Расник
Раснѝк е село в Западна България. То се намира в община Перник, област Перник.
| Расник | |
 | |
  Расник  Расник | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 358 души[1] (15 март 2024 г.) 17,1 души/km² |
| Землище | 21,013 km² |
| Надм. височина | 782 m |
| Пощ. код | 2357 |
| Тел. код | 07714 |
| МПС код | РК |
| ЕКАТТЕ | 62219 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Перник |
| Община – кмет | Перник Станислав Владимиров (Движение за просперитет на Перник, ПДСД; 2019) |
| Кметство – кмет | Расник Валерия Любчова (кметски наместник) |
| Расник в Общомедия | |
Връх Расник на Антарктическия полуостров е наименуван на селото.[2][3]
География редактиране
Расник се намира между селата Мещица и Вискяр. Разположено е в котловината между връх Бъзглав и връх Висока могила на Вискяр планина, на 15 километра западно от Перник и 40 километра от София. Населението на село Расник наброява около 400 души. Селото се радва на красива природа.[4]
Пътят към с. Расник, който се отклонява на север от пътя между Перник и Брезник след с. Мещица, продължава след Расник до последното с. Радуй.
История редактиране
Село Расник е старо средновековно селище, регистрирано в турските документи от средата на XVI век като тимар с 68 домакинства и 5 вдовици. По-късно, през 1576 г. селото е вписано в списъците на джелепкешаните към нахия Грахова от каза София, а във войнушките списъци от 1606 г. се среща със старото си име Хирасник, Храстник.
Според преданията разказвани от възрастните хора, селото е основано през 1306 г. (XIV век). Първоначално селото се е намирало в местността Макра, но се премества, там където е в наши дни. Първо са се заселили Ковачевите, после Аврамовите, Пейните и постепенно се е образувало селото, като са дошли и други заселници. Селото в Макра е наброявало 1000 къщи, но настъпило време, в което започнала да изчезва водата от селото, болести налегнали хората и те нямали друг избор освен да изоставят домовете си и да потърсят по-благодатна земя. На територията на днешен Расник някога е имало голяма гора и много храсти, богато с множество извори на сладка вода и това довежда хората да се заселят там. Така и селото получава името си Расник произлизащо от „раске“ (храсти)[5].
Археологически проучвания редактиране
По време на теренни проучвания през 70-те години на XX век археолозите попадат на няколко изключително интересни селища, които свидетелстват за богатата история на селото.
В местността Макра, около 1 км западно от селото, на южния склон на планината Вискяр на площ от около 15 – 20 дка археолозите намират артефакти от праисторическо селище. Преобладава грубата, дебелостенна керамика със сивочерен цвят и примеси от пясък в глината. Намирани са и единични елементи с линеарна декорация, които дават основание селището да бъде отнесено към късната бронзова или ранната желязна епоха. Праисторическото селище от местността Макра се намира недалеч от синхроничните му селища и крепости в землищата на селата Вискяр и Гургулят и принадлежи към същата праисторическа селищна система.
Над праисторическото селище и в непосредствена близост с него през Античността е изградено ново селище, което е заемало площ от около 30 дка. В миналото местните хора са разкривали стени, изградени от ломен камък и тухли с хоросанова спойка; намирани са цели съдчета и много бронзови монети.
Днес на терена, заеман от селището, има само фрагменти от антична строителна и битова керамика. Античното селище е синхронично на античното светилище от местността Ралевци и се намира на пътя, който свързвал севера – Тимошко-моравската област, с юга – поречието на Струма.
На около 2 км северозападно от селото, на югоизточния склон на планината Вискяр в местностите Латински гробища и Прим гроб през годините поройните води многократно са разкривали погребения чрез трупоизгаряне и трупополагане. Данните от погребалния принцип и гробният инвентар дават основание на историците и археолозите да отнесат некропола към Античността и Средновековието.
На 3 км южно от селото в местността Ралевци на площ от около 2 дка археолозите са открили материали от разрушаването на антична сграда. Открити са и две оброчни плочки със старогръцки надписи посветени на Хеката и Зевс. Днес на терена заеман от некропола се намират само разпилени фрагменти от антична керамика. Над разрушената сграда е бил поставен нов оброчен кръст. Масивният строеж, както и християнският оброк дават основание да се допусне, че над старото езическо светилище е бил построен християнски храм.
В местностите Ралевци и Зли дол, на около 3 км от селото до 70-те години на XX век все още са се виждали останките от римски път, който е свързвал Тимошко-моравската област с Горнострумските земи. Днес пътят се очертава все още на терена, макар и много разрушен. В котловината между планините Люлин и Вискяр всъщност е бил най-прекият път от северните, Среднодунавски земи към Бяло море, и той е имал голямо военно-стратегическо и културно-икономическо значение. Този път е съществувал през всички исторически времена. Трасиран е още в Праисторическата епоха и е бил благоустроен през Античността и поддържан през Средновековието. От този път в местността Дългата ливада на река Ралевци и в местността Ливагье е имало мостове, изградени от камък с хоросанова спойка, известни на местното население под наименованието „Зидани мост“, макар и отдавна разрушени.
Те са били вероятно аналогични на Зидани мост в землището на село Ярджиловци, принадлежали са на една и съща епоха и са свързвали един и същ древен път.[6]
Край с. Расник е намерен гръцки надпис (Ἡρακλῇ Βεισαλητη-. νῷ Μοντανὸς Δι – νειλου ἱερεὺς ἀνέ – θηκεν'), който хвърля светлина върху тълкуването на наименованието на древното тракийско име на племето бизалти.[7]
Съвременна история редактиране
През 1934 г. е построено училището в Расник. По същото време в селото са извикани войници от поделението в Брезник, за да издигнат паметник за загиналите жители от село Расник в Балканската война (1912 – 1913), който се намира в центъра на селото, на площад пред кметството.
Паметникът за загиналите във войните от село Расник се намира на центъра на селото пред кметството и е един от паметниците на Българската войнска слава. Основният паметник за загиналите през Балканските войни е построен през 1934, от войниците от поделението в град Брезник. След това на него и около него са добавяни плочи с имената и паметници на други загинали в следващите войни.[8]
Същата година е запомнена и с решението селото да има събор, който се празнува на Спасов ден.
ТКЗС „Макра“ е създадено през 1950 г., първоначално в него са работели 50 души и постепенно се увеличава като по времето на комунизма почти цялото население на селото работи там.
Религии редактиране
Манастир „Св. Св. Петър и Павел“ редактиране
На южния склон на Вискяр планина на т.нар. Раснишки баир над селото се намира параклис „Св. Св. Петър и Павел“, още известен и като Вискярски манастир. До параклиса се намира един от няколкото оброчни кръста в района на село Расник.
Съвременният параклис е изграден над стара средновековна църква, която е била разрушена до основи през османското владичество. В наши дни от тази църква над терена няма видими следи. Тя изцяло е вградена в съвременния манастирски храм. Малката площ, която е заемала, дава основание на археолозите да я свържат с характерните еднопространствени църкви от Късното Средновековие.
Църква „Св. Николай Чудотворец“ редактиране
Късносредновековната църква „Св. Николай Чудотворец“ е еднокорабна, едноапсидна, псевдотриконхална църква, с полуцилиндрично сводово покритие. Апсидата и певниците ѝ са полукръгли отвън и отвътре. Входът е бил на запад. По-късно, както при повечето средновековни църкви от този район, западната стена е съборена изцяло и корабът е разширен на запад.
През 2009 г. след десетилетия на запустение храмът е частично обновен с дарения и осветен на 9 март 2009 г.
Църквата е забележителна с един от стенописите на северната стена на двама светии с изобразени чалми на главите, за които специалистите установяват, че са на лечителите-безсребреници Козма и Дамян.
-
Църквата, поглед от пътя -
Камбанарията -
Олтарният кръст и стенопис на тавана -
Стенописа на Св. Св. Козма и Дамян с чалми
Оброчни кръстове редактиране
Около с. Вискяр има няколко оброчни кръста:
- Оброк на връх Висока могила (Раснишки баир), до Вискярски манастир (параклис „Св. Св. Петър и Павел“)
- Оброк „Св. Апостоли Вартоломей и Варвара“, до чешма Стубле[9]
- Оброк „Свети Никола“[10]
- Оброк „Свети Спас“[11]
Интересно е че всички оброчни кръстове на територията на с. Расник са от типа на т.нар. „келтски кръстове“. Кръговият надгробен паметник, представлява каменен диск, увенчаващ паралелепипеден стълб, една трета от който е забита в земята. Върху лицевата страна на диска, която е обърната към гроба, най-често е моделиран в камъка кръг с вписан в него равнораменен кръст – пластичен израз на възгледа за четирите основни елемента на Вселената. Той е популярен в изкуството като хоризонтален модел на света с четирите основни посоки, а също и като идеограма на Слънцето.[12]
Подобен тип кръстове има разположени до с.Гърло, с.Зидарци, възвишението Брезнишко бърдо, с.Планиница, с.Сопица и с.Вискяр. В последно време някои автори изказват мнение за връзката на тези християнски надгробни паметници с богомилските и катарските общества в Европа през Средновековието. [13]
Обществени институции редактиране
- Кметство
- Народно читалище „Димитър Полянов – 1927“[14]
- Пенсионерски клуб
Културни и природни забележителности редактиране
Село Расник е много популярна дестинация за любителите на парапланеризма и тандемните полети.[15] На 25 и 26 септември 2010 г. край село Расник, Пернишко, се провежда шампионата на България по парапланеризъм целно кацане.[16]
През 2007 г. Световната федерация по въздушни спортове (Fédération Aéronautique Internationale, FAI – The World Air Sports Federation) одобрява [17] районът на с. Расник (заедно с този на с. Витановци) за едни най-подходящите за парапланеризъм на територията на България.
В началото на септември 2011 г. на хълма край селото се провежда открития шампионат на България по парапланеризъм.[18]
Редовни събития редактиране
- Сурва – в селото има организирана голяма сурвакарска група с ежегодни участия на фестивала „Сурва“
- 6 декември – Храмов празник на църквата „Свети Николай Чудотворец“
- Спасов ден – Събор на селото.[19]
- Петров ден – събор на могилата (връх Висока могила при параклиса „Св. Св. Петър и Павел“
Източници редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Справочник на българските географски имена в Антарктика. Комисия по антарктическите наименования. София, 2015.
- ↑ Rasnik Peak. SCAR Composite Antarctic Gazetteer.
- ↑ bg.guide-bulgaria.com
- ↑ „Селищни имена от Югозападна България: Изследване от А.М. Чолева-Димитров“; издателство ПЕНСОФТ; София, 2002 г.; ISBN – 954-642-168-5; стр.47
- ↑ „Археологическите паметници в Пернишки окръг“ Димитрина Митова – Джонова; Ведомствено издание, София, 1983; стр. 151 – 152
- ↑ apollon.blog.bg
- ↑ www.strannik.bg
- ↑ Оброк „Св.Апостоли Вартоломей и Варвара“, чешма Стубле. Странник.бг. Последен достъп: 17.02.2022.
- ↑ Оброк „Свети Никола“ край с. Расник. Странник.бг. Последен достъп: 17.02.2022.
- ↑ Оброк „Свети Спас“ край с. Расник. Странник.бг. Последен достъп: 17.02.2022.
- ↑ Ангелов, Д. „Светогледът на средновековния българин“ – (Глави: „Българските земи в древността“, „България през Средновековието“) София, 1987, стр.528 – 532.
- ↑ Les steles discoidales, journee d'etude de Lodeve. Archeologie en Languedos, No special. Bezires, 1989.
- ↑ Детайлна информация за Читалище „Димитър Полянов – 1927“, Читалища.ком. Последен достъп: 17.02.2022.
- ↑ verticaldimension.com, архив на оригинала от 20 март 2014, https://web.archive.org/web/20140320205828/http://verticaldimension.com/pages/201/Тандемни-полети-с-парапланер, посетен на 20 март 2014
- ↑ www.360mag.bg
- ↑ www.temanews.com
- ↑ www.pernik.org
- ↑ selo-rasnik.webuda.com, архив на оригинала от 20 март 2014, https://web.archive.org/web/20140320205237/http://selo-rasnik.webuda.com/services.html, посетен на 20 март 2014
Външни препратки редактиране
- Уеб страницата на с. Расник[неработеща препратка]
- Страницата на с. Расник във facebook
- Православен храм в село Расник Архив на оригинала от 2016-10-08 в Wayback Machine.
- Фотогалерия за парапланеризма
- Галерия парапланеризъм над с. Расник Архив на оригинала от 2014-03-20 в Wayback Machine.
- Pernik air – статия за парапланеризма в Пернишко