Расник

българско село

Раснѝк е село в Западна България. То се намира в община Перник, област Перник.

Расник
Общи данни
Население358 души[1] (15 март 2024 г.)
17,1 души/km²
Землище21,013 km²
Надм. височина782 m
Пощ. код2357
Тел. код07714
МПС кодРК
ЕКАТТЕ62219
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПерник
Община
   кмет
Перник
Станислав Владимиров
(Движение за просперитет на Перник, ПДСД; 2019)
Кметство
   кмет
Расник
Валерия Любчова
(кметски наместник)
Расник в Общомедия

Връх Расник на Антарктическия полуостров е наименуван на селото.[2][3]

География редактиране

Расник се намира между селата Мещица и Вискяр. Разположено е в котловината между връх Бъзглав и връх Висока могила на Вискяр планина, на 15 километра западно от Перник и 40 километра от София. Населението на село Расник наброява около 400 души. Селото се радва на красива природа.[4]

 
Табелата на южния вход на с. Расник. Вляво е връх Висока могила на Вискяр планина

Пътят към с. Расник, който се отклонява на север от пътя между Перник и Брезник след с. Мещица, продължава след Расник до последното с. Радуй.

История редактиране

Село Расник е старо средновековно селище, регистрирано в турските документи от средата на XVI век като тимар с 68 домакинства и 5 вдовици. По-късно, през 1576 г. селото е вписано в списъците на джелепкешаните към нахия Грахова от каза София, а във войнушките списъци от 1606 г. се среща със старото си име Хирасник, Храстник.

Според преданията разказвани от възрастните хора, селото е основано през 1306 г. (XIV век). Първоначално селото се е намирало в местността Макра, но се премества, там където е в наши дни. Първо са се заселили Ковачевите, после Аврамовите, Пейните и постепенно се е образувало селото, като са дошли и други заселници. Селото в Макра е наброявало 1000 къщи, но настъпило време, в което започнала да изчезва водата от селото, болести налегнали хората и те нямали друг избор освен да изоставят домовете си и да потърсят по-благодатна земя. На територията на днешен Расник някога е имало голяма гора и много храсти, богато с множество извори на сладка вода и това довежда хората да се заселят там. Така и селото получава името си Расник произлизащо от „раске“ (храсти)[5].

Археологически проучвания редактиране

По време на теренни проучвания през 70-те години на XX век археолозите попадат на няколко изключително интересни селища, които свидетелстват за богатата история на селото.

В местността Макра, около 1 км западно от селото, на южния склон на планината Вискяр на площ от около 15 – 20 дка археолозите намират артефакти от праисторическо селище. Преобладава грубата, дебелостенна керамика със сивочерен цвят и примеси от пясък в глината. Намирани са и единични елементи с линеарна декорация, които дават основание селището да бъде отнесено към късната бронзова или ранната желязна епоха. Праисторическото селище от местността Макра се намира недалеч от синхроничните му селища и крепости в землищата на селата Вискяр и Гургулят и принадлежи към същата праисторическа селищна система.

Над праисторическото селище и в непосредствена близост с него през Античността е изградено ново селище, което е заемало площ от около 30 дка. В миналото местните хора са разкривали стени, изградени от ломен камък и тухли с хоросанова спойка; намирани са цели съдчета и много бронзови монети.

Днес на терена, заеман от селището, има само фрагменти от антична строителна и битова керамика. Античното селище е синхронично на античното светилище от местността Ралевци и се намира на пътя, който свързвал севера – Тимошко-моравската област, с юга – поречието на Струма.

На около 2 км северозападно от селото, на югоизточния склон на планината Вискяр в местностите Латински гробища и Прим гроб през годините поройните води многократно са разкривали погребения чрез трупоизгаряне и трупополагане. Данните от погребалния принцип и гробният инвентар дават основание на историците и археолозите да отнесат некропола към Античността и Средновековието.

На 3 км южно от селото в местността Ралевци на площ от около 2 дка археолозите са открили материали от разрушаването на антична сграда. Открити са и две оброчни плочки със старогръцки надписи посветени на Хеката и Зевс. Днес на терена заеман от некропола се намират само разпилени фрагменти от антична керамика. Над разрушената сграда е бил поставен нов оброчен кръст. Масивният строеж, както и християнският оброк дават основание да се допусне, че над старото езическо светилище е бил построен християнски храм.

В местностите Ралевци и Зли дол, на около 3 км от селото до 70-те години на XX век все още са се виждали останките от римски път, който е свързвал Тимошко-моравската област с Горнострумските земи. Днес пътят се очертава все още на терена, макар и много разрушен. В котловината между планините Люлин и Вискяр всъщност е бил най-прекият път от северните, Среднодунавски земи към Бяло море, и той е имал голямо военно-стратегическо и културно-икономическо значение. Този път е съществувал през всички исторически времена. Трасиран е още в Праисторическата епоха и е бил благоустроен през Античността и поддържан през Средновековието. От този път в местността Дългата ливада на река Ралевци и в местността Ливагье е имало мостове, изградени от камък с хоросанова спойка, известни на местното население под наименованието „Зидани мост“, макар и отдавна разрушени.

Те са били вероятно аналогични на Зидани мост в землището на село Ярджиловци, принадлежали са на една и съща епоха и са свързвали един и същ древен път.[6]

Край с. Расник е намерен гръцки надпис (Ἡρακλῇ Βεισαλητη-. νῷ Μοντανὸς Δι – νειλου ἱερεὺς ἀνέ – θηκεν'), който хвърля светлина върху тълкуването на наименованието на древното тракийско име на племето бизалти.[7]

Съвременна история редактиране

 
Централният площад на селото
 
Войнишкият паметник в горната част на площада

През 1934 г. е построено училището в Расник. По същото време в селото са извикани войници от поделението в Брезник, за да издигнат паметник за загиналите жители от село Расник в Балканската война (1912 – 1913), който се намира в центъра на селото, на площад пред кметството.

Паметникът за загиналите във войните от село Расник се намира на центъра на селото пред кметството и е един от паметниците на Българската войнска слава. Основният паметник за загиналите през Балканските войни е построен през 1934, от войниците от поделението в град Брезник. След това на него и около него са добавяни плочи с имената и паметници на други загинали в следващите войни.[8]

Същата година е запомнена и с решението селото да има събор, който се празнува на Спасов ден.

ТКЗС „Макра“ е създадено през 1950 г., първоначално в него са работели 50 души и постепенно се увеличава като по времето на комунизма почти цялото население на селото работи там.

Религии редактиране

Манастир „Св. Св. Петър и Павел“ редактиране

 
Параклисът на Вискярски манастир „Св. Св. Петър и Павел“

На южния склон на Вискяр планина на т.нар. Раснишки баир над селото се намира параклис „Св. Св. Петър и Павел“, още известен и като Вискярски манастир. До параклиса се намира един от няколкото оброчни кръста в района на село Расник.

Съвременният параклис е изграден над стара средновековна църква, която е била разрушена до основи през османското владичество. В наши дни от тази църква над терена няма видими следи. Тя изцяло е вградена в съвременния манастирски храм. Малката площ, която е заемала, дава основание на археолозите да я свържат с характерните еднопространствени църкви от Късното Средновековие.

Църква „Св. Николай Чудотворец“ редактиране

Късносредновековната църква „Св. Николай Чудотворец“ е еднокорабна, едноапсидна, псевдотриконхална църква, с полуцилиндрично сводово покритие. Апсидата и певниците ѝ са полукръгли отвън и отвътре. Входът е бил на запад. По-късно, както при повечето средновековни църкви от този район, западната стена е съборена изцяло и корабът е разширен на запад.

През 2009 г. след десетилетия на запустение храмът е частично обновен с дарения и осветен на 9 март 2009 г.

Църквата е забележителна с един от стенописите на северната стена на двама светии с изобразени чалми на главите, за които специалистите установяват, че са на лечителите-безсребреници Козма и Дамян.

Оброчни кръстове редактиране

Около с. Вискяр има няколко оброчни кръста:

 
Оброк на връх Висока могила
  • Оброк на връх Висока могила (Раснишки баир), до Вискярски манастир (параклис „Св. Св. Петър и Павел“)
  • Оброк „Св. Апостоли Вартоломей и Варвара“, до чешма Стубле[9]
  • Оброк „Свети Никола“[10]
  • Оброк „Свети Спас“[11]

Интересно е че всички оброчни кръстове на територията на с. Расник са от типа на т.нар. „келтски кръстове“. Кръговият надгробен паметник, представлява каменен диск, увенчаващ паралелепипеден стълб, една трета от който е забита в земята. Върху лицевата страна на диска, която е обърната към гроба, най-често е моделиран в камъка кръг с вписан в него равнораменен кръст – пластичен израз на възгледа за четирите основни елемента на Вселената. Той е популярен в изкуството като хоризонтален модел на света с четирите основни посоки, а също и като идеограма на Слънцето.[12]

Подобен тип кръстове има разположени до с.Гърло, с.Зидарци, възвишението Брезнишко бърдо, с.Планиница, с.Сопица и с.Вискяр. В последно време някои автори изказват мнение за връзката на тези християнски надгробни паметници с богомилските и катарските общества в Европа през Средновековието. [13]

Обществени институции редактиране

 
Сградата на кметството, в която се помещават и пенсионерският клуб, и читалището
  • Кметство
  • Народно читалище „Димитър Полянов – 1927“[14]
  • Пенсионерски клуб

Културни и природни забележителности редактиране

Село Расник е много популярна дестинация за любителите на парапланеризма и тандемните полети.[15] На 25 и 26 септември 2010 г. край село Расник, Пернишко, се провежда шампионата на България по парапланеризъм целно кацане.[16]

През 2007 г. Световната федерация по въздушни спортове (Fédération Aéronautique Internationale, FAI – The World Air Sports Federation) одобрява [17] районът на с. Расник (заедно с този на с. Витановци) за едни най-подходящите за парапланеризъм на територията на България.

В началото на септември 2011 г. на хълма край селото се провежда открития шампионат на България по парапланеризъм.[18]

Редовни събития редактиране

  • Сурва – в селото има организирана голяма сурвакарска група с ежегодни участия на фестивала „Сурва“
  • 6 декември – Храмов празник на църквата „Свети Николай Чудотворец“
  • Спасов ден – Събор на селото.[19]
  • Петров ден – събор на могилата (връх Висока могила при параклиса „Св. Св. Петър и Павел“

Източници редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Справочник на българските географски имена в Антарктика. Комисия по антарктическите наименования. София, 2015.
  3. Rasnik Peak. SCAR Composite Antarctic Gazetteer.
  4. bg.guide-bulgaria.com
  5. „Селищни имена от Югозападна България: Изследване от А.М. Чолева-Димитров“; издателство ПЕНСОФТ; София, 2002 г.; ISBN – 954-642-168-5; стр.47
  6. „Археологическите паметници в Пернишки окръг“ Димитрина Митова – Джонова; Ведомствено издание, София, 1983; стр. 151 – 152
  7. apollon.blog.bg
  8. www.strannik.bg
  9. Оброк „Св.Апостоли Вартоломей и Варвара“, чешма Стубле. Странник.бг. Последен достъп: 17.02.2022.
  10. Оброк „Свети Никола“ край с. Расник. Странник.бг. Последен достъп: 17.02.2022.
  11. Оброк „Свети Спас“ край с. Расник. Странник.бг. Последен достъп: 17.02.2022.
  12. Ангелов, Д. „Светогледът на средновековния българин“ – (Глави: „Българските земи в древността“, „България през Средновековието“) София, 1987, стр.528 – 532.
  13. Les steles discoidales, journee d'etude de Lodeve. Archeologie en Languedos, No special. Bezires, 1989.
  14. Детайлна информация за Читалище „Димитър Полянов – 1927“, Читалища.ком. Последен достъп: 17.02.2022.
  15. verticaldimension.com, архив на оригинала от 20 март 2014, https://web.archive.org/web/20140320205828/http://verticaldimension.com/pages/201/Тандемни-полети-с-парапланер, посетен на 20 март 2014 
  16. www.360mag.bg
  17. www.temanews.com
  18. www.pernik.org
  19. selo-rasnik.webuda.com, архив на оригинала от 20 март 2014, https://web.archive.org/web/20140320205237/http://selo-rasnik.webuda.com/services.html, посетен на 20 март 2014 

Външни препратки редактиране