Раково (дем Лерин)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Раково.
Рàково или Ракова (произношение в местния говор Рàкоо, на гръцки: Κρατερό, Кратеро, катаревуса: Κρατερόν, Кратерон, до 1926 година Ράκοβο или Ράκοβον, Раково или Раковон[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.
| Раково Κρατερό | |
| — село — | |
 Френски войски в Раково през 1918 година | |
  Раково  Раково  Раково | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Лерин |
| Географска област | Пелистер |
| Надм. височина | 1015 m |
| Население | 53 души (2021 г.) |
| Демоним | Ра̀ковци |
География
редактиранеСелото е разположено на 15 километра северозападно от демовия център Лерин (Флорина) и на 8 километра западно от Долно Клещино (Като Клинес) на река Ракова (Кратериотико Рема) в планината Пелистер близо до границата със Северна Македония.
История
редактиранеВ Османската империя
редактиране
Църквата в Раково „Свети Николай“ е построена в 1843 година.
В началото на XX век Раково е чисто българско село в Битолска каза. В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Раково като българско село.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Раково има 850 жители българи.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Раково е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак със 74 къщи.[4]
В началото на XX век всички жители на Раково са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 640 българи патриаршисти гъркомани.[5]
Селото е изгорено и много от жителите му са избити от османски войски по време на Илинденското въстание. През ноември 1903 година владиката Григорий Пелагонийски пристига в Буф и три пъти кани раковци да дойдат да получат предназначените за тях помощи, но те като патриаршисти отказват и Григорий ги раздава в Буф.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Раково е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Гърция
редактиранеПрез войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ракова има 100 къщи славяни християни.[8]
В 1913 година селото има 1008 жители, в 1920 година 299 семейства с 811 жители, а в 1928 - 740 жители. В 1926 година е прекръстено на Кратерон.[9] В 1932 година в селото живеят 201 българогласни семейства, а в 1945 година 950 жители, всички с „гръцко национално съзнание“. Преброяването от 1951 година показва 719 жители.
Съборът в Раково е на 7 юли.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Голема Въртешка[10][11][12] | Βαρτέσμα Γκολένα | Строфес | Στροφές[13] | връх на ЮЗ от Раково (2176,7 m)[11] |
| Ковчег[11] | Κοφτσέκι | Кивотос | Κιβωτός[13] | връх на ЮЗ от Раково[11] (1606 m)[12] |
| Чуката[12] или Станова нива[11] | Στάνο Νίβα | Ипсома Антиполохагу Стеряди Зиси | Ύψωμα Άνθυπολοχαγού Στεργιάδη Ζήση[13] | връх в Баба на Ю от Раково (1183,7 m)[11] |
| Присово[12][11] | Πρίσοβον | Просилион | Προσήλιον[13] | връх[11] и река на И от Раково, минаваща през Битуша[12] |
| Ровеник[12] | Ρόβενικ | Раковити | Ρακοβίτη[13] | хребет в Баба на ЗЮЗ от Раково[12] |
| Бачило[12] или Стара[11] | Μπάτσιλο Στάρα | Кратериотико | Κρατεριώτικο[13] | реката на Раково, ляв приток на Мала[11] |
| Вардища[12][11] | Βάρδιτσα | Фрурос | Φρουρός[13] | връх на ЮЗ от Раково[11] |
| Невестина[12][11] | Ντερουζίτο Νεβετσίνα | Нифиотика | Νυφιώτικα[13] | местност на СИ от Раково[11][12] |
| Марков камен[11] | Μάρκο Κάμεν | Петрес | Πέτρες[13] | връх в Баба на СИ от Раково, гранична пирамида № 161[11] |
- Преброявания
- 1913 - 1008 души
- 1920 - 811 души
- 1928 - 740 души
- 1945 - 950 души
- 1951 - 719 души
- 2001 - 151 души
- 2011 - 84 души
Личности
редактиране
- Родени в Раково
Иван Кафеджията (? – 1903), български революционер, войвода на ВМОРО
Лазо (Λάζος), гръцки андартски деец, братовчед на Павле Илиев и помощник на капитан Мораитис[15]- Михаил Раковчето (Μιχαήλ Ρακόβου), гръцки андартски деец, куриер и водач на чети[15]
- Павле Илиев (Павлос Раковитис, 1877 – 1908), гръцки андартски капитан
- Петър Ив. Атанасов (1878 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Девета велешка дружина[16]
Трайче Груйоски – Павле (1921 - 2016), югославски партизанин и политик- Траян Котев, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Иванов[17]
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 13. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
- ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 9.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 69, 874.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Материали по изучаванието на Македония. София, Печатница Вълковъ, 1896. с. 692.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Topografska Karta JNA 1: 50.000.
- ↑ а б в г д е ж з и Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1780. (на гръцки)
- ↑ Μακεδονικός Αγώνας: Κρατερό Φλωρίνης. Ο Μακεδονομάχος οπλαρχηγός Παύλος Ρακοβίτης.
- ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 169. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 69.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.40