Прилепи

	Прилепи
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
подцарство:	Същински многоклетъчни (Eumetazoa)
подцарство:	Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
подтип:	Гръбначни (Vertebrata)
инфратип:	Челюстни (Gnathostomata)
мегаклас:	Костни риби (Osteichthyes)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
инфраклас:	†Elpistostegalia
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
надклас:	Четирикраки (Tetrapoda)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
подклас:	Theriiformes
подклас:	Живородни бозайници (Theria)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
инфраклас:	Плацентни (Placentalia)
магнразред:	Boreoeutheria
надразред:	Laurasiatheria
клон:	Apo-Chiroptera
разред:	Прилепи (Chiroptera)
	Научно наименование
	Chiroptera Blumenbach, 1779
	Разпространение
	Обхват на вкаменелости
	ипресий – настояще, 52 – 0 Ma ПреК К О С Д К П Т Ю К Пг Н
	Прилепи в Общомедия
	[ редактиране ]

Вижте пояснителната страница за други значения на Прилеп .

Прилепите (Chiroptera) са разред дребни животни от клас Бозайници (Mammalia). Характерно за тях е, че предните им крайници са прераснали в крила. Прилепите са единствените бозайници, които могат да летят активно, макар че някои други видове са способни да прелитат на ограничено разстояние.

Разредът наброява около 1110 вида, около 20% от всички видове бозайници. Прилепите са разпространени по целия свят с изключение на някои откъснати острови, полярните райони и високопланинските области над границата на горите. В България се срещат около 30 вида от семействата Булдогови прилепи (Molossidae), Подковоносови (Rhinolophidae) и Гладконоси прилепи (Vespertilionidae).^[1]

Живеят над 20 години. В повечето случаи раждат по едно малко на година и го кърмят един месец.^[2]

Класификация

Прилепите се делят на два подразреда:

Microchiroptera

дължина от 4 до 16 cm,
насекомоядни или месоядни,
голяма част използват ехолокация,
нокътят на втория пръст на предните крайници липсва,
ушите не образуват затворени пръстени, а са разделени в основата си,
липсва пухкавият мъх под козината; имат само едра предпазваща козина или са голи.

Megachiroptera

дължина от 6 до 40 cm,
хранят се главно с плодове и растения,
без ехолокация (с изключение на Египетския плодояден прилеп).

Семейства

Подразред Megachiroptera

Pteropodidae

Подразред Microchiroptera

Надсемейство Emballonuroidea

Emballonuridae

Надсемейство Molossoidea

Antrozoidae

Molossidae – Булдогови прилепи

Надсемейство Nataloidea

Furipteridae

Myzopodidae

Natalidae

Thyropteridae

Надсемейство Noctilionoidea

Mormoopidae

Mystacinidae

Noctilionidae

Phyllostomidae – Американски листоноси прилепи

Надсемейство Rhinolophoidea

Megadermatidae

Nycteridae

Rhinolophidae – Подковоносови

Надсемейство Rhinopomatoidea

Craseonycteridae

Rhinopomatidae

Надсемейство Vespertilionoidea

Vespertilionidae – Гладконоси прилепи

Културни аспекти

В редица култури прилепът е символ на нощта и нейната предвещаваща същност. Свързва се с вампирите, които според преданията могат да си променят вида на прилеп, мъгла или вълк. Символизира също призраците, смъртта и болестите.

Свързва се с нощни злодеи и герои като Батман и граф Дракула.

В Обединеното кралство прилепите са защитени от закон, предвиждащ при неспазване налагането на глоби.

Източници

↑ Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 151 – 155.
↑ National Geographic България, ноември 2008 стр. 20

Външни препратки

[1] Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 151 – 155.

[2] National Geographic България, ноември 2008 стр. 20

[1]

[2]