Тази статия е за гъркоманския андартски капитан. За комунистическия деец вижте Павле Раковски.

Павле Илиев Николов, известен като Раковски или Pаковчето (на гръцки: Παύλος Ηλία Νικολαΐδης Ρακοβίτης, Павлос Илия Николаидис Раковитис), e гъркомански капитан на гръцка андартска чета в Македония.[1]

Павле Илиев
Παύλος Ηλία
гръцки революционер
Роден
1877 г.
Починал

Биография редактиране

Павле Илиев е роден в битолското село Раково, днес Кратеро, Гърция. В 1905 година се присъединява към гръцката пропаганда и става четник на Евтимиос Каудис, който действа в Баба. Убива собствения си кум, който се е провъзгласил за българин.[2] На два пъти четата се сблъсква с чети на ВМОРО в Раково. По-късно минава в четата на Георгиос Макрис като заместник на капитана. Когато в 1906 година Макрис е тежко ранен в сражение с турците в Магарево, четата е оглавена от Павле Илиев[3], като действа в Корещата и Пелагония заедно с тези на Георгиос Цондос (Вардас) и Йоанис Каравитис.

 
Стефос Григориу, Стоян Цицов, Павле Илиев и Трайко Браянов.

На 21 декември 1906 година Павле Илиев заедно с друг гъркомански капитан Симо Стоянов (Симос Йоанидис) влиза в село Кладороби, убиват двама селяни, раняват сериозно трима и изгарят една къща.[4]

На 8 октомври 1907 година българските чети на Петър Ацев, Дзоле Стойчев и Кръсте Льондев нападат Раково убиват бащата на Павле Илиев и изгарят 70 къщи. През ноември 1908 година Павле Илиев убива войводата Димко Николов.[5] Илиев пие много и грубият му подход при събиране на пари от селяните го вкарва в конфликт с ръководството на гръцкия комитет.

Павле Илиев загива на 13 октомври 1908 година, убит от младотурци.[6][7][8]

Името на Павле Илиев носи дружество в родното му село,[9] в което в 1960 година е издигнат негов бюст.[10][11][12]

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. Mαζαράκης - Αινιάν, I. K. Ο Μακεδονικός αγώνας : με ένα χάρτη των σχολείων της Μακεδονίας και εικόνες εκτός κειμένου. Αθήνα, Δωδώνη, 1981. σ. 113. (на гръцки)
  2. "Ο εμφύλιος τον προτομών". Κυριακάτικη Ελευθεροτυπία, 26/11/2000.
  3. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 169. (на гръцки)
  4. Δ. Λιθοξόου - Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Φλώρινας / Κ
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 48.
  6. Ιερός Αγών[неработеща препратка]
  7. Ένας αιώνας από τη λήξη του Μακεδονικού Αγώνα, архив на оригинала от 1 май 2009, https://web.archive.org/web/20090501214114/http://www.eidisis.gr/politistika/politistika/enas-aionas-apo-ti-liksi-tou-makedonikou-agona.html, посетен на 11 ноември 2009 
  8. 13 ΟΚΤΩΒΡΙΟΥ 1908 ΞΕΚΙΝΑΕΙ ΣΥΣΤΗΜΑΤΙΚΗ ΕΞΟΝΤΩΣΗ ΤΩΝ ΕΛΛΗΝΩΝ ΟΠΛΑΡΧΗΓΩΝ
  9. Δήμος Κάτω Κλεινών[неработеща препратка]
  10. "Εκεί που χάνονται τα αγάλματα". Κυριακάτικη Ελευθεροτυπία, 26/11/2000.
  11. Νικολάου Λούστα, "Οι Μακεδόνες καπετάνιοι Σίμος από τα Άλωνα και Παύλος Ρακοβίτης μιλούν σε απόρρητη έκθεσή τους", Μακεδονική Ζωή, τ. 207 (1983), σσ. 34-36.
  12. Γεωργίου Δικωνύμου Μακρή, "Ο Μακεδονικός Αγών (Απομνημονεύματα)", Θεσσαλονίκη 1959, σσ. 36, 38, 300, 303