Рак на дебелото черво

Ракът на дебелото черво е вид болестно състояние, разновидност на рака. Той е най-честия рак на органите на храносмилателния тракт. Негови жертви са мъже и жени на възраст между 40 и 60 години.

Рак на дебелото черво
80% от рака на дебелото черво се развива в сивите области на диаграмата
Специалностонкология
Класификация и външни ресурси
МКБ-10C18-C20/C21
МКБ-9153.0-154.1
МКБОМ8140/3 (95% of cases)
OMIM114500
База данни
DiseasesDB
2975
База данни
MedlinePlus
000262
База данни
eMedicine
med/413 med/1994 ped/3037
Рак на дебелото черво в Общомедия

Дебелото черво се намира на края на храносмилателната система и е с дължина 1,5 – 2 м. Състои се от сляпо черво (caecum), възходящо ободно черво (colon ascendens), напречно ободно черво (colon transversum), низходящо ободно черво (colon descendens), сигмовидно черво (colon sigmoideum) и право черво (rectum).

Най-вътрешната част на дебелото черво е лигавицата. Тя е преграда между съдържанието му и тъканите изграждащи червото. Ракът на дебелото черво е злокачествен тумор, който възниква в този слой. В повечето случаи се разполага в сигмовидното, сляпото или правото черво.

Ракът на дебелото черво е болест на съвременната цивилизация. Всяка от развитите страни отбелязва все повече случаи.

Причини за възникване

редактиране

Следните фактори способстват за възникването на рак на дебелото черво:

  1. Начинът на хранене – преобладаването в рациона на месни, мазни и брашнени храни; недостатъчно съдържание на продукти с растителен произход; наличие на малко баласт (несмилаеми частици) в храната.
  2. Задържане на фекална материя в червата (виж сивите области на илюстрацията) поради непълно изхождане и запек.
  3. Заболявания, засягащи дебелото черво, като колит или полипи. Рискът от развитие на рак на дебелото черво започва да се увеличава 7 години след началото на заболяването и всеки следващи 10 години се увеличава с 10%, достигайки след 25 години – 30%;
  4. Наследствена предразположеност.

Развитие

редактиране

При повишено съдържание на животински мазнини и белтъци, в дебелото черво се образуват някои вещества, които допринасят за образуване на тумори. Те се наричат канцерогенни вещества. При запек, непълно изхождане (когато е в седнало положение, виж дефекация) или волево задържане на позивите за дефекациите, времето на въздействие на канцерогенните вещества върху лигавицата на червата значително се увеличава, което може да изроди нормалните клетки в ракови.

Злокачественият тумор може да се образува заради дълго протичащи възпалителни заболявания на дебелото черво (като колит), а също и да се мутира от полипи (доброкачествени израстъци по лигавицата на червото).

Веднъж възникнали, раковите клетки бързо започват да се множат, туморът постепенно нараства и запълва лумена на червото. В резултат на това настъпва т. нар. непроходимост на червата. Възможни са и други усложнения, като например увличане на туморната маса от усилената перисталтика и възникване на инвагинация и пр. С нарастването си туморната маса разрушава стената на червото и може да причини кръвотечения. На по-ранните етапи, когато заболяването е най-лечимо кървенето е скрито и може да се установи само с лабораторен анализ за скрита кръв в изпражненията.

Прогресията на заболяването е неуловима и оплакванията обикновено настъпват късно.

На късните етапи на заболяването туморната маса се разпространява извън пределите на червото, прораства в стената му, чрез лимфния поток попада в регионалните, а по-късно и в отдалечените лимфни възли, чрез кръвния ток може да достигне отдалечени органи като черен дроб, бели дробове, кости, главен мозък и да образува метастатични огнища.

Опасност

редактиране

Ако това заболяване не се лекува навреме, от рак на дебелото черво, както и от всеки друг рак, организмът загива.

Симптоми

редактиране

В ранен етап болните от рак на дебелото черво се чувстват добре. Когато туморът достигне големи размери, могат да се наблюдават следните симптоми според това в коя част на дебелото черво ракът се развива:[1]

При рак на десния колон на дебелото черво

редактиране
  • Анемия;
  • Лесна умора;
  • Коликообразни болки в корема;
  • Отслабване на тегло.

При рак на левия колон на дебелото черво

редактиране
  • Коликообразни болки в корема (мъчителни, продължителни, тъпи);
  • Нарушаване в ритъма на дефекация;
  • Наличие на кръв и слуз при дефекация;
  • Тежест в корема;
  • Подуване на корема;
  • Куркане на червата;
  • Гадене и повръщане;
  • Намален апетит;
  • Отслабване на тегло;
  • Умора;
  • Повишена температура.

Диагностика

редактиране

Всеки тумор се лекува най-добре в начален стадий, когато има малки размери. Затова трябва редовно да се правят профилактични прегледи при лекар гастроентеролог и да се правят изследвания за скрита кръв в изпражненията. След 40-годишна възраст трябва да се правят профилактични прегледи веднъж на три години. Анализи за скрита кръв в изпражненията трябва да се правят ежегодно.

  1. Палпация – изследване, при което чрез опипване се определя формите, размера и етапа на развитие на анормални формации. Изследват се основно слепите, правите и сигмоидните секции на дебелото черво.
  2. Иригоскопия – рентгенова снимка, която се прави след бариева клизма – въвеждане на контрастен разтвор, който реагира на рентгенови лъчи.
  3. Ректороманоскопия – изследване, при което последните 30 cm от дебелото черво се оглеждат със специална камера.
  4. Ректален пръстов тест – спомага за идентифициране на основния тумор и неговите метастази;
  5. Колоноскопия – изследване, подобно на ректороманоскопията, при което се изследва участък с дължина до 1 m. При този метод в ректума на пациента се въвежда специален фиброоптичен апарат и чрез него се оглежда лигавицата на дебелото черво. Може да бъде взета и биопсия.
  6. Фиброколоноскопия – най-добър метод, при който чрез апарат снабден с влакнеста оптика могат да бъдат огледани всички участъци на червото, чак до илеоцекалната клапа.
  7. Туморни маркери – изследва се чрез кръв.
  8. Колонографията (виртуална колоноскопия) – компютърно и магнитно резонансно сканиране. Показва промените в структурите на тъканта. Освен това позволява полипите по дебелото черво и евентуалното наличие на рак да бъдат открити в много ранен стадий.[2]

И при четирите метода по време на манипулацията може да се извърши биопсия – взема се малко парченце подозрителна тъкан, което след това се изследва хистологично.

Процедурите са практически безболезнени. Биопсията се прилага при пациенти с полипи.

Някои болни обаче попадат на преглед при онколог или гастроентеролог, когато туморът има големи размери.

Основните методи на лечение в традиционната медицина са оперативно премахване на тумора и на засегнатите части от червото, химиотерапия, лъчетерапия.

Каква операция ще се извърши зависи от размерите и разположението на тумора. При малки размери и подходящо разположение е възможно туморът да се отдели напълно и да се съхранят нормалните функции на дебелото черво. При големи размери и при някои разположения операцията завършва чрез създаване на изкуствено анално отвърстие разположено на предната коремна страна.

В много случаи операцията се извършва в два етапа (операция тип Хартман): отначало се премахва част от червото и временно се създава изкуствено анално отвърстие, а след няколко месеца колостомата се премахва и се възстановява нормалната функция на червото.

Прогнозата на заболяването зависи от размера на тумора, регионалните лимфни метастази, наличието на далечни метастази и своевременното му хирургично лечение. Колкото по-малки са размерите, толкова е по-голяма вероятността за пълно излекуване.

Химиотерапия

редактиране

Неоадювантна химио-лъчетерапия при рак на право черво

редактиране

Прилага се при местно напреднал рак и се съчетава с лъчетерапия 50 – 54 Грей: 5-Флуороурацил и Левковорин.[3]

Адювантна химиотерапия

редактиране

Прилага се след хирургическо лечение на локално напреднал рак. Препоръчва се предварително хистологично изследване на тумора за маркера K-ras (произнася се кей-рас). Използват се: Левковорин, 5-Флуороурацил, Оксалиплатин, Капецитабин.

  • Първа линия химиотерапия

Прилага се при рак с далечни разсейки. Прилагат се следните препарати: Оксалиплатин, Левковорин, 5-Флуороурацил, Иринотекан, Капецитабин.

  • Втора линия химиотерапия

Използват се: Панитумумаб, Цетуксимаб, Ириноте­кан, Митомицин С, 5-Флуороурацил.

Нетрадиционни методи

редактиране

Все повече хора се обръщат към нетрадиционната медицина поради негативните странични ефекти на традиционните методи – химиотерапията и лъчетерапията разрушават здравите клетки, създават токсична среда в организма и намаляват имунитета. Множество билки имат доказан антираков ефект, други се използват за имунна терапия (засилване на съпротивителните сили на организма). В много от световните клиники за лекуване на рак се прилагат цялостни оздравителни програми, включващи психотерапевтика (работа с положителни утвърждения, формули и т.н.), оздравителна диета без месо и животински мазнини, слънцелечение и т.н.

Профилактика

редактиране

За профилактика на рака на дебелото черво е необходимо в рациона на човека да има повече плодове и зеленчуци, да не се допуска на запек, съдържанието на червата да се изпразва в клекнало положение и при първия позив.

Какво можем да направим?

редактиране

Ежегодно да се дават изследвания на изпражнения за скрита кръв. Да се провеждат консултации с гастроентеролог. Веднъж на 3 години фиброколоноскопия с оглеждане на всички сегменти на дебелото черво.

Добре трябва да се помни, че появата на оплаквания е вече признак за напреднал туморен процес, което понижава ефективността от лечението. Оплакванията са свързани с честа дефекация, болки в коремната област, постепенно отслабване и трудно хранене поради липса на апетит. Изпражненията са примесени с кръв и слуз.

Източници

редактиране

Използвана литература

редактиране
  • healthlink.mcw.edu Архив на оригинала от 2006-04-26 в Wayback Machine.
  • Welles, William, „The Hidden Crime of the Porcelain Throne“ (unpublished article). Dr. Welles is a practicing Chiropractor, Nutritionist, and Kinesiologist from California.
  • Jacobs E J, White E., Constipation, laxative use, and colon cancer among middle-aged adults. Epidemiology, 1998 Jul, 9 (4): 385 – 91.
  • Tagart REB. The Anal Canal and Rectum: Their Varying Relationship and Its Effect on Anal Continence, Diseases of the Colon and Rectum 1966: 9, 449 – 452.
  • Hornibrook, F.A., The Culture of the Abdomen, (Garden City, N.Y.: Doubleday, Doran & Co., Inc., 1933), pp. 75 – 78
  • Aaron, H., Our Common Ailment, (New York: Dodge Publishing Co., 1938), p. 39.
  • Sikirov BA. Management of Hemorrhoids: A New Approach, Israel Journal of Medical Sciences, 1987: 23, 284 – 286.
  • 8. Dimmer, Christine; Martin, Brian; et al. Squatting for the Prevention of Hemorrhoids? Архив на оригинала от 2007-09-04 в Wayback Machine., Department of Science and Technology Studies, University of Wollongong, NSW 2522, Australia, published in the Townsend Letter for Doctors & Patients, Issue No. 159, October 1996, pp. 66 – 70.
  • Sikirov BA, Etiology and pathogenesis of diverticulosis coli: a new approach, Medical Hypotheses, 1988 May; 26(1):17 – 20.
  • Sikirov BA, Cardio-vascular events at defecation: are they unavoidable?, Medical Hypotheses, 1990 Jul; 32(3):231 – 3.
  • Bockus, H.L., Gastro-Enterology, (Philadelphia: W.B. Saunders Co., 1944), Vol. 2, p. 138, 144, 469.
  • Henry, Dr. M.M. and Swash, Dr.M., Coloproctology and the Pelvic Floor, Butterworths London, 1985, p. 145, 147, 301.
  • Bowles, Wallace, The Importance of Squatting for Defecation, unpublished article, януари 1992.
  • www.president.harvard.edu/history/
  • Walker AR, Segal I., Epidemiology of noninfective intestinal diseases in various ethnic groups in South Africa. Israel Journal of Medical Science, 1979 Apr; 15(4):309 – 13. (online at PubMed.)
  • www.users.bigpond.com/billmastermind/moments53.htm
  • Montgomery Scott M, Pounder Roy E, Wakefield Andrew J, Infant mortality and the incidence of inflammatory bowel disease, The Lancet Volume 349, Number 9050 DATUM: 1997-02-15.
  • Pfenninger, John L and Zainea, George G., Common Anorectal Conditions: Part I. Symptoms and Complaints, American Family Physician, 2001; 63:2391 – 8
  • King, John E.(Editor in Chief), Mayo Clinic on Digestive Health, Mayo Clinic, Rochester, MN, 2000, p.128
  • Rad, Saeed, „Impact of Ethnic Habits on Defecographic Measurements“, Archives of Iranian Medicine, Vol 5, No. 2, April 2002, p.115 – 117.
  • Russell JGB. Moulding of the pelvic outlet Архив на оригинала от 2005-03-07 в Wayback Machine.. J Obstet Gynaec Brit Cwlth 1969; 76:817 – 20
  • web.uct.ac.za Архив на оригинала от 2012-05-31 в archive.today
  • Historical Perspectives in Surgery, Medscape Surgery 4(1), 2002, „Famous Patients, Famous Operations, 2002 – Part 2: The Case of a Royal Pain in the Abdomen“
  • www.pajournalcme.com Архив на оригинала от 2006-06-29 в Wayback Machine.

Вижте също

редактиране