се на около 3 километра северозападно от село Раждавица, на десния бряг на река Струма, в местността „Селище“. Еднокорабна и едноапсидна църква, с размери 6,50 Х 4,00 м. Допълнително е изграден притвор с дължина 2,60 Х 4 м., от който сега са запазени само основите. Цялата вътрешност е била изписана, като са запазени отделни фрагменти от стенописите. Стените на църквата са били запазена на височина от 0,50 до 3,20 м., като през 70-те години църквата е изцяло реставрирана – изграден е наново каменният свод на наоса и е покрита с каменни плочи. Датирана е в широките граници XII-XVI в.
  • Църква „Свети Атанасий“, наричана от местното население още „Свети Атанас Летни“. Намира се а около 0,5 км северно от село Раждавица, на левия бряг на река Струма, в местността „Чардако“. Еднокорабна и едноапсидна църква, изградена изградени от ломени камъни и тухли, споени с бял хоросан. Сводът е бил полуцилиндричен, сега е разрушен. Цялата вътрешност е била изписана, като от стенописите няма запазено нищо с изключение на няколко фрагменти от букви под гредите на входа на сградата. Построена е през XVI-XVIII в.
  • Църква „Успение Богородично“. Намира се в центъра на село Раждавица. Построена е през 1935 г. на мястото на едноименна късносредновековна църква, изписана през 1600 г.
  • Оброк „Свети Георги“. Намира се на около 1 км южно от селото, на левия бряг на река Струма, в местността Цръквето, при останките на малка църква.
  • Камък, изрисуван от Владимир Димитров-Майстора.
  • Каньонът на река Шегава с множество интересни скални фигури.
  • Вековна черница на повече от 500 години – в местността „Азна“.

Обществени институцииРедактиране

  • Кметство с.Раждавица.
  • Начално Училище „Св.Св. Кирил и Методий“.
  • Читалище „Светлина“ – действащо читалище, регистрирано под номер 1027 в Министерство на културата на Република България. Дейности: Клуб Изкуство и музика; библиотека с 6160 тома.

РелигииРедактиране

Село Раждавица принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

ЛичностиРедактиране

  • Георги Павлов Шопов – основал със съмишленици в родната си къща партийната организация на БКП в селото. Зверски съсечен с брадва от свой съселянин заради политическите си убеждения.
  • Стоян Антов Балджията (ок.1830 – ок.1895) – възрожденец, търговец и книгоразпространител. Търгува с печени сливи, восък, орехи, плодове, мед, сол, маслини, гайтани и др. Доставя тайно в Кюстендил революционни вестници, издавани в Румъния. Участва в Първото българско изложение в Пловдив (1892) и получава диплом и бронзов медал.

ЛитератураРедактиране

  • Иванов, Йордан – Северна Македония, София, 1906 г., с.317, 394 и 405;
  • Грабар, Андрей – Няколко средновековни паметници в Западна България, Годишник на Народния археологически музей – София, III, 1921 г., с.286 – 296;
  • А.Протич – Денационализиране и възраждане на нашето изкуство от 1393 – 1879 г. Сборник България 1000 години, София, 1930 г., с.398;
  • Иванова-Мавродинова, Вера – Неиздадени църкви в Югозападна България. Годишник на Народния археологически музей – София, V, 1926 – 1931 г., с.261 – 264;
  • Бешевлиев, В., Епиграфски приноси, С, 1952, с.7;
  • Геров, Б., Проучвания върху западнотракийските земи през римско време, – ГСУФФ, 1959, LIV, 60, с.299 и 357;
  • Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд.БАН., с.197 – 203.
  • Кр.Миятев – Архитектура в Средновековна България, София, 1965 г., с.217 и сл.
  • Захариев, Йордан – Кюстендилската котловина, София, 1963 г., с.202;
  • Димитрова, Дора. – Разкопки в м.Калето при с.Ръждавица, Кюстендилски окръг. – В: Археологически открития и разкопки през 1975 г., Смолян, 1976 г., с.78;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.26;
  • Димитрова, Дора. – Средновековната крепост край с.Ръждавица. – В: Музеи и паметници на културата, 1981 г., 1, с.20 – 25;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.574;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт, с.163.
  • Тонев, Андрей, „Колективна находка от Западноевропейски монети от разкопките на обект „Калето“ при с. Ръждавица“, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.I, 1989 г.

Сайт на селотоРедактиране

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране