Робеви или Робевци (понякога фамилията традиционно за местния говор е назовавана Робе) е голям патриотичен български род от Охрид. Членове на фамилията са видни български общественици, възрожденци, просветни дейци, лекари и търговци от Македония.

Робеви
Страна Османска империя
България
Националностбългари
Робевата къща-музей в Охрид
Писмо от Хаджи Ристо в Сараево до Братя Робеви в Битоля
Приходно-разходна книга на „Братя Робеви и Кецкарови“ (Herren Rombi & Keskari), 1880

Според охридчанина Михаил Огнянов родът е наследник на аристократичния род Гропа (Ропа) от XIV век, но сведения за него има само от XVIII век.[1]

Търговската къща „Робеви“ е основана в Охрид в 1792 година от Стефан Христов Робев (около 1735 - 1814). След смъртта му в Охрид в 1814 година синовете му Ангел (1785 - 1861) и Анастас (1789 – 1869) разширяват фирмата, откриват клон в Битоля през 50-те години и търгуват с Виена и Лайпциг. Битолският клон постепенно се превръща в централен. В 1855 година е открит клон във Виена – „Братя Робеви и синове“.

Бизнесът се разраства още повече при следващото поколение Робеви – синовете на Ангел Константин (1818 - 1900), Наум (1833, Охрид - 11 май 1863, Виена), Евтим (1835, Охрид - 26 юни 1863, Виена) и Стефан (14 юли 1842, Охрид - 1880, Виена) и на Анастас Йоаким (1820, Охрид - август 1878, Битоля), Димитър (1822 - 1890), Никола (1831 – 1906). В 1863 година фирмата е преименувана на „Анастас Робев и синове“, а в 1869 година – на „Синове Анастас Робеви“. Представителства са открити в Лайпциг, Белград, Триест, Сараево, Цариград, Банат, Босна, Албания. Търговията на фирмата е с кожи и кожарски изделия, платове, зърнени храни и други и е с Будапеща, Берлин, Хамбург, Манчестър, Лондон, Марсилия, Лион и с много градове в българските земи. Дейността на фирмата е особено активна през 70-те години. Робеви са акционери в много европейски банки. В края на 60-те и началото на 70-те години в съдружие с Димитър Биолчев откупуват данъци в Прилепска каза.[2]

Фирмата започва да запада след 1878 година – в 1881 година е затворен виенският клон, а след 1890 година битолската централа се занимава предимно с вътрешна търговия.

Робеви са едни от най-видните водачи на българската църковна и просветна борба в Югозападна Македония.[3][4]

По-късно фамилията е разселена в Битоля, София и други.

Част от архивите им се съхраняват във фонд №27 на Българския исторически архив в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.[5]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Робев
(1750 - 1814)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангел Робев
(1785 - 1861)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анастас Робев
(1789 - 1869)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Робев
(1818 - 1900)
 
Наум Робев
(1833 - 1863)
 
Евтим Робев
(1835 - 1863)
 
Стефан Робев
(1842 - 1880)
 
Димитър Робев
(1822 - 1880)
 
Никола Робев
(1831 - 1906)
 
Мария Радева
(1858 - ?)
 
Деспина Робева
(1829 — 1908)
 
Сотир Кецкаров
(? — около 1863)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Паунчев
 
Апасия Робева
 
Ангел Робев
(1868 - 1948)
 
 
 
 
 
 
 
Иван Робев
(1853 - 1908)
 
 
 
Константин Робев
(1871 - 1946)
 
Антон Робев
(1875 - 1947)
 
Владимир Робев
(1879 - 1971)
 
Виктория
Христович
 
Михаил Христович
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Алексиев
(1892 - 1975)
 
Хариклия Алексиева
 
Константин Робев
(1901 - ?)
 
Теодосий Робев
(1903 - 1996)
 
Димитър Робев
(1890 - 1907)
 
Константин Робев
(1897 - 1977)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
  1. Огнянов, Михаил. Македония - преживяна съдба. София, ИК „Гутенберг“, 2002. ISBN 954-9943-35-6. с. 29.
  2. Янева, Светла. Българи - откупвачи на данъци във фискалната система на Османската империя. Към историята на българския делови и социален елит през XIX век, София, Нов български университет, 2011, с. 131-132, 164-165, 386-387.
  3. Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 788 – 789.
  4. Бакалов, Георги. История на българите: В 8 тома. Късно средновековие и Възраждане, Издателство Знание, София, 2004, стр. 470.
  5. Списък на архивните фондове, съхранявани в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” // nationallibrary.bg. Посетен на 14.4.2023.