Рак на дебелото черво
Ракът на дебелото черво е вид болестно състояние, разновидност на рака. Той е най-честия рак на органите на храносмилателния тракт. Негови жертви са мъже и жени на възраст между 40 и 60 години.
Рак на дебелото черво | |
80% от рака на дебелото черво се развива в сивите области на диаграмата | |
Специалност | онкология |
---|---|
Класификация и външни ресурси | |
МКБ-10 | C18-C20/C21 |
МКБ-9 | 153.0-154.1 |
МКБО | М8140/3 (95% of cases) |
OMIM | 114500 |
База данни DiseasesDB | 2975 |
База данни MedlinePlus | 000262 |
База данни eMedicine | med/413 med/1994 ped/3037 |
Рак на дебелото черво в Общомедия |
Дебелото черво се намира на края на храносмилателната система и е с дължина 1,5 – 2 м. Състои се от сляпо черво (caecum), възходящо ободно черво (colon ascendens), напречно ободно черво (colon transversum), низходящо ободно черво (colon descendens), сигмовидно черво (colon sigmoideum) и право черво (rectum).
Най-вътрешната част на дебелото черво е лигавицата. Тя е преграда между съдържанието му и тъканите изграждащи червото. Ракът на дебелото черво е злокачествен тумор, който възниква в този слой. В повечето случаи се разполага в сигмовидното, сляпото или правото черво.
Ракът на дебелото черво е болест на съвременната цивилизация. Всяка от развитите страни отбелязва все повече случаи.
Причини за възникване
редактиранеСледните фактори способстват за възникването на рак на дебелото черво:
- Начинът на хранене – преобладаването в рациона на месни, мазни и брашнени храни; недостатъчно съдържание на продукти с растителен произход; наличие на малко баласт (несмилаеми частици) в храната.
- Задържане на фекална материя в червата (виж сивите области на илюстрацията) поради непълно изхождане и запек.
- Заболявания, засягащи дебелото черво, като колит или полипи. Рискът от развитие на рак на дебелото черво започва да се увеличава 7 години след началото на заболяването и всеки следващи 10 години се увеличава с 10%, достигайки след 25 години – 30%;
- Наследствена предразположеност.
Развитие
редактиранеПри повишено съдържание на животински мазнини и белтъци, в дебелото черво се образуват някои вещества, които допринасят за образуване на тумори. Те се наричат канцерогенни вещества. При запек, непълно изхождане (когато е в седнало положение, виж дефекация) или волево задържане на позивите за дефекациите, времето на въздействие на канцерогенните вещества върху лигавицата на червата значително се увеличава, което може да изроди нормалните клетки в ракови.
Злокачественият тумор може да се образува заради дълго протичащи възпалителни заболявания на дебелото черво (като колит), а също и да се мутира от полипи (доброкачествени израстъци по лигавицата на червото).
Веднъж възникнали, раковите клетки бързо започват да се множат, туморът постепенно нараства и запълва лумена на червото. В резултат на това настъпва т. нар. непроходимост на червата. Възможни са и други усложнения, като например увличане на туморната маса от усилената перисталтика и възникване на инвагинация и пр. С нарастването си туморната маса разрушава стената на червото и може да причини кръвотечения. На по-ранните етапи, когато заболяването е най-лечимо кървенето е скрито и може да се установи само с лабораторен анализ за скрита кръв в изпражненията.
Прогресията на заболяването е неуловима и оплакванията обикновено настъпват късно.
На късните етапи на заболяването туморната маса се разпространява извън пределите на червото, прораства в стената му, чрез лимфния поток попада в регионалните, а по-късно и в отдалечените лимфни възли, чрез кръвния ток може да достигне отдалечени органи като черен дроб, бели дробове, кости, главен мозък и да образува метастатични огнища.
Опасност
редактиранеАко това заболяване не се лекува навреме, от рак на дебелото черво, както и от всеки друг рак, организмът загива.
Симптоми
редактиранеВ ранен етап болните от рак на дебелото черво се чувстват добре. Когато туморът достигне големи размери, могат да се наблюдават следните симптоми според това в коя част на дебелото черво ракът се развива:[1]
При рак на десния колон на дебелото черво
редактиране- Анемия;
- Лесна умора;
- Коликообразни болки в корема;
- Отслабване на тегло.
При рак на левия колон на дебелото черво
редактиране- Коликообразни болки в корема (мъчителни, продължителни, тъпи);
- Нарушаване в ритъма на дефекация;
- Наличие на кръв и слуз при дефекация;
- Тежест в корема;
- Подуване на корема;
- Куркане на червата;
- Гадене и повръщане;
- Намален апетит;
- Отслабване на тегло;
- Умора;
- Повишена температура.
Диагностика
редактиранеВсеки тумор се лекува най-добре в начален стадий, когато има малки размери. Затова трябва редовно да се правят профилактични прегледи при лекар гастроентеролог и да се правят изследвания за скрита кръв в изпражненията. След 40-годишна възраст трябва да се правят профилактични прегледи веднъж на три години. Анализи за скрита кръв в изпражненията трябва да се правят ежегодно.
- Палпация – изследване, при което чрез опипване се определя формите, размера и етапа на развитие на анормални формации. Изследват се основно слепите, правите и сигмоидните секции на дебелото черво.
- Иригоскопия – рентгенова снимка, която се прави след бариева клизма – въвеждане на контрастен разтвор, който реагира на рентгенови лъчи.
- Ректороманоскопия – изследване, при което последните 30 cm от дебелото черво се оглеждат със специална камера.
- Ректален пръстов тест – спомага за идентифициране на основния тумор и неговите метастази;
- Колоноскопия – изследване, подобно на ректороманоскопията, при което се изследва участък с дължина до 1 m. При този метод в ректума на пациента се въвежда специален фиброоптичен апарат и чрез него се оглежда лигавицата на дебелото черво. Може да бъде взета и биопсия.
- Фиброколоноскопия – най-добър метод, при който чрез апарат снабден с влакнеста оптика могат да бъдат огледани всички участъци на червото, чак до илеоцекалната клапа.
- Туморни маркери – изследва се чрез кръв.
- Колонографията (виртуална колоноскопия) – компютърно и магнитно резонансно сканиране. Показва промените в структурите на тъканта. Освен това позволява полипите по дебелото черво и евентуалното наличие на рак да бъдат открити в много ранен стадий.[2]
И при четирите метода по време на манипулацията може да се извърши биопсия – взема се малко парченце подозрителна тъкан, което след това се изследва хистологично.
Процедурите са практически безболезнени. Биопсията се прилага при пациенти с полипи.
Някои болни обаче попадат на преглед при онколог или гастроентеролог, когато туморът има големи размери.
Лечение
редактиранеОсновните методи на лечение в традиционната медицина са оперативно премахване на тумора и на засегнатите части от червото, химиотерапия, лъчетерапия.
Каква операция ще се извърши зависи от размерите и разположението на тумора. При малки размери и подходящо разположение е възможно туморът да се отдели напълно и да се съхранят нормалните функции на дебелото черво. При големи размери и при някои разположения операцията завършва чрез създаване на изкуствено анално отвърстие разположено на предната коремна страна.
В много случаи операцията се извършва в два етапа (операция тип Хартман): отначало се премахва част от червото и временно се създава изкуствено анално отвърстие, а след няколко месеца колостомата се премахва и се възстановява нормалната функция на червото.
Прогнозата на заболяването зависи от размера на тумора, регионалните лимфни метастази, наличието на далечни метастази и своевременното му хирургично лечение. Колкото по-малки са размерите, толкова е по-голяма вероятността за пълно излекуване.
Химиотерапия
редактиранеНеоадювантна химио-лъчетерапия при рак на право черво
редактиранеПрилага се при местно напреднал рак и се съчетава с лъчетерапия 50 – 54 Грей: 5-Флуороурацил и Левковорин.[3]
Адювантна химиотерапия
редактиранеПрилага се след хирургическо лечение на локално напреднал рак. Препоръчва се предварително хистологично изследване на тумора за маркера K-ras (произнася се кей-рас). Използват се: Левковорин, 5-Флуороурацил, Оксалиплатин, Капецитабин.
- Първа линия химиотерапия
Прилага се при рак с далечни разсейки. Прилагат се следните препарати: Оксалиплатин, Левковорин, 5-Флуороурацил, Иринотекан, Капецитабин.
- Втора линия химиотерапия
Използват се: Панитумумаб, Цетуксимаб, Иринотекан, Митомицин С, 5-Флуороурацил.
Нетрадиционни методи
редактиранеВсе повече хора се обръщат към нетрадиционната медицина поради негативните странични ефекти на традиционните методи – химиотерапията и лъчетерапията разрушават здравите клетки, създават токсична среда в организма и намаляват имунитета. Множество билки имат доказан антираков ефект, други се използват за имунна терапия (засилване на съпротивителните сили на организма). В много от световните клиники за лекуване на рак се прилагат цялостни оздравителни програми, включващи психотерапевтика (работа с положителни утвърждения, формули и т.н.), оздравителна диета без месо и животински мазнини, слънцелечение и т.н.
Профилактика
редактиранеЗа профилактика на рака на дебелото черво е необходимо в рациона на човека да има повече плодове и зеленчуци, да не се допуска на запек, съдържанието на червата да се изпразва в клекнало положение и при първия позив.
Какво можем да направим?
редактиранеЕжегодно да се дават изследвания на изпражнения за скрита кръв. Да се провеждат консултации с гастроентеролог. Веднъж на 3 години фиброколоноскопия с оглеждане на всички сегменти на дебелото черво.
Добре трябва да се помни, че появата на оплаквания е вече признак за напреднал туморен процес, което понижава ефективността от лечението. Оплакванията са свързани с честа дефекация, болки в коремната област, постепенно отслабване и трудно хранене поради липса на апетит. Изпражненията са примесени с кръв и слуз.
Източници
редактиране- ↑ Симптоми и лечение на рак на дебелото черво
- ↑ Рак на дебелото черво
- ↑ Лечение на рак на дебелото черво, архив на оригинала от 17 януари 2010, https://web.archive.org/web/20100117094332/http://himioterapia-varna.com/, посетен на 6 декември 2009
Използвана литература
редактиране- healthlink.mcw.edu Архив на оригинала от 2006-04-26 в Wayback Machine.
- Welles, William, „The Hidden Crime of the Porcelain Throne“ (unpublished article). Dr. Welles is a practicing Chiropractor, Nutritionist, and Kinesiologist from California.
- Jacobs E J, White E., Constipation, laxative use, and colon cancer among middle-aged adults. Epidemiology, 1998 Jul, 9 (4): 385 – 91.
- Tagart REB. The Anal Canal and Rectum: Their Varying Relationship and Its Effect on Anal Continence, Diseases of the Colon and Rectum 1966: 9, 449 – 452.
- Hornibrook, F.A., The Culture of the Abdomen, (Garden City, N.Y.: Doubleday, Doran & Co., Inc., 1933), pp. 75 – 78
- Aaron, H., Our Common Ailment, (New York: Dodge Publishing Co., 1938), p. 39.
- Sikirov BA. Management of Hemorrhoids: A New Approach, Israel Journal of Medical Sciences, 1987: 23, 284 – 286.
- 8. Dimmer, Christine; Martin, Brian; et al. Squatting for the Prevention of Hemorrhoids? Архив на оригинала от 2007-09-04 в Wayback Machine., Department of Science and Technology Studies, University of Wollongong, NSW 2522, Australia, published in the Townsend Letter for Doctors & Patients, Issue No. 159, October 1996, pp. 66 – 70.
- Sikirov BA, Etiology and pathogenesis of diverticulosis coli: a new approach, Medical Hypotheses, 1988 May; 26(1):17 – 20.
- Sikirov BA, Cardio-vascular events at defecation: are they unavoidable?, Medical Hypotheses, 1990 Jul; 32(3):231 – 3.
- Bockus, H.L., Gastro-Enterology, (Philadelphia: W.B. Saunders Co., 1944), Vol. 2, p. 138, 144, 469.
- Henry, Dr. M.M. and Swash, Dr.M., Coloproctology and the Pelvic Floor, Butterworths London, 1985, p. 145, 147, 301.
- Bowles, Wallace, The Importance of Squatting for Defecation, unpublished article, януари 1992.
- www.president.harvard.edu/history/
- Walker AR, Segal I., Epidemiology of noninfective intestinal diseases in various ethnic groups in South Africa. Israel Journal of Medical Science, 1979 Apr; 15(4):309 – 13. (online at PubMed.)
- www.users.bigpond.com/billmastermind/moments53.htm
- Montgomery Scott M, Pounder Roy E, Wakefield Andrew J, Infant mortality and the incidence of inflammatory bowel disease, The Lancet Volume 349, Number 9050 DATUM: 1997-02-15.
- Pfenninger, John L and Zainea, George G., Common Anorectal Conditions: Part I. Symptoms and Complaints, American Family Physician, 2001; 63:2391 – 8
- King, John E.(Editor in Chief), Mayo Clinic on Digestive Health, Mayo Clinic, Rochester, MN, 2000, p.128
- Rad, Saeed, „Impact of Ethnic Habits on Defecographic Measurements“, Archives of Iranian Medicine, Vol 5, No. 2, April 2002, p.115 – 117.
- Russell JGB. Moulding of the pelvic outlet Архив на оригинала от 2005-03-07 в Wayback Machine.. J Obstet Gynaec Brit Cwlth 1969; 76:817 – 20
- web.uct.ac.za Архив на оригинала от 2012-05-31 в archive.today
- Historical Perspectives in Surgery, Medscape Surgery 4(1), 2002, „Famous Patients, Famous Operations, 2002 – Part 2: The Case of a Royal Pain in the Abdomen“
- www.pajournalcme.com Архив на оригинала от 2006-06-29 в Wayback Machine.